И зминаха близо 1200 г от мъченическата кончина на Боян Енравота, най-големия син на хан Омуртаг, внук на хан Крум. Неговата личност, забулена през тъмнината на вековете, прозира със светлината на Бог Иисус Христос, за който той загива. Според историците княз Енравота е трябвало да заеме престола на България след смъртта на баща си. Група боили обаче се възпротивили на това, защото той бил приел християнската вяра.
Св. Боян Енравота
Затова е посечен, а подвигът му е станал известен вероятно вън от стените на Плиска. Възможно свидетелство за този епизод от българската история бе открито под Голямата базилика в Плиска. Там бе намерен мартириумът на първия български мъченик - луксозен гроб, иззидан от тухли, под който се предполага, че имало и лечебно аязмо. За тази мистерия, както и за владетелите с ореоли през Средновековието, разговаряме с историка д-р Янко Христов.
Историкът д-р Янко Христов пред "Телеграф": Енравота-Боян не е първият ни мъченик (СНИМКИ)
- Приемано ли е лишаването от наследство и посичането на християнина Енравота като срамен епизод за двора? С това ли само можем да обясним липсата на някакви писмени сведения и лобно място на принца? И в тази връзка как гледате на интригуващата възможност кръстовидният мартириум, открит под Голямата базилика в Плиска, да е вдигнат в чест на принца мъченик?
- Екзекуцията на член на владетелското семейство по волята на властващия му брат определено предизвиква напрежение. Какви са същинските му измерения и отзвукът от т.нар. срамен епизод е трудно да се каже поради липсата на сведения. Както и при други случаи, в които не разполагаме с достатъчно преки податки, се открива ниша за предположения. Някои от тях са в основата на интересни изследователски решения. В тази връзка въпросът ви за лобното място и за мартириум на Енравота е напълно основателен. Следите от кръстовидната постройка са открити при археологически разкопки през 1973 г. под олтарното пространство на Голямата базилика в Плиска. Вниманието към останките от тази сграда едва ли би било толкова обилно или поне с такъв отзвук в публичното пространство без хипотезата, че тя е била мощехранителен храм на канонизирания владетелски син. Предполага се, че е изграден върху мястото, където е бил посечен и погребан.
Вероятно Пресиан към 845 г. изградил малка църква-мартириум над мястото на екзекуцията на Енравота.
Трябва да се отбележи, че макар и любопитна, тази идея далеч не се приема безкритично. Въпросите без отговор (или с незадоволителен такъв) не се ограничават само до функционалния и типов характер на сградата, но обхващат и времето на изграждането и функционирането ѝ, поръчителя и изпълнителя на строежа, етапите на преустройството, както и причините за разрушаването й. Същевременно предположението за мартириум е само една от хипотезите относно въпросната кръстовидна постройка. Сред тях се открояват още твърденията, че е била прабългарски храм, ранновизантийска християнска гробница или църква, или мавзолей на прабългарски владетел/и.
При разкопки на Голямата базилика в Плиска изскочи и предполагаемият мартириум на св. Боян Енравота.,
Изтъква се още като възможност и да е изградена веднага след покръстването църква кръщелна – без връзка с Енравота. Към настоящия момент заради твърде малкото запазени останки, категоричността е непостижима. Предвид множеството неизвестни най-логично изглежда култът към Енравота и дискусията за кръстовидната сграда под Голямата базилика да бъдат разглеждани отделно, за което се настоя още преди години.
- Фигурата на владетеля светец е доста разпространена и на Балканите, в съседна Сърбия и въобще в Средновековна Европа. Какви са другите примери на владетелски култове по нашите земи през Ранното Средновековие?
- Да, наистина, в съседна Сърбия владетелите, които биват канонизирани за светци, сякаш се открояват най-ясно. Началото се поставя с култа на великия жупан Стефан Неманя, канонизиран с монашеското име Симеон. С тази стъпка наследниците му се сдобиват с династически патрон, своего рода държавен светец, чието прославяне допринася за утвърждаване на централната власт и легитимността на владетелската линия. След св. Симеон са канонизирани и други, но съвсем не всички, представители на „светородната“ династия Неманичи. Преки, а и по-опосредствани паралелите с Енравота като че ли е трудно да бъдат изведени. От друга страна, не е нужно да се върви нито далеч напред във времето, нито да се излиза извън рамките на средновековна България и на Крумовата династия, за да открием примери за владетели светци, каквито са князът покръстител Борис-Михаил и неговият внук цар Петър. Същинска съпоставка с Енравота и тук отново е невъзможна, доколкото основанията за святост са различни, а единственият обединяващ белег е принадлежността към една и съща династия. В родната възрожденска традиция като светец също така е почитан и най-големият от братята комитопули – Давид. Доколко и дали това е вследствие на средновековна „подложка“ е въпрос, който заслужава отделно внимание.
