М есец септември заема особено място в българската история. През него са се случили най-значимите събития в цялото ни 13-вековно минало. Дори самото име България за пръв път се споменава от някой си презвитер Константин по време на Шестия Вселенски събор в Цариград, завършил на 17 септември 681 г.
Никопол
Какви събития през този месец са се случили през нашето Средновековие, е трудно да се каже. Сигурно е само, че неговият окончателен край идва с битката при Никопол на 25 септември 1396 г., когато османлиите на султан Баязид Илдъръм разбиват кръстоносците на крал Сигизмунд.
Фалстарт
През септември 1875 г. се прави и първият организиран опит за отхвърляне на османската власт, известен като Старозагорско въстание. Той се проваля, а българската свобода в крайна смета се решава от руските войски, но в крайно орязан вид. Затова веднага след Берлинския договор започва и съпротивата срещу него. И на 8 септември 1878 година в Рилския манастир се взема решение за вдигане на въстание в Пиринския край, известно като Кресненско- Разложкото.
Спазарихме вълната
На 6 септември 1885 г. се извършва и най-българският акт в новата ни история – Съединението. В неговата подготовка участва на практика цялото българско общество от двете страни на Стара планина, включително и княз Александър Батенберг. В края на август той се намира край шуменското село Мараш, където се провеждат летните маневри на войската Там пристигат двама от румелийските съзаклятници - Димитър Куртев и Манол Георгиев, които успяват да го убедят да вземе под височайшото си покровителство това народно дело. Те веднага изпращат телеграма до Захари Стоянов в Пловдив, която гласи: "Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол". А княз Александър не само задържа свиканите за маневрите запасняци и така армията е в пълна готовност да защити Съединението, но и осигурява динамит за евентуалното взривяване на моста на Арда, по който преминава тогавашната граница между Източна Румелия и Османската империя.
Престиж
Съгласно договора от Цариград през 1886 г., с който Османската империя признава Съединението, Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия, финанси и т.н. Но за да се запази по някакъв начин престижът на султана, чак до обявяването на независимостта през 1908 г. българският княз е формално преназначаван през 5 години за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Братоубийства
През всичките тези години не стихва борбата за Македония. Там обаче се сблъскват различните стратегии, довели да печалния край на Горноджумайското въстание, избухнало през септември 1902 г. Стига се дотам, че водачите на Върховния македонски комитет генерал-майор Иван Цончев и подполковник Стефан Николов са арестувани в Дупница и са интернирани в Северна България, извършени са обиски и други арести, а някои чети са обезоръжени и разформировани, като се стига до престрелки и жертви.
Влакове
Обявяването на българската независимост на 22 септември 1908 г. е резултат на отлична дипломатическа подготовка, начело на която е княз Фердинанд. Който, след като е изтръгнал от император Франц-Йосиф съгласието за този акт, на всяка гара между Виена и Братислава се крие в тоалетната на вагона - да не би престарелият австро-унгарски монарх да не се разколебае и да му прати телеграма, че е променил позициите си. Пак във влак, но вече на българска земя, по пътя от Русе за Търново князът и правителството съчиняват текста на Манифеста за независимостта, написан на гара Две могили от премиера Александър Малинов и подписан от княза и министрите.
Катастрофата
Кървав и трагичен е месецът през 1918 г. На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт и го пробиват при Добро поле. Започва неорганизирано отстъпление на българките части, което прераства в метеж, известен като Войнишко или Владайско въстание. На 24 септември бунтовниците влизат в Кюстендил, арестуват офицерите от главната квартира на действащата армия и продължават за Радомир. На 25 септември цар Фердинанд и правителството освобождават от затвора водачите на БЗНС Райко Даскалов и Александър Стамболийски и ги пращат в Радомир, за да се опитат да разрешат конфликта. Райко Даскалов и Александър Стамболийски обаче решават да оглавят буната и на 27 септември е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател въстаниците провъзгласяват Стамболийски, а за главнокомандващ - Даскалов. Въстаниците стигат до Владая и квартал „Захарна фабрика“, където на 28 септември са разбити от правителствените сили. А на другия ден - 29 септември, в Солун е подписано примирие между България и Антантата, сложило след толкова славни победи катастрофален край на участието ни в Първата световна война.
