Н ейният лик може да служи за вдъхновение на иконописците. Спокойна, одухотворена, красива, тя прилича много на женските образи, с които илюстрират Дева Мария. Днес нейните останки са далече-далече – чак в италианския град Асизи. Но духом тя продължава да е тук, в България – нейната втора родина, за която тя милее чак до смъртта си.
Само една истинска царица може да е толкова величествена във великодушието и толерантността си, истински ангел. А Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска е точно тази царица, за която българският народ е мечтал. Още със стъпването си на родна земя тя е припозната от хората като Българската царица. И ще си остане такава дори в годините, в които е прокудена.
Родена на 13 ноември 1907 г. в двореца Квиринале в Рим, тя е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ от Савойската династия и на кралица Елена Петрович Негош, чийто баща е черногорският крал Никола І. Джована впрочем не е първата, която носи това име. Първата принцеса Савойска, която се казва така, е родена в далечната 1344 г. и става втората съпруга на византийския император Андроник ІІІ Палеолог. Но общото между двете се ограничава до името. Нашата Джована или по-скоро Йоанна, както всички я знаем, никога не е имала властови амбиции, не е била амбицирана да се докаже като управник, не е секла монети с образа си и не е имала желанието да изпъква над поданиците по този начин. Точно затова тя е толкова тачена и обичана.
Виктор Емануил III със съпругата си Елена и децата си Йоланда, Мафалда, Умберто и Йоанна през 1908 г.
Преди няколко години италианското списание „Дженте” излезе с почти любовна статия за съпругата на цар Борис ІІІ, в която тя е описана по следния начин: „благословена с дарове като изключителна мъдрост и вътрешно равновесие, рядко срещано у простосмъртни”. И още: „крехка жена, но яка като вековен дъб физически и най-вече духовно“. Точно по този начин стои вкопана здраво в българската история царица Йоанна.
Детство
Джована е четвърто дете в семейството, но като принцеса не й се налага да износва дрешките на двете си по-големи сестри Йоланда и Мафалда (така, както и изтърсачето в семейството – нейната по-малка сестричка Мария си има свой собствен гардероб). Родителите се грижат за това да дадат на всичките си деца еднакво образование, а що се отнася до принцесите, тяхната основна задача е някой ден да се омъжат благоприятно за семейството.
Принцеса Йоанна Савойска като малка.
Бракът при девойките с подобно потекло е своего рода сделка и далече не включва като задължителен елемент онази любов, която кара сърцето ти да пърха. Джована е наясно още от малка с това. Тя прилежно заляга над уроците по музика и изобразително изкуство и над бродериите. Докато нормалните деца тичат след топката или си играят с куклите, тя се упражнява над виолончелото под строгия поглед на маестро Даниеле Амфитеатров. Всяка свободна минута използва отново, за да се дообразова. Четенето е нейната голяма страст. Наследила я е от своя баща, който я е научил да обича книгите.
И така младата принцеса е наясно с „предназначението си” и не залага големи надежди, че ще срещне принца на бял кон, който ще я преметне до него и ще я отведе в своето кралство, където ще живеят дълго и щастливо, в хармония и любов. Макар и не точно в тази разновидност, позната ни от приказките, тя има щастието да се омъжи за човек, когото ще обикне.
Спънка
С брака между Джована (Йоанна) и цар Борис ІІІ се сключва съюз между двете най-стари европейски династии – Сакскобургската и Савойската. Ето защо тази сватба предизвиква небивал интерес. Но при договарянето на годежа се явява спънка – бъдещите младоженци имат различни вероизповедания, а никоя от страните не е склонна на компромис. „Тогава на помощ идва апостолическият визитатор в България архиепископ Анджело Ронкали” – се разказва в сайта kingsimeon.bg. „Съгласно разпорежданията на римското каноническо право (канон 1557) - четем пак там - цар Борис трябва да даде писмено съгласие децата от този брак да бъдат кръстени и възпитавани като католици. Първоначално становището на Българската православна църква е мъжките наследници да бъдат кръстени православни, а момичетата - католици. По-късно Светият синод се съгласява само престолонаследникът да бъде православен. Отчаян от тези доктринални перипетии, царят нарежда на българския пълномощен министър в Рим ген. Иван Вълков да преустанови подготовката на неговата женитба. Дори в емоционален изблик заявява, че е готов да остане ерген, ако не се ожени за принцеса Джована. От своя страна тя декларира готовността си да се оттегли в манастир при неблагоприятно развитие на събитията.”
Бракът с цар Борис III в Асизи.
Колкото и нерешителна, тиха и кротка да изглежда Джована, тя не може да допусне да бъде разделена от своя избраник. Пред реалната перспектива годежът да бъде развален, тя постъпва решително и изпраща две писма лично до папата. В първото моли този смесен брак да бъде благословен, а във второто настоява двамата да си кажат „да” в Асизи, смятан за града на св. Франциск.
