У никален автограф от Краля на футбола Пеле притежава бившият зам.-кмет на Велико Търново Иван Панайотов - Джовани. Това, което прави подписа на футболната легенда още по-ценен, е, че той е не просто фабрично щампован върху картичка, отпечатана в хиляди екземпляри, а е поставен лично върху специална лимитирана пощенска марка и плик.
„Историята на този автограф е наистина забележителна и си заслужава да бъде разказана“, споделя Иван Панайотов.
Едно от хобитата на бившия зам.-кмет е филателията и през годините той имал контакти със свои колеги от цял свят. Сред тях се оказал и филателист от Бразилия. Един ден той изпраща на българския си приятел уникален юбилеен пощенски плик и марка, издадени през 1969 г. и посветени на гол № 1000 на Пеле. Това, което ги прави безценни обаче, е саморъчният подпис и посвещението на Краля на футбола върху тях. В придружаващото безценния подарък писмо бразилският колега разказва на Иван Панайотов и историята на получаването на автографа. Това се случва само дни след мача, в който вкарва хилядния си гол. „С голяма мъка успях да се добера до Краля на футбола и го помолих да ми даде два автографа: „Единият за мен, а другият за мой приятел от България“. Пеле ги подписа и ми ги върна“, пише колегата от Бразилия. Върху юбилейния пощенски плик е изобразен футболен стадион с № 10 в него, а върху марката е показан самият Крал на футбола с надпис „1000 гола на Пеле“. Върху плика и марката е поставен печат Primeiro dia de circulacao („Първи ден в обращение“).
№ 1000
Датата, в която Пеле отбелязва своя хиляден гол, е 28 ноември 1969 г. До този момент 29-годишният Едсон Аранчис до Насименто вече има 999 отбелязани гола и цяла Бразилия с нетърпение очаква следващия юбилеен гол №1000. В няколко поредни мача обаче той така и не успява да намери верния път към вратата на противника и това го изнервя и нагнетява допълнително напрежението и сред футболните почитатели.
На въпросната дата „Сантос“ на Пеле играе среща от вътрешното бразилско първенство с „Васко да Гама“ на митичния стадион „Маракана“. За да се насладят на така дълго чакания юбилеен гол, на стадиона присъстват над 70 хил. запалянковци. Пеле отправя няколко удара, но вратарят на съперника е неумолим и успява да му ги отрази. А веднъж удар на Краля на футбола среща и гредата на противниковата врата. На всичкото отгоре „Васко да Гама“ успява да открие резултата. През второто полувреме „Сантос“ изравнява, но Пеле още не може да прониже вратата на съперника. Така се стига до съдбоносната 77-а минута, когато реферът отсъжда дузпа в полза на „Сантос“ за събаряне на Пеле. Както се и очаква, с изпълнението на 11-метровия наказателен удар се нагърбва самият потърпевш. Трибуните на „Маракана“ се превръщат в един врящ котел. Забравили клубни пристрастия, всичките 70 хил. скандират името на Пеле. „Целият стадион „Маракана“ скандираше „Пеле! Пеле! Пеле!“. И аз знаех, че не може и не бива да ги разочаровам“, спомня си по-късно Краля на футбола. Секунди след като съдията дава знак за изпълнението на дузпата с лека засилка, с техничен и не толкова силен удар с десния крак, Пеле излъгва вратаря на „Васко да Гама“ и успява да оплете най-после коженото кълбо в мрежата. След секунда мълчание стадионът изригва. Феновете нахлуват на терена и понасят идола си на ръце. Мачът така и не е завършен. А пред поднесените му микрофони Пеле прави изявление, което е още един показател за него не само като гениален футболист, но и като изключителен човек.
„Нека не мислим за празненства! Нека в този момент да помислим за бедните деца в тази страна! Нека им помогнем! Посвещавам този гол на малката ми дъщеричка Кели Кристина и на всички деца по света! Аз не заслужавам цялото това внимание, аз съм просто човек като всички останали. Благодаря на цяла Бразилия и още веднъж в името на Господ нека да помогнем на бедните дечица“, отправя Пеле обръщението си, което по-късно ще бъде чуто от хората в цял свят. И бъдещият Крал на футбола има всички основания да отправи това обръщение.
