О ще преди края на 2050 г. се очаква на планетата Земя да се роди 10-милиардният човек. До 2050 г. една четвърт от населението на света ще бъде африканско. Бумът на населението на континента ще представлява 1,3 милиарда от очакваното увеличение от 2 милиарда на световното население до 2050 г.
Още отсега учени и представители на правителствата в целия свят си задават въпроса с какво ще се изхранват всички тези човеци. Очаква се дефицитът на протеини да достигне главозамайващите 25 на сто.
През 2022 г. в поне 82 държави ще има гладуващи хора, сочат данни на ООН.
Алтернативите
Редица африкански нации полагат огромни усилия да изхранват населението си и експертите казват, че въздействието на изменението на климата ще доведе до повече предизвикателства пред хранителните системи. На челно място е убеждаването на местните хора, че месото може да има растителни заместители. Инвестирани са стотици милиони долари, за да бъдат промотирани новите алтернативи. Промяната в протеиновите предпочитания може да помогне за изхранването на още повече хора. Нови изследвания показват, че африканските потребители вече приемат растителни протеини.
Според нови данни три от най-населените страни на континента искат да инвестират в растителни протеини. В Египет – третата по население страна в Африка, с повече от 100 милиона души в момента – 62% от хората казват, че е вероятно да опитат растителен протеин. В Кения - седмата по големина африканска нация по население, процентът е 80, а в Нигерия, дом на най-голямото население в Африка, така смятат 76 процента. Тези потребители също казват, че не само е вероятно да опитат вегански опции, но е много вероятно да купуват и растителни заместители на месото.
Обезлесяването
Замяната на само една пета от червеното месо, което ядем, с микробни протеини, извлечени от гъби или водорасли, може да намали годишното обезлесяване на Земята с впечатляващите 56% към 2050 г. според проучване, публикувано тази пролет.
Изследователи на климата от Потсдамския университет симулираха четири бъдещи сценария, при които хората заменят 0%, 20%, 50% или 80% от червеното месо в своята диета с микробен протеин, който е нискокалоричен, ферментирал продукт с високо съдържание на протеини и фибри, който вече е съставка в някои търговски алтернативни меса. След това изследователите разгледаха как тази промяна в диетата може да засегне глобалните гори до 2050 г.
В момента планетата губи около 10 милиона хектара гори годишно, приблизително 95% от които са тропически гори. 75% от тях се губят от разширяването на селското стопанство, а именно отглеждането на едър рогат добитък и соеви плантации за храна на добитъка. Обезлесяването допринася за климатичните дисбаланси, разширяване на пустините и недостиг на вода, емисии на парникови газове, наводнения и ерозия. Унищожава се биоразнообразието, включително важните опрашители на културите като пчелите.
Микробният протеин
И все пак замяната на само 20% от нашето месо с микробен протеин може да намали наполовина скоростта на обезлесяването и въглеродните емисии, свързани с отглеждането на едър рогат добитък до 2050 г., установи проучването. Микробните храни драстично превъзхождат „отглеждането на основни култури по отношение на калорични и протеинови добиви спрямо площ“, пишат авторите на отделно проучване от 2021 г., която има за фокус ефективността на източника на храна. За разлика от това, добитъкът ангажира близо 80% от глобалната земеделска земя, като същевременно произвежда по-малко от 20% от калориите в света, което е изключително неефективна система. Науката предполага, че тези подобни на гъбите протеини могат да играят значима роля в справянето с предизвикателствата, произтичащи от изменението на климата и продоволствената сигурност, тъй като населението нараства към прогнозираните 9,7 милиарда души до 2050 г.
Ограничение
Докато ограничаването на червеното месо звучи достатъчно просто, убеждаването на милиони хора да променят хранителните си навици може да бъде малко сложно. Скорошно проучване на Ipsos установи, че въпреки че 68% от възрастните в 31 страни се чувстват „загрижени“ за изменението на климата, само 44% казват, че е вероятно да намалят консумацията на месо, като заменят месото с алтернативни източници на протеини.
Бизнесът и правителствата трябва да направят повече, за да подкрепят безопасното за климата бъдеще, а световните лидери обещават да вземат сериозни мерки за спиране на обезлесяването до 2030 г. Заместителите на месото – включително тези, направени от култивирани в лаборатория животински клетки, растения и микробни протеини постепенно стават популярни сред широката общественост. Предвижда се пазарът на заместители на месо да нарасне драстично от 4,2 млрд. долара, генерирани от продажби през 2020 г. и до 28 млрд. долара през 2025 г., според IPES-Food.
Производството
Войната между двата най-големи производители на пшеница Русия и Украйна фокусира глобалното внимание върху продоволствената сигурност, принуждавайки страните в целия свят да искат да бъдат по-независими и да произвеждат собствени хранителни доставки, коментира Томас Кутодие, главен стратегически директор на Louis Dreyfus Co. По думите му случващото се в Украйна е „тревожен зов за събуждане“. Натискът върху хранителните компании да намалят своя въглероден отпечатък се отрази и на веригите на доставките. Потребителите не искат да чакат продукт, който е произведен на 20 000 километра от мястото, където живеят, казва Кутодие.
„Мисля, че тези тенденции ще наложат по-къси производствени вериги“, допълва той. „Това е свят, който се деглобализира доста бързо и мисля, че това ще продължи дълго време. Така че това, което ще видите, е повече регионално производство.”