За отразяването на вече договорената и насрочена за 25 октомври 1930 г. сватба на високо ниво в Италия са изпратени 135 кореспонденти, които на 25 октомври 1930 г. си водят записки и се стараят да не пропуснат и най-дребната подробност, а дъждът мокри обилно страниците на тефтерите им. Това е добра поличба за брака – на младоженците ще им върви по вода, скандира огромната тълпа, дошла да се полюбува на двойката.
Принцесата изглежда великолепно в дългата си бяла кадифена рокля. Шлейфът се проточва 15 метра зад нея. Над очите й има спуснато дантелено було, а в ръцете си държи малък, но много ефектен букет, доставен от Сицилия. Цар Борис ІІІ стои гордо изпъчен до нея в генералската си униформа, на която е закичил орден „Св. св. Кирил и Методий”.
Ритуалът е в катедралата „Св. Франциск” заради обет, който Джована е дала още като малка към светеца. През септември 1923 г. Джована и сестра й Мафалда се разболяват от тиф и ситуацията изглежда извън контрол. До момента, в който принцесата се моли на свети Франциск за помощ. За изненада на лекарите, които са давали най-мрачни прогнози, момичетата започват бързо да се оправят.
На втората сватба – този път в България, Йоанна е още по-елегантна, с рокля до глезените и бяло хермелиново палто. В. „Заря” е абсолютно прав, когато твърди: „Българският народ си избра царица по сърце”. Това е точно така. Хората ликуват. Извън всенародното веселие министърът на външните работи Атанас Буров обявява: „Това е историческо събитие, от което българският цар, българската династия и българският народ само ще спечелят. С тоя сполучлив избор Н.В. царят извика радост в най-интимните гънки на българската душа”. Тържествата у нас струват общо 4 430 000 лв.
Мусолини
Има и историци и биографи, които смятат, че не папата всъщност е допринесъл най-много за този брак, а италианският министър-председател Бенито Мусолини, който твърдо го одобрявал. Мусолини харесва бъдещия младоженец и в разговор с биографа на царското семейство Ненчо Илиев признава: „Той ме плени с това, че е голям познавач на живота”. Знак на взаимност е орденът „Св. Александър I степен“, който италианският диктатор ще закичи на гърдите си по-късно.
Папата продължава да настоява за католически обред, но в крайна сметка прави компромис, съгласявайки се младоженците да получат особената благословия на българската църква. Престолонаследникът и другите деца обаче трябва да бъдат католици. Царят дипломатично не се съпротивлява. Той обаче се надява, че като му дойде времето, ще успее да постигне своето.
Йоанна с баща си, съпруга си и девера си Кирил.
Цар Борис III извиква министър-председателя Андрей Ляпчев и Софийския митрополит Стефан на 28 септември 1930 г. С тях той уговаря последните подробности. Годежът е обявен много дипломатично на 4 октомври. Това е денят на светеца Франциск от Асизи, пред когото княгинята се прекланя от 16-ата си годишнина. Като девойка тя боледувала тежко и се помолва на светеца да я спаси. В замяна му обещала, че сватбата й ще бъде в неговия храм.
“Българският народ си избра царица по сърце”, съобщава в. “Заря”. Новината се разпространява мълниеносно в 10 часа сутринта. С викове, песни и ура хилядна тълпа окупира най-напред двореца, а след това и италианското посолство. Италианският пълномощен министър Пиачентини възкликва радостно: “Съединението на сърцата на царя и принцесата съединява сърцата на двата народа”. В това време се задава автомобилът с цар Борис III, когото тълпата поздравява и съпровожда до двореца. Македонци пеят “Изгрей зора на свободата”, а добруджанци - “Добруджански край”. Към 18 часа разотишлата се тълпа отново щурмува двореца начело с депутатите, министрите, генералитета и столичния кмет. Два аероплана хвърлят цветя, други три правят фигури във въздуха. Кордонът пред дворцовите порти е разкъсан. Политиците вътре изпадат в паника, но царят нарежда: “Пуснете хората!”. После той приема чак до мръкнало поздравленията.
Англофилът Михаил Маджаров настоява министрите да разкрият условията, при които е извършен годежът. “Те не могат да не бъдат политически”, настоява той. Никой обаче не му обръща внимание. Пристигат поздравителни телеграми от цял свят. Първата е от фелдмаршал Хинденбург, председател на германската република. За няколко дни българи от цялата страна изписват десет обемисти книги в двореца с поздравленията си. Министърът на външните работи Атанас Буров е категоричен: “Това е историческо събитие, от което българският цар, българската династия и българският народ само ще спечелят. С тоя сполучлив избор Н.В. царят извика радост в най-интимните гънки на българската душа”.