- А откривате ли някакви паралели между нашия принц мъченик и западните крале с ореоли? Има ли сред тях такива със сходна съдба?
- Ако се погледне пантеонът на владетелите светци, членове на управляващи династии през Средновековието, канонизирани и почитани в различни части на Европа, ще се види, че много от тях са именно мъченици. Всъщност мъченичеството е един от основните типове святост, когато става дума за владетели и династии. Това до голяма степен се дължи на факта, че християнизацията на средновековния варварски свят създава условия за появата на множество светци мъченици. С известни изменения и разширяване на аспектите на мъченическата святост този модел се прилага и към личности, станали жертва на жестоки убийства или загинали, без да оказват съпротива.
Борис и Глеб, картина на художника Евгений Демаков.
В този контекст споменът за убийството на владетел или член на владетелското семейство лесно се трансформира в мъченическо почитание. Това от своя страна се превръща в ефективен механизъм за канонизиране на местни светци, служи като източник на легитимност за техните наследници и укрепва авторитета на централната власт.
Мъченическата владетелска святост придобива особена популярност и широко разпространение в Северна Европа. Въпреки съществените прилики, съществуват и значителни разлики между съдбата на най-големия Омуртагов син и тази на ранносредновековните англосаксонски и скандинавски крале светци.
Княз Вацлав Свети - покръстителят на Чехия през X век.
Голяма част от тях са действащи владетели, загинали в битки – както срещу езичници, така и срещу християни – а не само жертви на заговори и династически междуособици. В същото време разказът на Теофилакт за начина, по който Енравота приема мъченичеството в името на християнската вяра, позволява да се открият известни паралели с чешкия княз светец Вацлав, както и със страстотерпците Борис и Глеб.
- Във ваше изследване отбелязвате още нещо доста любопитно: как споменът за светеца Енравота възкръсва през своеобразен външен за българското общество подтик. Бихте ли разказали повече?
- Както вече беше отбелязано (в първата част на интервюто - б.р.), Мъченичеството на петнадесетте Тивериуполски мъченици засега остава единственият известен източник за личността на Енравота и насилствената му смърт. Това обяснява защо популяризирането на сведенията за синовете на кан Омуртаг не е лесен процес. Свързано е с факта, че ръкописът от XIV в., съдържащ преписа на агиографския текст, е бил притежание на венецианеца Фр. Бароци, родом от о. Крит. В средата на XVII в. ръкописът попада в Оксфорд, където се съхранява и до днес. Близо век по-късно, през 1758 г., Мъченичеството е публикувано за пръв път в третия том на венецианското издание на съчиненията на архиепископ Теофилакт Охридски.
Въпреки това името и трагичната съдба на Енравота дълго време остават извън фокуса на научните изследвания за ранносредновековната история на Югоизточна Европа. Преломен момент настъпва през 1845 г., когато руският учен Н. В. Савелиев-Ростиславич посвещава специално изследване на хронологията на владетелите в България през IX в. Той приема с голямо доверие сведенията за Енравота и представя частичен превод, преразказ и коментар към глави 17–55 от Теофилактoвата творба.
Заслужава да се отбележи, че макар първоначалният импулс да идва от чуждестранни учени, скоро родната възрожденска интелигенция също проявява научен интерес към проникването на християнството в българското владетелско семейство през втората четвърт на IX в. Сред първите, които се занимават с този въпрос, е изтъкнатият възрожденец, участник в църковно-националните борби и по-късно политически деец в Княжество България Тодор Бурмов. Магистърската му теза, с която завършва Киевската духовна академия през 1857 г., е публикувана през следващата година в руското богословско и научно списание Христианское чтение, а през 1859 г. излиза на части и на български език в списание Български книжици.
Макар че след средата на XIX в. се радват на вниманието и на други чужди учени, решаваща за по-широката популярност на сведенията за съдбата на Енравота е публикуваната през 1876 г. на немски и на чешки език История на българите на Константин Иречек. Както е добре известно, само две години по-късно книгата се сдобива с руски превод, а през 1886 г. с добавки и корекции от автора тя е публикувана и на български език. През 1881 г. въз основа на История на българите е направена решителна стъпка в утвърждаването на представата, че Енравота е посечен заради християнската си вяра. Влиятелният публицист и учен Стефан Бобчев използва труда на Иречек, за да състави учебник по история за българските училища в Княжеството, Източна Румелия и българските земи под пряката власт на султана в Македония, Беломорието и Одринска Тракия. С допълнения и преиздания (1891 и 1899 г.) учебникът се превръща в източник на историческите познания за поколения българи до края на Първата световна война.
Любомир Старидолски