Коминтерн
Кървавите събития от 1918 г. ще се повторят, но в много по-голям мащаб през 1923 г., когато под натиска на Коминтерна БКП и БЗНС вдигат метеж, известен като Септемврийско въстание, без да има за него каквито и да са реални предпоставки. По ирония на историята то протича в същите дни, както и Войнишкото - от 23-септември до края на месеца. Неговите ръководители - Георги Димитров и Васил Коларов, избягват в чужбина без никакво угризение за съдбата на хилядите безсмислено загинали техни симпатизанти.
Крайова
Още с избухването на Втората световна война цар Борис III и управляващите веднага поставят въпроса за връщането на Южна Добруджа на дипломатическата сцена. През лятото на 1940 г. Хитлер и Сталин още са съюзници и са солидарни в отношението си към Румъния. Тя трябва да върне Трансилвания на Унгария, Бесарабия и Южна Буковина на СССР и Южна Добруджа на България. Хитлер е безцеремонно брутален: "Във Версай (договорите от 1919 г.) Румъния преяде и сега ще трябва да повръща!" Хитлер
Опитите на Букурещ да спаси нещо са категорично отхвърлени, като Хитлер проявява нетипично за него остроумие. Когато румънските дипломати молят поне Балчик да остане румънски, защото там е погребано сърцето на кралицата, фюрерът ги отрязва с думите: "Днес става въпрос за вратовете на кралете, а не за сърцата на кралиците!" Така на 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договорът за безусловното връщане на Южна Добруджа съгласно границата от Берлинския договор. Актът е признат както от Германия, Италия, Япония и СССР, така и от Великобритания и САЩ.
Срещу цял свят
И накрая идва най- новата и затова и най-оспорвана дата - 9 септември 1944. За едни тя е социалистическа революция, за други - комунистически преврат, успял благодарение на съветската окупация. Безспорен е само фактът, че в този ден България се оказва в абсурдното положение да се намира в състояние на война едновременно с Германия, обявена на предния ден от правителството на Константин Муравиев, и с нейните противници - САЩ, СССР и Великобритания. Остава загадка само защо доминираното от комунистите правителство на Отечествения фронт е забравило да обяви война и на Япония и на „Социалната република“ на Мусолини.
Печелим 15 села през 1915 година
На 6 септември 1915 г. е подписана Българо-турската (или Софийската) конвенция между България и Османската империя. С нея страната ни получава територия от 2588 квадратни километра по десния бряг на река Марица, включително гарата на Одрин - Караагач, и град Димотика (днес Дидимотихо, Гърция), както и една ивица по левия бряг на реката в дълбочина от 2 километра. Така страната получава пълен контрол върху жп линията Свиленград - Дедеагач (днес Александропулис), а Марица се превръща в изцяло българска река. След подписването на конвенцията България постига най-голямото си териториално разширение в новата си история - 114 425 квадратни километра. Но съгласно Ньойския договор тази територия е предадена на Гърция. Само една малка част от нея - в южните склонове на Сакар с 15 села, днес в община Свиленград, остава в границите на България. И това е единствената териториална придобивка на България от Първата световна война.
Британски консул разлива шампанско за Съединението
По понятни причини по времето на соца се премълчаваше или се изопачаваше подкрепата, която Обединеното кралство дава на Съединението. Ето какво свидетелства големият наш художник Антон Митов, тогава временно назначен за началник на телеграфа в Пловдив. „Един ден от станцията на Кърджали викат спешно Пловдив, на което моментално отговорих. От нея станция говореше сам Чардафон. като искаше да предам една телеграма до правителството в София, в която той излагаше едно твърде опасно и сериозно положение на поверената му граница: той разправяше, че големи маси турска кавалерия са се натрупали на турския бряг на р. Арда. Покойният министър-председател П. Каравелов, комуто предадох телеграмата, тоз час ми предаде по телефона да отида при пловдивския английски консул капитан Джонс и да му предам телеграмата на Чардафон.Той, след като прочете внимателно, написа една шифрована телеграма до английския посланик в Цариград. На другия ден се получи телеграма отговор направо от Лондон до капитан Джонс, подписана от министъра Солзбъри, не вече шифрована, а открита на французки език, в която се казваше: „Кажете на българското правителство да не се безпокои, турците не ще посмеят да преминат река Арда“. Аз съобщих тази телеграма на правителството в София, а после лично я занесох на консула, който се зарадва твърде много и заповяда да донесат шампанско да пием за щастливото довършване на Съединението и за благоденствието на съединена България.“
Константин Събчев