Междувременно папа Пий ХI благославя годежа, а френският вестник “Журнал” протестира срещу сватбата, която била българо-италианска комбинация. Парижката газета твърди също, че версията за романтичната любов между височайшите годеници била коварна измислица.
Подготовка
Царят пристига на 13 октомври в кралската резиденция Сан Росоре и със свитата си отсяда във вилата Гомбо. В това време княгинята е поръчала изработката на 300 копринени рокли за 300 девойки от Асизи, които ще я придружат до олтара. 60 плетачки на дантели работят ден и нощ, за да приготвят 15-метровия шлейф по модел от времето на Ренесанса. Всички сгради в Асизи са окичени с електрически крушки. Приготвят се 20 хиляди факли, а селяните от околностите трупат дърва за кладите, които ще лумнат в сватбената нощ. Около 30 хиляди пехотинци, карабинери, юнкери и фашистки милиционери се готвят да охраняват събитието.
Столичната община също не стои със скръстени ръце. Художникът Дечко Узунов прави проект на внушителна арка на Лъвов мост. Тя ще бъде висока 22 м, широка 6 и ще струва 250 хиляди лв. Царската корона над арката ще бъде с диаметър 3 м. Около нея ще бъдат инсталирани 50 хиляди електрически крушки. Пак Дечко Узунов прави проекта за сребърния поднос, с който кметът Владимир Вазов ще поднесе хляб и сол на младоженците. 150 пилона по маршрута от гарата до “Св. Александър Невски” ще развяват български и италиански знамена с ширина 1 м и дължина - 6 м. 60 работнички плетат гирлянди, предвидени са и железни цветарници със саксии с бели хризантеми. Пресметнати са и зрителите - по 4 на квадратен метър, което прави точно 80 000 посрещачи. Войската ще направи кордон по целия маршрут. Подбират се най-хубавите момиченца в столицата, шият им се скоростно бели роклички, за да посрещнат царицата, когато влиза и излиза от “Св. Ал. Невски”. Шоколадовият фабрикант Вл. Пеев представя проект на пликчета за бонбони, които общината ще раздаде на учениците.
Сватбата е на 25 октомври в църквата “Св. Франциск”. На влизане завалява дъжд с градушка. “Окъпаната в дъжд невеста сто години ще бъде щастлива”, скандира тълпата. Развълнуваният цар Фердинанд шепне на Ляпчев: “След двадесет тежки години съдбата отново ни събра в днешния щастлив ден”. Мусолини пристига декориран с току-що дадения му наш орден “Св. св. Кирил и Методий”. Късата венчална церемония (само четвърт час) се води от свещеник Риссо. По време на обреда той е подпомогнат от девет българчета, които били приютени от францисканския орден след Първата световна война. След венчавката царското семейство отива в другата църква и в тайно светилище, където са мощите на св. Франциск, подписва сватбения акт. Шефът на францисканския орден отец Тавиани приема дара на царицата - еднокилограмова златна чаша. От своя страна той също я дарява със сребърен медальон с вградено парченце от дрехата на светеца.
След това царят и царицата подписват акта за гражданския брак в общината и съпроводени от множеството отиват във вила Костанци на сватбения обяд за 300 души. В същия ден те се качват в Бриндизи на българския параход “Цар Фердинанд”, изпратени от 60 хиляди души. След едно ужасно пътуване през разбуненото море, което се укротява чак преди Дарданелите, корабът на младоженците влиза в Бургас на 30 октомври. Тук сливенският митрополит Иларион подарява на царицата позлатена икона, а тя за пръв път стъпва на българска земя.
150 000 ликуват в София
Първи желаната царска булка поздравяват бедняците от крайните квартали “Цар Борис” (Редута) и “Левски”. В 9,55 часа на 31 октомври 1930 г. влакът спира на Централна гара. 12 аероплана летят над каляската и образуват буквата “И”. Други 14 изписват със сребристите си тела буквата “Б III” над арката. “Царю честити, светла царице”, приветства младоженците столичният кмет. По прозорците на бул. “Мария-Луиза” са се накачулили хора. Те са платили по 500 и 1000 лв., за да видят височайшата двойка. Седемдесет момиченца посрещат царицата пред храма “Св. Ал. Невски”.
В храма става първото отклонение от споразумението с папата. Светият синод до последно отказва да реши какво ще стане в “Св. Ал. Невски”. Дали на младоженците ще бъде дадена само благословия, или ще има и нещо повече. По този повод Константин Кацаров пише в спомените си: “Цар Борис даде с брака си още едно удовлетворение на българския народ, което увеличаваше радостта му. В църквата “Св. Ал. Невски” при пълния церемониал на източноправославната църква бе повторен венчалният обред”. Седем години по-късно и престолонаследникът е кръстен в източноправославната вяра.
