П роточилата се близо 30-годишна тягостна сага с демонтирането на Паметника на Съветската армия, който в наши дни софиянци прекръстиха на МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия) задава уместния въпрос какво е имало някога на това място?!
В Държавния архив са съхранени скици, карти и снимки, които документират промените, настъпили веднага след Освобождението през 1878 г. и превърнали тази просторна заблатена ливада в красива Княжеска градина: „Крива река идвала от Бояна и влизала в града по днешния бул. ”Витоша” при пресечката му с ул. ”Парчевич”, завивала при ул. ”Солунска”, минавала по бул. ”Левски” и улица „Аксаков” и правела блато на празното място – днес градината пред Паметника на Съветската армия, което се отливало в река Перловец близо до Орлов мост”, свидетелстват „Архивите говорят” №11, „Софийско общинско управление 1878-1879”, София, 2000 г. стр.694, заб.49.
Забавление
Заблатеното място през зимата замръзва и по идея на княз Александър Батенберг I там се открива първата ледена пързалка в София. Организиран е дори клуб за кънки.
ДЕМОНТАЖ ПО ТЪМНА ДОБА: Войникът от МОЧА остана без шмайзер (СНИМКИ)
В своите „Спомени за предосвобожденска София”, публикувани в Юбилеен сборник на благотворително дружество “Иван Денкоглу”, 1940 г., Христо Златарев пише: „Мястото служеше за пързалка с кънки, дето се пързаляше и сам княз Батенберг.
Същото място наричаха Шейтанско (дяволско), защото чешмата – изворче там, ту течеше, ту спираше.” Чуждестранни дипломати редовно идвали да се пързалят. Всяка зима в онези години около ледения гьол, както го наричали софиянци, се организират музикални тържества и веселби.
Градина
В началото бившият турски конак, превърнат от княз Батенберг в дворец, се снабдява със зеленчук и цветя от отсрещната малка Александровска /Градска/ градина (Народния театър). През 1880 г. маршал Менгес моли Общинския съвет да подари на княза част от заблатената ливада – пързалка, и с постановление №1 от 26 януари 1880 г. са отпуснати 35 636 кв. м, към което впоследствие са прибавени още 23 440 кв.м. Така една част са засадени със зеленчуци и цветя, а друга с овощни дръвчета. Построен е парник за зеленчуци и два обора – за коне и крави, като млякото от кравите също отива за нуждите на двореца. Така е поставено началото на Княжеската градина с лични средства на княз Александър Батенберг I. Тя е уредена и поддържана от дворцовия градинар, овощар и пчелар Карл Бетц, пристигнал по покана на Батенберг през 1879 г. от Дармщадт, Германия.
Ботаника
Като такава градината съществува от 1882 г. до 1887 г., когато идва княз Фердинанд, който проявява интерес към ботаниката. На следващата 1888 г. той решава на мястото да създаде ботаническа градина. За целта повиква общинския градинар на Пловдив, швейцареца Люсиен Шевалас, който полага основите.
СЛЕД ФЛЕКСА ИДВА КАНГОТО: Къртят бетона на МОЧА, за да извадят краката на солдата!
От чужбина се доставят редки растения. През 1893 г. са построени 4 остъклени оранжерии от арх. Фридрих Грюнангер. Князът и градинарите Йохан Келер, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел.
След смъртта на Батенберг първият монарх на Третото българско царство, през 1893 г. неговият мавзолей е изграден с лице към градината. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове, проектирана от арх. Георги Фингов. След няколко години Шевалас предава Ботаническата градина на градинаря Еманюел Аман, който я ръководи до август 1907 г., когато е заместен от проф. Жул Лошо.
Зоопарк
По волята на княз Фердинанд, освен редки цветя и растения започват да се отглеждат и животни. През 1891 година животните са преместени в Княжеската градина. В началото подарената на княза мечка кротко съжителства с кравите в общ обор поради липса на подходящо помещение.
Междувременно Крива река е отбита от градината и мястото е засипано с пръст и изравнено. В южната част започва изграждането на зоологическа градина. Княз Фердинанд получава в наследство животни и птици от частната зоологическа градина на баща си принц Август Сакскобургготски след неговата смърт.
През 1892 г. князът извиква от чужбина д-р Пол Леверкюн и му възлага ръководството на вече обзаведената зоологическа градина, която е открита за посетители през 1893 г. Постепенно обширната Княжеска градина се разделя на две – Царска ботаническа и Царска зоологическа градина. През 1896 г. царският градинар алпинист Йохан Келелер създава в ботаническата градина първия алпинеум в България и на Балканите. Тиролецът Келерер е градинар в ботаническата градина при царуването и на двамата монарси.
САГАТА С МОЧА: Димитровград иска Паметника на съветската армия
През 1900 г., когато зоологическата градина се пренаселва с животни, е създаден неин клон в парка при двореца Врана, където се планирало преместването на цялата зоологическа градина.
Идея
След обявяването на Независимостта през 1908 г. цар Фердинанд започва реализация на идеята си за построяване на нов величествен царски дворец на територията на Княжеската градина с площ от 35 дка. Подготвят се проекти, търси се финансиране. Идва обаче Първата световна война, а по-късно и адбикацията на Фердинанд и влошаването на монархическите перспективи пред България след Ньойския договор и по времето на управлението на БЗНС на Александър Стамболийски.
Деца
През 1936-37 година в съседство на Царската ботаническа градина, по продължението на бул. “Цар Освободител“, на мястото на някогашната зимна пързалка върху площ от 30 декара е изградена Царска детска градина. Борис III финансира изграждането й с лични средства, проектират я архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов.
Изграждането на детското царство е дело на дворцовия градинар Вилхелм Шахт. Създаден е Летен детски театър с места за 600 деца. Инсталирани са съоръжения за детски игри и спорт, водни басейни, заслони, детски бюфет, медицински пункт.
Обогатен е и забележителният алпинеум. Засадени са цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. На територията на Царската детска градина са допускани само деца - възрастни и младежите са гледали зад заграденото.
Преврат
На 9 септември 1944 г. върху Царската детска градина е дислоцирана съветска артилерийска батарея, която със залпове оповестява победите на Червената армия. На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия.
РАЗКОСТИХА ГО: Махнаха главата на Паметника на съветската армия (ВИДЕО)
Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 година. При откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.
Румен Жерев
