Архимандрит Никанор е бивш финансов анализатор от Уолстрийт, а понастоящем е игумен на Църногорския (Гигинския) манастир. Предлагаме ви втората част от интервюто с духовника, в което продължаваме да говорим за морала и парите в България, за миналото и бъдещето на финикийските знаци и за съдбата на човека, фиксиран само в тях.
- Отче, сравнения на цените показаха, че литър мляко у нас е по-скъп от страни в Западна Европа, а в много сектори един-двама посредници диктуват пазара въпреки многото наброй производители. Какво може да се направи в тази посока и въобще има ли рецепта за туширане на високите цени, на различните нелоялни практики, картели и схеми, които надуха инфлацията дотам, че да сме първенци в ЕС?
- Инфлацията винаги и навсякъде е монетарно явление. За да я ограничим, е нужно да спазваме определена монетарна и фискална дисциплина. С приемането на валутния борд и дори да преминем към еврото въпросът с монетарната дисциплина е решен. Но напоследък при ожесточената политическа борба партиите взеха да прибягват до фискалния "морков" за привличане на електорат - а това е опасно! Единственият начин здравословно да се борим с инфлацията и да нямаме "финансов махмурлук" - това е стимулирането на производството и конкуренцията. Начините за това са добре известни от столетия - върховенство на закона, по-малко намеса на държавата в стопанските процеси и намаляване на административната и бюрократична тежест.
- Какво е отношението на Светите книги към финикийските знаци и богатството, то греховно ли е непременно?
- Отговорът е нееднозначен. Всичко, което човек получава при раждането си и в течение на своя живот, е дар Божий, наречен в светото писание "талант". Тази дума някога е означавала мярка за тежина, а сега се използва за обозначаване на заложби и способности в дадена област. Но всяко едно нещо, което човек получава като "богатство" (било материално или под формата на способности), Бог му го дава, за да го изпита как ще го употреби, дали за добро и за свое спасение и полза на ближния, или своекористно за погубването си.
Знаем и притчата за камилата и иглените уши, където е казано, че богат човек трудно ще се спаси. Обяснението е, че богатството много силно обсебва човека - той трябва да го пази, съхранява, преувеличава, да му слугува. И така в един момент забравя за вечните неща и истинския смисъл на своя земен живот.
- Св. Иван Рилски предупреждава в своя завет да се пазим от сребролюбивата змия, сочейки я като източник на всички злини. От съвременно гледище така ли е наистина?
- Не богатството е проблемът, а отношението ни към него, което не бива да бъде самоцел. Все пак, когато умрем, не можем да вземем дори половин стотинка от него. Затова трябва да изживеем живота си така, че да бъде той Богоугоден, а богатството, ако го има, да ни бъде в помощ на спасението, а не пречка. Имаме примери на толкова много хора, които са се спасявали именно благодарение на имането си, като са вършили дела на милостиня и благотворителност. Големи праведници от Писанието като Авраам, Исак и Яков също са били богати хора.
- Световната икономика е издигнала в култ печалбата и т.нар. растеж. Не вкарва ли обаче това света и човека в голям капан?
- Икономиката е една чиста наука (която може да бъде и изкуство), насочена към това как с ограничените ресурси да задоволяваме неограничените си потребности и как по най-ефективния начин да постигаме стопански растеж. Но въпросът с печалбата е като нож с две остриета. От една страна тя изглежда грозно - „печеля“, „взимам“, но всъщност законът й е това, което пази природата, човека и пести ресурсите. Защото според Закона на печалбата ограничените ресурси се влагат само в най-ефективните производства, които с най-малко материали и труд носят най-голямо благоденствие и полза на даденото предприятие, а оттам и на обществото като цяло.
А вече проблемът, за който говорите, не е на икономиката, а на човешкото общество – когато толкова много се увлечем по науката за материалните ресурси, забравяме, че има и нематериални неща в живота ни. Не трябва да сме ориентирани толкова силно към земното, към благата - още повече че в сравнение с нашите предци сега ние имаме много повече възможности да живеем по-духовно, да отделяме повече време и за молитва, и за благотворителност, и за добри дела. А вместо да вършим това, ние се хвърляме в безкрайна надпревара за повече и повече – по-нова кола, по-нов телефон, по-екзотична почивка, купуваме поредната дреха, за да се покажем веднъж и да я захвърлим в препълнения гардероб.
