П риключваме поредицата за зловещия „Клуб 27“ с портрета на Луис Брайън Хопкин Джоунс - китарист и основател на легендарните „Ролинг стоунс“. Дрогата и алкохолът не простиха и на него - той напусна този свят в разцвета на своя разгърнат талант и световна популярност.
В нощта на 2 срещу 3 юли 1969 година е открит удавен на дъното на басейна в двора на къщата си в Харфийлд, Източен Съсекс, Лондон.
Талантливият музикант е роден на 28 февруари 1942 г. в Глостършир, Англия, в интелигентно семейство. Майка му Луиза е преподавател по пиано, а баща му Люис Блънт Джоунс е инженер по въздухоплаване. Брайън има две сестри.
Израства в семейство, в което постоянно се слуша блус и джаз. Още като юноша Брайън се сдобива със саксофон, скоро родителите му купуват и акустична китара.
В началото се учи добре, но дисциплината в училището не му допада. На два пъти е изключван и връщан, но през 1959 г. 14-годишната му приятелка забременява, избухва скандал и 16-годишният Брайън напуска училище окончателно. Напуска и дома си, като пътешества цяло лято из Северна Европа и Скандинавия. Бохемският живот му допада, но парите свършват и бунтарят се връща в Англия.
17-годишният Брайън се насочва към музиката. В началото свири в местни барове, блус и джаз клубове в Лондон. Неговият талант скоро е забелязан. Сприятелява се с музиканти като Алексис Корнер, Пол Джоунс, Джак Брус и често свири с тях.
Прослушване
През месец май 1962 г. Брайън Джоус пуска реклама в „Джаз новини“, като кани музиканти на прослушване за нова R&B група. Пианистът Ян Стюарт, певецът Мик Джагър и китаристът Кийт Ричардс се отзовават на рекламата. По-късно басистът Бил Уаймън също се присъединява към групата.
Преди първата изява в Марки клъб репортер пита как се казва групата, а Брайън Джоунс изтърсва Rollin` Stones (Търкалящите се камъни) - песен от албума на Мъди Уотърс, който му е пред очите. Преди 20 века Сириус сътворява поговорката „Камък, който се търкаля, мъх не хваща“. А „Ролинг стоунс“ на английски е идиом, който означава „бродяги”, „скитници” - традиция, свързана с контракултурата.
На 12 юли 1962 г. в Лондон е първият концерт на "Ролинг стоунс". В продължение на години те се конкурират по популярност с „Бийтълс“. Брайън Джоунс свири на китара и хармоника, а също така е и бек вокалист.
Сингъл
На 7 юни 1963 г. Стоунсите издават първия си сингъл Come On (кавър на Чък Бери). Първият албум на „Ролинг стоунс“ излиза през 1964 г., като в Обединеното кралство става номер 1 в класациите в продължение на 12 седмици. Вторият албум на групата излиза през 1965 г., който достига до номер 1 във Великобритания по продаваемост. Стоунсите бързо издават още няколко албума: „Извън нашите глави“ (1965 г.), „Деца декември“ (1965 г.), „След това“ (1966 г.), „Изискването на сатанинските им величия“ (1967 г.) и „Бегърти банкет“ (1968 г.).
Музикантите от „Ролинг стоунс“ приковават вниманието не само с музиката, но и с дългите си коса и нетрадиционния си вид. Те се превръщат в олицетворение на бунтарството, на младежката непокорна контракултура от 60-те години на миналия век. Заедно с „Бийтълс“ те са начело на феномена, известен като Британската инвазия в САЩ.
Брайън Джоунс е близък приятел с всички от „Бийтълс“, той е сред малкото поканени да участват в тяхна песен. Прави прекрасна импровизация на саксофон в песента You Know My Name (Look Up the Number) от албума Let It Be. Брайън е приятел и с Джими Хендрикс. На фестивала в Монтерей през лятото на 1967 г. е специално поканен, за да представи Хендрикс на американската публика.
Дългогодишният басист на „Ролинг стоунс“ Бил Уаймън казва за него: „Брайън формира бандата, избра членовете и името, избра музиката, която изпълнявахме, организира нашите концерти. Той свиреше основно на китара и хармоника, но и на други инструменти. Беше талантлив мултиинструменталист. Като китарист предпочиташе бяла китара с формата на сълза, Беше много влиятелен, много интелигентен, но накрая просто пропиля всичко“.
Фиаско
Групата „Ролинг стоунс“, която Брайън Джоунс основа, постига успех след успех, но в личния му живот настъпва фиаско. Постоянното пътуване и нарастващата слава се отразяват върху психичното му здраве и той започва да прекалява с алкохола и наркотиците. За кратко време създава връзки с няколко жени, от които има 5 деца - 4 момчета и 1 момиче на различна възраст. Някои от приятелките му са Валери Корбет, Пат Андрюс, Зората Моллой, Анита Паленберг и Анна Уолин.
Нарастващата му зависимост от алкохол и наркотици го подтикват към асоциално поведение, което го отчуждава от неговите почитатели и приятели. Арестуван е за притежание на марихуана, кокаин и метамфетамин, но е пуснат без последствия.
На концерти в края на 60-години вече не може да свири правилно дори на любимата си бяла китара. Поведението и нарушенията на закона на Брайън се отразяват на репутацията на групата и той е отстранен от „Ролинг стоунс“ през юни 1969 г. Заменя го китаристът Мик Тейлър.
Злополука
След напускането Брайън се обажда на няколко музиканти и певица за създаването на нова група, но нелепата му смърт го изпреварва. В нощта на 2 срещу 3 юли 1969 г. е открит на дъното на басейна в дома си в Източен Съсекс, Лондон. Лекарите незабавно са повикани, но е твърде късно. Официалната версия за смъртта на 27-годишния Брайън Джоунс е злополука след предозиране с наркотици. При аутопсията е доказано, че черният дроб и сърцето му са силно увеличени от злоупотреба с наркотици и алкохол.
Съмнителни обстоятелства
Въпреки че смъртта му е обявена за нещастен случай, има някои съмнителни обстоятелства като това, че и до днес не е известно къде са изчезнали неговите лични вещи. Съседите виждат огромен пожар в двора на къщата в нощта срещу 3 юли. Показанията на тримата свидетели се разминават значително, но въпреки всичко разследване не е имало. Заключението на патолога от аутопсията е, че няма видима причина за насилствена смърт и обявява като причина смърт по непредпазливост.
40 години по-късно, през 2009 г., на полицията в Съсекс са предоставени документи относно случая. Строителят, който е бил с него в нощта на 2 срещу 3 юли, признал на смъртния си одър, че той е удавил Брайън, но няколко години по-късно и това е отхвърлено, защото не е документирано. Последва отказ от провеждането на разследване поради непълни доказателства за убийство.
Румен Жерев