Клетва
Самият той е роден в град Барау в щата Сао Пауло в бедно семейство. И макар че в Бразилия всяко дете е потенциален футболен гений, малкият Едсон Аранчис има генетична предразположеност към футбола. Неговият баща Жоао Рамос-Дондиньо е футболист, но заради травма е принуден да прекрати рано кариерата си. Когато е едва 9-годишен, малкият Едсон Аранчис слуша по радиото финала на световното първенство „Мондиал 1950“, провеждащо се в родната му страна. На финала домакинът Бразилия се изправя срещу Уругвай. И въпреки че на домакините им е достатъчно и равенство, за да станат световни шампиони, те губят с 2:1 от коравите уругвайци. Цяла Бразилия потъва в скръб. А пред малкото радио в Бауру 9-годишният Едсон Аранчис плаче неудържимо. Но след това момчето внезапно избърсва сълзите си и стиснал малките юмручета се заклева, че един ден ще стане велик футболист, ще играе в националния отбор и ще донесе победата и Световната купа в родината си. И изпълнява клетвата си.
При това не веднъж, а цели три пъти: през 1958, 1962 и 1970 г. През цялата си състезателна кариера Пеле играе само в три клубни отбора: „Бауру“, „Сантос“ и „Ню Йорк Космос“. В „Сантос“ е изиграл 1120 мача и е вкарал 1087 гола. В националния отбор на Бразилия в периода 1951-1971 г. Пеле играе 92 мача и има 77 гола. Прекратява състезателната си кариера с демонстративен мач между „Сантос“ и „Ню Йорк Космос“, изигран на 1 декември 1977 г. След това в периода1995-1998 г. Пеле е първи министър на спорта в Бразилия. Краля на футбола си отиде от този свят на 29 декември 2022 г. в болница в Сао Пауло от онкологично заболяване. Смъртта му превръща автографа на търновеца в един наистина безценен спортен трофей.
Гунди
Джовани има в колекцията си автографи и от др. световни футболни звезди като Еузебио и други двама португалски национали. През 1967 г. националите от Португалия идват за срещата с българските си съперници. Панайотов е на националния стадион с колегите си от юношеския национален отбор по тенис на маса. „В залата, където стояхме, внезапно влезе Гунди. С него се познавахме и, като ме видя, предложи да изиграем един гейм. Моите колеги ни наобиколиха и започнаха да искат автографи от Аспарухов. И изведнъж влязоха португалските национали. Аз взех автографи от трима от тях: Еузебио, Торес и Симоес. Подписаха се върху топките ни за тенис. А след това ни дадоха пропуски и с тях гледахме мача, в който България би Португалия с 1:0.
Рьорих и Рукавишников са в колекцията
Макар и да не е страстен почитател на автографите, Джовани има няколко много скъпи и ценни подписа в колекцията си. Един от тях е на руския философ и художник Светослав Рьорих. През 1978 г. руснакът идва в Търново с Людмила Живкова, за да приеме отличието „доктор хонорис кауза“ на местния университет. „Тогава работех в музея в Арбанаси и ме изпратиха мен да развеждам гостите. Познавах вече Людмила и я попитах дали може да си поискам автограф от Рьорих. Тя нямаше нищо против и аз помолих художника да се подпише върху един български пощенски плик, който случайно носех в себе си“, спомня си Джовани. По време на тържествата по повод 90- и 100-годишнината от независимостта на България пък той успяха да си вземе не един, а два автографа от цар Симеон II и един от тогавашния председател на Народното събрание Йордан Соколов. За Иван Панайотов обаче особено ценни са два плика с марки, посветени на българския национален отбор по художествена гимнастика. На единия плик е подписът на Мария Гигова, а на другия – на останалите състезателки. Джовани не крие, че основна заслуга за подписите на ансамбъла има една от тогавашните състезателки националки, Ася Кършева, която е от В. Търново. „Познавахме се с нея, помолих я да ми издейства автографи от колежките си и от Гигова и тя прие. Дадох и два плика, взе ги и скоро след това ми ги върна с желаните подписи.“
Иван Георгиев