- Кой според вас измисли виртуалните (крипто) пари? Знаем, че всичко тръгна от биткойна, чийто създател е все още неизвестен. Някои го приписват на някакъв японски гений, на глобалното правителство в сянка и т.н. Генералният въпрос обаче като че ли е иде ли краят на ерата на реалните пари, какво е вашето усещане?
- Определено идва, защото животът като цяло се променя. Навремето му казвахме научнотехнически прогрес и му се радвахме, а сега някои започват да се плашат от него незнайно по какви причини. Според мен наблюдаваме естествен процес на развитие на обществото. Някога парите са били злато, сребро и други метали, ценни с това, че са редки, делими, че дават голяма стойност при малък обем, че не гният, а всеки е искал да ги държи в ръцете си, за да се увери, че наистина ги има и те струват нещо. В един момент златото смени положението си и от пари пак стана стока. Така преминахме към банкнотите, които са пълната му противоположност: те нищо не струват – една цветна хартия – лесно горят, разтварят се във вода, нетрайни са. Обаче поради по-лесната им употреба и нуждата от все по-големи обороти те изместиха златото. Въобще положението напомня малко случая от времето на Гражданската война в Съветска Русия, когато Батка Махно решил да печата свои пари, на които написал: „Банкнотата е обезпечена с кожата на този, който откаже да я приеме“. Може да звучи като шега, но реално това са нашите пари в момента. Държавата ни е задължила да приемаме тези хартии без стойност и срещу тях да разменяме реални блага - стоки и услуги. И за да отговоря на въпроса ви, реално крачката от златото до банкнотите е много по-голяма, отколкото крачката между тази безполезна хартия и един електронен запис там някъде във виртуалното пространство (или по банковата сметка). И едното, и другото е изрез на истината, че ние отдавна не държим парите в ръцете си. Всичко е една фикция - магията на парите, но до момента, до който тя се приема от всички, тя ще действа. Нито банкнотите вече са обезпечени с нещо, нито електронните пари, като биткойна или друга такава виртуална валута.
- Глобалната виртуална икономика не подмина и България – показателен пример е скандалът с криптобанката „Нексо“. Изглежда собствениците й си решиха проблема пред американските власти и даже се заканиха да съдят виновните за акцията срещу тях. Следите ли казуса и какви изводи си правите?
- Отдавна живея в манастира и нямам чак толкова допирни точки с тези среди, но все пак въз основа на миналия си опит ще кажа, че няма какво толкова да ни учудва. Стремежът на човека към печалба и по-големи обороти често го кара да хитрува. По мое време (когато бях активен във финансовия сектор - около 2000 г.) се оказа, че огромна част от американските фирми са подправяли финансовите си отчети, за да покажат по-добри резултати и така да помпат котировките си на финансовия пазар. Тук влизаха енергийни и технологични гиганти като „Енрон“ и "Броудком" - да не ги изреждам всички, които бяха замесени в тези дребни хитрувания. Нищо ново под слънцето - и тогава всичко завърши с глоби.
- При вас как се случи тоя катарзис от финансова акула в човек, търсещ смирение и душеспасение?
- Чак финансова акула не съм бил, бях просто финансов анализатор - един от многото. Работих за наш инвестиционен посредник на американската борса за технологични акции Nasdaq. Ако бях продължил да работя за себе си, досега (на тази възраст) щях да съм постигнал в материален план всичко онова, за което човек би могъл да си мечтае на тази планета. Но то няма стойност, защото едно вирусче би могло да ме лиши от всички тези блага само за няколко дни, както се случи на мнозина.
Та паралено вече бе започнал интересът ми към религията, която отвори за мен още един план на познанието и битието, и на самопознанието. Тя вече ми даде перспективата за вечния живот, за нещата, които няма да загубим след нашата кончина. Чрез живота във вярата човек придобива самия Бог за себе си, получава една здрава основа, която му помага дори в най-сложните житейски бури и ситуации да постъпва така, че да бъде морално удовлетворен и да няма терзания на съвестта си. Винаги да постъпва съобразно закона на любовта, защото Бог е Любов. И така животът ми стана пълноценен, хубав и цветен - нищо че отстрани изглежда ограничен от стените на манастира, далеч от светските удоволствия.