Гражданите, пропъдени от войската по пътя на младоженците, предизвикват масово натрупване около “Св. Ал. Невски”. Мнозина припадат, а други са тежко контузени в суматохата. Царят помилва и над 1000 затворници, а развеселените софиянци и гости от провинцията пият, пеят и се веселят в локалите до зори.
На 2 ноември 1930 г. 200 хиляди души изпълват „Цариградско шосе“ от 4-ти километър до Борисовата градина. Предвождани от министрите, те дефилират от 10 ч. сутринта до 16 ч. следобед пред двореца и викат с все сила: “Ура! Да живейте!”. Всички кърмачета от София и околността са вдигани високо пред царя и царицата с пожелания и тях да ги споходи тази радост. Министър-председателят А. Ляпчев подарява след няколко дни на царицата изработена в Мюнхен брилянтна огърлица с медальон от брилянти, изумруди и рубини, които образуват българския трикольор.
Царица Йоанна е трогната от подаръка на държавата. Тя казва на Ляпчев обаче, че повече била развълнувана от бурно изразените чувства на българите, поради тази причина тя се била привързала още повече към българската земя.
Превратностите на съдбата
„Изключителна личност бе Джована Българска”, не крие възхищението си към нея журналистът Дино Чимагали. Той е този, който я оприличава на вековен дъб в публикацията в „Дженте” от 16 март 2000 г. И обяснява защо: „През младите й години животът й бе като роман, белязан от мрачния печат на трагедията. Тя натрупва в душата си толкова разрушителни преживявания, които биха пречупили повечето жени, пък и мъже. Съпругът й цар Борис е отровен по заповед на Адолф Хитлер, същия ужасен персонаж, който принесе в жертва сестра й Мафалда в концлагера Бухенвалд. След това монархията пада и комунизмът влиза в България. Накрая идва ред на изгнанието и терзанията за сполетялата брат й Умберто съдба в Италия…Много други жени, а както казахме и мъже, едва ли биха устояли на подобни изпитания. Но Джована, “дъбът”, благословена с дарове като изключителна мъдрост и вътрешно равновесие, рядко срещано у простосмъртни, успя да прекрачи завидния праг на 92-те години”. С тази хвалебствена ода Чимагали дава отговор на въпроса защо всички в Италия скърбят за нея в смъртния й час.
„Когато спомените са окървавени, трагични и болезнени, от тях може да се вземе поука и бъдеще. България вече успява да покаже, че е успяла да вземе поука”, казва през май 2003 г. пък авторката на биографична книга за Йоанна Савойска – Кристина Сикарди. На представянето й бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски изтъква, че още е рано да се каже какво оставя в историята личността на неговата майка. Но оценката може би идва от думите на онези стари хора, които все още говорят с умиление за своята царица, наричайки я „майка на българския народ”
В спомените на хората Йоанна е не само една извънредно силна жена, но и човек, който винаги се раздава за другите. „Най-съществената част от характера й беше добрината, съчувствието към по-слабите и към нуждаещите се”, гордее се Симеон Сакскобургготски.
Мисия: милосърдие
Още в годините на Първата световна война Йоанна получава пример за милосърдие, който ще се запечата в съзнанието й. Нейната майка и баба й - кралица Маргарита, правят много за това да помагат на ранените войници и на болните. Не изостава от тях и Йоанна, която дарява зестрата си за построяването на Детската болница за белодробни заболявания в Трявна, която е най-голямата на Балканския полуостров. Жестът е наречен за здравето на малкия Симеончо.
Строежът е започнат през 1938 г. като детски преванториум за гръдно болни, завършен е в края на 1943 г., а е открит на 8 март 1944 г. като Царски детски санаториум „Цар Борис ІІІ". Понастоящем болницата носи името на щедрата си основателка. Царица Йоанна е прочута и с грижите и помощта си за Българския червен кръст и Училището за милосърдни сестри, което е под нейния патронаж.
Йоанна не прекъсва милосърдната си мисия дори и в годините, когато е в изгнание. Сърцето й не таи злоба и не иска мъст. Мечтае да зърне поне още веднъж България, която я е приела със сърцето си и на която тя също е дала част от своето. И тази й мечта се сбъдна през 1993 г. Посрещането на царицата е в пъти по-спонтанно и емоционално от първия път, когато тя стъпва на родна земя. По-късно царица Йоанна заявява в интервю: „През всичките години на дълго изгнание имах надеждата, по-скоро бях сигурна, че някой ден ще се върна в България, където съм прекарала най-хубавите години от живота си. Надявам се, че отново ще мога да отида в България, за да пътувам с параход по Дунава от Видин до Силистра, да посетя Розовата долина, Тракия, Добруджа и още много други места”.
На 92 години тази достойна жена склопи очи и отпътува към един друг свят, но духът й е още жив тук, в България.
Кристи Петрова
