С лед низ от трагедии духът на любовница на фараон се връща сред живите три хилядолетия по-късно и става един от най-мистичните примери за прераждане, обърквайки науката, но и давайки полет на фантазията.
Дороти Иди е родена на 16 януари 1904 г. в столицата на Великобритания Лондон. Когато е тригодишна, пада от стълбите и много лошо си удря главата. Детето изпада в кома, спира да диша, а извиканият лекар само констатира смъртта й. Но докато той пише смъртния акт в съседната стая, малката Дороти се събужда най-изненадващо и на всеослушание заявява, че иска да си отиде у дома. Разреваната и объркана майка й обяснява, че това е нейният дом, а момичето продължава упорито да настоява да я върнат вкъщи и че е далече от дома. А бащата се кара с лекаря, че ги изплашил с твърдението как дъщеря му била мъртва.
А после сякаш всичко се прибира в нормалното си русло. Но Дороти от време на време настоява да си я върнат у дома. Докато един ден баща й не я завежда в Британския музей и там вижда подредена експозиция за Египет на фараоните. Момичето категорично заявява: „Това е моят дом! Там трябва да се върна!“. Но ще трябва да почака много години, докато отиде в страната край величествената река Нил.
Бентрешит
Връщайки се от Британския музей, Дороти започва да сънува предишния си живот. Тя обяснява, че така се свързала с Хор-Ра и той започнал да й обяснява какъв е бил предишният й живот и постепенно да я въвежда в него, докато съзрява да узнае пълната истина. Така се оказва, че името й от египетския живот е било Бентрешит и то означава „Арфа на радостта“. Произходът й бил скромен. Майка й била продавачка на зеленчуци, а баща й бил войник по време на управлението на фараон Сети I (б.а. - учени предполагат, че е царствал около 1294 до 1279 г. пр.н.е., но има много спорове по въпроса). Когато е била на три години (отново тази възраст) се случва трагедия и майката на Бентрешит почива. Баща й не можел да я гледа и да ходи по войни, затова я дава в храма в Абидос. Там я възпитават да бъде жрица. Когато е била 12-годишна, първосвещеникът на храма я пита дали ще се посвети на богинята Изида и цял живот да бъде девица. Бентрешит отговаря положително. А и практически не е имала друг избор. На церемония полага обет и е приета сред жриците девственици на храма.
Сети I
В Абидос храмът е имал прекрасна градина. Там Бентрешит среща бъдещия фараон Сети I. Двамата се влюбват и скоро консумират любовта си. Както самата Дороти Иди се изразява: изядохме суровата гъска – това е на древноегипетски и е нещо като библейския израз за изяждане на забранения плод. След време жрицата, дала обет да бъде девствена до края на дните си, забременява. Забелязана от първосвещеника, тя признава греха си. А той й обяснява, че извършила непростимо престъпление, което се наказва с публично порицание и след това със смърт. Бентрешит обаче избира да се самоубие, вместо да я подложат на публичния позор. И така завършва земният път на жрицата, която не е спазила обета си.
В интервю за британска телевизия, дадено няколко седмици преди да се спомине на 21 април 1981 г., Дороти Иди е попитана какъв си спомня Сети I. Тя отговаря, че за пръв път го срещнала, когато бил 14-15-годишен и все още не бил фараон, а само принц. Бил много строен и атлетичен. Изключително жизнерадостен и енергичен. Вдигал много шум, но бил и остроумен, с чувство за хумор. Към всички се държал джентълменски. Въпреки че като принц на Египет имал харем, той се влюбил в забранения плод – в жрицата на Изида, която трябвало да бъде винаги девствена.
Сети е кръстен и посветен на Сет - бога на пустинята, войната, гръмотевиците, хаоса и виното. Брат е на Озирис, когото убива и нарязва на парчета. Но Изида, съпругата на Озирис, открива всички парчета (без едно) и успява да го възкреси. Всяка година представянето на тази драма е основният ритуал в древните египетски мистерии и жриците на Изида имат възлово място в него, а на Бентрешит й трябвали две години, за да научи своята роля в спектакъла.
Завръщане
Завръщането на Дороти Иди в Абидос става, когато тя е на 52, на 3 март 1956 г. Тогава тя отново пристъпва в храма на Сет и казва, че веднага е почувствала доброжелателните погледи на египетските богове.
Още в младежките си години Дороти изучава древния египетски език, усвоява го с невероятно лекота, която удивлява професорите. Но тя казва, че за нея това е връщане към спомена, към нещо привично, което много добре е познавала. Благодарение на нея стават преводите на много от древните египетски йероглифни текстове, тя внася яснота в множество думи и приносът й е споменат в научните трудове. През 1932 г. Дороти се омъжва за египетски студент в Лондон, после двамата се преселват в Кайро и там им се ражда син, когото кръщават Сети. Но през 1935 г. мъжът й отива на работа в Ирак и Дороти се развежда, като категорично му заявява, че тя няма да напусне своята истинска родина. Но чак 20 години по-късно се завръща в Абидос. И заживява в близкото селце Арабет. Според древните вярвания там наблизо се намира пътят към планината, водеща към отвъдния живот. В селото започват да наричат Дороти Ом Сети – майката на Сети, каквато традиция съществувала от незапомнени времена да се назовава жена по името на най-големия й син.
Дороти Иди прави изненадващи за учените открития за храма на бог Сет и някои от съседните сгради. Тя е тествана от главния инспектор в отдела за антики. Въведена е в храма при пълна тъмнина, за да изпитат дали не е шарлатанка. 56-годишната Дороти започва да си спомня кое къде е било нарисувано и след направени разкопки са разкрити йероглифи и фрески. Някои от тях са били заличени от следващи поколения, но после са реставрирани на оригиналното им място. Иди дълго време спори с археолози и за въпросната градина, където Бентрешит се запознала с бъдещия фараон Сети. Благодарение на нейната упоритост, това райско кътче в пустинята е открито и то съответства точно на старите описания на Иди.
Тя буквално втрещила жителите на селото, където се заселила, като започнала да храни кобра и да я отглежда като домашно животно. Обяснявала, че в предишния си живот се е занимавала със змиите към храма, които никога не са я наранявали.
В последното си интервю Дороти разказва, че животът в селото е труден, но на нея й харесва там и се чувства сред свои хора. Тя става световна знаменитост, след като „Ню Йорк таймс“ публикува статия за нея през 1979 г. Дълго време отхвърля интереса на учените да я изследват, но никога не отказва на дошлите в селцето туристи да обяснява за Древен Египет и великия му фараон Сети I.
Разказва как за нея храмът на Сет е място на мир и сигурност, където е наблюдавана от доброжелателните очи на древните египетски богове. Тя описва първото си влизане в храма като попадане в машина на времето, където миналото се превръща в настояще и модерният ум трудно разбира свят, в който магията е приета от всички.
Георги П. Димитров