- Какви продукти произвежда вашето монашеско братство?
- Произвеждаме натурални, домашни храни, както се е правило векове назад. Имаме продукти от биволско мляко, колбаси и традиционните ракии. В момент на реконструкция сме, като целта ни е да създадем модерно стопанство, от което манастирът да се издържа, а хората, които идват да ни помагат, да получават достойно възнаграждение за труда си. Имаме подобрения благодарение на участие в европрограми, но сега се сблъскваме с големия проблем – липсата на мотивирани хора, които да ни помагат. Защото монасите са по-възрастни. Те имат и по-сериозни задължения, чисто богослужебни, като ходят по райони да служат в църквите.
- Може би тези цени в магазините ще свършат и нещо добро, ако подтикнат българина да се върне към земята си на село, да започне отново да си произвежда плодове, зеленчуци, яйца, мляко и месо?
- Много трудно един такъв механичен стимул би върнал българина обратно на село. Селянинът много по-лесно ще се нагоди към условията на града въпреки шума, мръсния въздух и живота в клетка (апартамента), отколкото гражданинът, ако иде на село. Аз съжалявам само, че изпуснахме вълната от емиграция от Украйна и от Русия, която тази безспорно трагична война предизвика. Трябваше максимално повече такива хора да задържим у нас, тъй като имаме отчайващ демографски срив. И отново се връщам на темата за егоизма от първата част на интервюто ни. Защото детето иска грижа, иска себеотдаване, а с по едно, рядко две деца, както свикнаха българите, няма как да възпълним тази демографска бездна. Тя ще се задълбочава все повече и повече, и ако ще остава тази земя безлюдна, то аз предпочитам да дойдат представители на тези два народа, които са ни близки като култура, език и религия, отколкото някакви други. За жалост бежанците дойдоха и продължиха пътя си към други страни, много малко останаха.
- Днес живеем като във фантастичен филм с електронни пари, роботизирани елуреди, 5G комуникации, но отвъд това не сме мръднали много от Библейските времена - ядем горе-долу същата храна (макар и малко по-отровна), пием същата вода, робуваме на същите емоции - любов, ревност, гняв, завист. Къде тогава е прогресът ни и не е ли той една илюзия?
- Зависи много как ще определим прогреса. Ако го дефинираме само в материални категории, то той е очевиден. Сравнете съвременните жилища и онези, панелните от времето на соца. Караме западни автомобили, а не руски, гледаме модерни телевизори, а не „Велико Търново“, отиваме на почивка в Гърция и по цял свят, а не само в дъсчените бунгала на морето. Ами дрехите, които носим - мечтаем ли сега за дънки или маратонки - абсурд! Децата ни учат в най-добрите университети у нас и в чужбина. Бих се пошегувал, че даже се връщат в България и правят бели. Доскоро нямаше работа, инженери караха таксита, а днес, стига човек да има нужната квалификация, го чакат на няколко места, а ако там не му хареса, отива и работи зад граница. С други думи няма нужда да сиромахомилстваме, защото в последните 20 г. прогресът е очевиден, но дали той ни удовлетворява? Само за това ли е създаден човекът? Когато сме задоволили базови телесни потребности, е време да обърнем внимание и към душата си, да просветлим ума си, да пораснем като общество. Вместо това в България наблюдавам регрес - неандерталци карат скъпи джипове, а факторите в обществото ни са личности без нравственост и без сърце. Няма ги добрите хора от едното време, които ще те срещнат на улицата и, без да те познават, ще ти кажат „чедо“. Сега сме озлобени и отчуждени. За жалост на фона на материалния напредък в човешки, личностен и духовен план виждаме връщане назад. Това е така, защото не познаваме източника на духовния живот – Евангелието и православната вяра. В това отношение сме най-окаяният народ на Балканите - при положение че имаме най-чистия извор, от който да пием, ние го тъпчем и търчим да си купуваме „Кока-Кола“.
Любомир Старидолски
