П рез 1897 г. повечето учители и ученици от Солунската българска мъжка гимназия скачат на бунт срещу директора.
Разделени са на две групи, като едната е за тиха просветна черковно-училищна борба. Болшинството от тях заедно с част от гражданството пък са за радикални, революционни действия. ВМОРО е вече основана и постепенно разширява своята мрежа от тайни конспиративни комитети из Македония. В спора побеждават бунтарите и директорът на гимназията е уволнен.
КРЪЖОК
Ненавършилите 18 години ученици Павел Шатев, Орце Попйорданов и Константин Кирков основават кръжок “Гемиджиите”. Скоро към “кръжочниците” се присъединяват връстниците им Илия Тръчков, Марко Бошнаков, Милан Арсов, Цветко Трайков, Георги Богданов и по-големият от тях Димитър Мечев. Всички те остават в историята като Солунските съзаклятници. Запленени от идеите на анархизма, Гемиджиите замислят вече своите първи акции за освобождението на Македония.
Предистория
През 1900 година ВМОРО замисля атентати в Цариград и Солун. През 1901 година Орце Попйорданов заминава за Швейцария, където се среща с Борис Сарафов и Симеон Радев, които осигуряват парите за предстоящите акции като заем. В Женева Орце сключва застраховка „живот” пред Американска застрахователна компания, която след негова евентуална смърт да бъде изплатена на Симеон Радев. И наистина след гибелта на съзаклятниците и на техния ръководител компанията изплаща парите на Симеон Радев, който изпълнява обещаното пред Орце - да върне дълговете. През 1902 г. Гемиджиите в Солун започват подготовка на серия от атентати, които да привлекат вниманието на Европа. Събитията от 15 до 18 април 1903 година (стар стил) са подробно разказани в автобиографичната книга „В Македония под робство“ от Гемиджията Павел Шатев.
Началото
Шатев пише: „… Параходът „Гвадалкивир” биде запален от мен във вторник, 15 април 1903 г. Същия ден през нощта Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов с предварително приготвен взрив се приближават до железопътната линия Солун - Дедеагач и с две петарди, прикрепени с пластинките им до релсите, поставили 2-3 килограма мелинит. Колелата на локомотива минали върху съвсем незабележимите петарди, които възпламенили динамита. От взрива локомотивът се повредил, обаче не се катурнал, а само стъклата на повечето от прозорците на вагоните се изпочупили. От пътниците никой не пострадал. Без да бъдат забелязани, те се отдалечили бързо в една от преките на железопътната линия улици и се прибират в града. Тогава вече за всички става ясно, че в Солун има комити и атентатори...“
През нощта на 16 срещу 17 април Коста Кирков поставя няколко килограма мелинит между газовите и водопроводните тръби, които минават под малкия мост на рекичката, преди да се влее в морето. От взрива газовите и водопроводните тръби се повреждат, целият град потъва в мрак и остава без вода.
Димитър Мечев и Илия Тръчков от стаята и терасата на квартирата си започват да хвърлят бомби. За няколко часа хвърлят над 60 бомби и се сражават с войската и жандармерията, след което са убити.
Банката
Още през септември 1902 един непознат българин наема в Солун малък дюкян във Френската махала, срещу западната страна на Отоманската банка. След това той доставя за 120 франка стока, която нарежда по стените. Заради умишлено завишените цени дюкянът престава да се посещава от купувачи, освен от няколко постоянни клиенти. Те влизат в магазина и на излизане отнасят в книжни кесии… пръст от подземния изкоп, прокопан от бакалина и неговите приятели. Подземният тунел е дълъг 13 метра, започва от дюкяна, минава под един гириз (отходен канал) и достига до Отоманската банка. Когато тунелът е завършен, към неговия край е поставена бомбата, а след това и фитилът.
През нощта срещу 17 април „часовой” в дюкяна срещу банката е Орце Попйорданов. Той забелязва изгасването на лампите, запалва дългия фитил в магазина, излиза навън и се отдалечава. След няколко минути избухва страшен взрив и зданието на „Банк Отоман” се срутва, пламва пожар. При избухването покрай банката минава с файтон германският инженер Хекел, който е убит от пръсналите се камъни. Цялата стража, която пази зданието, още при първия взрив се разбягва към съседните улици. Коста Кирков и Орце Попйорданов се възползват от общата суматоха в града и хвърлят няколко бомби пред хотел „Египет” и театър „Еден”, за да увеличат още повече паниката.
Бомба
Милан Арсов е определен да хвърли бомба в лятната градина-театър „Алхамбра”, а Георги Богданов - в кафене „Ньона” на площада до самия кей. Веднага след изгасването на лампите с газовото осветление публиката бързо се разбягва паникьосана. В тоя момент Милан Арсов и Георги Богданов с цигарите си запалват фитилите на „пакетите”, увити в хубава хартия, които държали в ръцете си. Фитилите на взрива са доста дълги с цел да не се причиняват човешки жертви.
Владимир Пингев се опитва с малко бертолетова сол и едно шише с фосфорна течност да предизвика пожар в „Бошнак Хан”. Още при изгасването на лампите от въздушния газ той запалва течността и бертолетовата сол, излиза на улицата. Когато минава при входните врата на „Топхането”, старшият на поста се опитва да го арестува по подозрение, но Пингов се съпротивлява и е застрелян.
През нощта срещу 17 април са убити: Димитър Мечев, Илия Тръчков и Владимир Пингов. Орце Попйорданов, Коста Кирков, Марко Бошнаков, Милан Арсов и Цветко Трайков успели да се приберат в квартирата си.
На 17 април към обед от квартирата си Орце Попйорданов хвърля бомби от вътрешността на къщата, докато е убит от обградилите го войници. Когато трупът на Орце е изваден от къщата и прострян на улицата, няколко разярени войници се опитват да го промушат с ножовете на пушките. Командирът им Хюсни ефенди, наричан Арап Бинбаши, защото е негър, ги спира с думите: „Ето така се умира за отечеството! Нека убитият да ви служи за пример как трябва да се жертвате за отечеството!“
Камикадзе
Същия ден към 5-6 часа следобед, когато валията се прибира в квартирата си, определеният от по-рано Цветко Трайков се опитва да се приближи до файтона му, но е забелязан от охраната и подгонен. След като се поотдалечава към празно място около една къща, Цветко изважда бомба, запалва я и сяда върху нея. Бомбата избухва и Цветко намира своята геройска смърт. Валията и войниците замръзват на място от видяното. Арестувани са Павел Шатев, Милан Арсов, Георги Богданов и Марко Бошнаков. Осъдени на смърт и заточени в Диарбекир, някои от тях не доживяват помилването от султана през 1908 г. Акциите на Солунските съзаклятници и последвалото Илинденско въстание привличат вниманието на позадрямалата Европа към тегобите на българите в Македония. Турският султан е принуден да предприеме реформи, а скоро идва и превратът на младотурците!
Румен Жерев
