Все повече деца са зависими от електронните устройства, които попадат в ръцете им още от ранна възраст. Ако екранната зависимост не се контролира, това може да доведе до сериозни когнитивни, емоционални и социални затруднения при малките. Продължителното време пред екраните ограничава живата комуникация, което е от решаващо значение за развитието на речта, социалните умения и концентрацията. Какви са признаците на тази зависимост и колко време може да отнеме терапията пред „Здраве с Телеграф“ разказва логопедът Александър Кърджев.
- Г-н Кърджев, все повече деца са пред телефона и таблета от невръстна възраст. Какви са знаците, че едно дете има екранна зависимост? От каква възраст може да е налице тя?
- Екранната зависимост може да се прояви чрез редица признаци като например: трудности при откъсването от устройствата, раздразнителност или агресия при ограничаване на времето пред екрана, загуба на интерес към други активности като игри или общуване, проблеми със съня, както и затруднения в концентрацията. Тя може да се наблюдава дори при деца, намиращи се във възраст между 2 и 3 години, особено ако прекарват прекалено дълго време пред екрана.
- Кой е най-малкият пациент с екранна зависимост във вашата практика? На колко деца сте успели да помогнете?
- Дете, което е поставено още преди навършване на 2 месеца пред екран, е "рекорд" в практиката ми. А говорейки вече за екранна зависимост, в практиката си работя масово в посока деекранизация на деца на възраст между 2 и 3 години, които показват сериозни признаци на екранна зависимост – отказ от вербална комуникация, липса на зрителен контакт, затруднения в социалното взаимодействие. Помогнал съм пряко на стотици деца и техните семейства чрез навременна диагностика и терапия, като целта е да възстановим баланса между екранното време и активното, реално взаимодействие. А с публикациите ми и видеата стават хиляди, свързали се с мен, за да ми изкажат благодарност как, гледайки тях, са успели да откъснат детето от екрана. От края на миналата година имам и такава услуга, в която всеки ден пращам на родителите игри и насоки, които са подходящо подбрани и сензорно задоволяват детето, за да може да усеща по-малко нуждата от екран.
- До какво може да се стигне, ако екранната зависимост не се лекува? Какво поколение биха отгледали тези „екранни деца“?
- Ако екранната зависимост не се контролира, това може да доведе до сериозни когнитивни, емоционални и социални затруднения при децата. Продължителното време пред екраните ограничава живата комуникация, което е от решаващо значение за развитието на речта, социалните умения и концентрацията. В дългосрочен план може да наблюдаваме поколение, което среща трудности в устната и писмената комуникация, има намалена способност за концентрация и критично мислене, както и повишени нива на тревожност и емоционална нестабилност. В някои случаи деца, поставени от 3-месечна възраст пред екраните, продължават да не могат да комуникират дори на 6-7 години, което е тревожно предвид предстоящото постъпване в първи клас.
- Колко време трае терапията при такова състояние?
- Продължителността на терапията зависи от тежестта на зависимостта и възрастта на детето. В някои случаи може да се постигне значително подобрение за няколко месеца, но в други е необходимо по-дългосрочно взаимодействие. Терапията често включва работа със семейството за установяване на здравословни навици, както и индивидуални сесии с детето. И много често това не е само работа с логопед, а и комбинация с друг вид терапия.
- Има ли значение съдържанието, което се гледа от екрана?
- Да, съдържанието играе ключова роля. В интернет пространството срещаме достъпни видеа, съдържащи насилие, бърза смяна на картината, много цветове, мелодии и т.н. Прекомерната стимулираща информация може да окаже негативен ефект върху емоционалното състояние, социалното и когнитивното развитие на детето.
- Как се отразява на едно малко дете, което още не може да говори, да бъде изложено на екрани?
- Излагането на екрани при деца, които все още не могат да говорят, може да забави езиковото и когнитивното им развитие. Екраните не могат да заменят живото общуване, което е от ключово значение за усвояването на речта и социалните умения. Честото използване на устройства в ранна възраст може да доведе и до проблеми с концентрацията и емоционалното регулиране. Хората имаме пет канала на информация: зрение, обоняние, слух, вкус, осезание. Поставяйки детето статично пред телефона, това е свръхнатоварване за визуалния канал на информация. Той не може да издържи на тези смени на картини, много цветове, динамика и за да успее да навакса, мозъкът започва да отнема от другите канали. И детето остава сензорно недоразвито. Поради тази причина спират да се хранят, имат непоносимости към точно определени текстури.
- Смятате ли, че забраната на телефоните в училище би подобрила концентрацията на учениците?
- Да, забраната или строгото регулиране на телефоните в училище може да подобри концентрацията на учениците. Телефоните често разсейват децата от учебния процес и взаимодействието с връстниците. Ограничаването им би създало по-благоприятна среда за фокусиране върху уроците и развиване на социални умения.
- Диагностицират ли се повече деца от аутистичния спектър в момента и ако да – на какво се дължи това?
- Да, наблюдава се нарастване в диагностицирането на деца с разстройства от аутистичния спектър. От 2009 г. досега са се умножили в пъти. Това е, защото симптомите на екранно дете и тези на дете с аутизъм се припокриват в много аспекти. Тоест много деца имат екранна зависимост, а не аутизъм, но покриват оценката за поставяне на диагноза аутизъм и съответно тя им бива поставяна.
- Кога родителите трябва да се обърнат към логопед, ако имат притеснение за речта на детето си? Какви са сигналите за забавено речево развитие?
Родителите трябва да потърсят логопед, ако детето им на 12 месеца не реагира на името си, не използва жестове (например сочене), а на 18 месеца не казва поне няколко думи. Ако след втората си година не комбинира думи в словосъчетания или речта му е неразбираема за околните, това също е сигнал за забавено речево развитие. Колкото по-рано започне терапията, толкова по-добри са резултатите.
- Какви са признаците, които могат да ни накарат да се съмняваме, че детето има аутизъм? Кога най-рано може да се диагностицира?
- Ранните признаци на аутизъм включват липса на зрителен контакт, липса на интерес към социални игри, повтарящи се движения, трудности в разбирането и използването на езика, както и свръхчувствителност към звуци или допир. Симптомите могат да бъдат разпознати около 18-месечна възраст, дори първите сигнали често се проявяват още преди навършване на 1 година. Диагноза в България повечето специалисти, така е и редно, поставят след навършване на 3 г. Всъщност няма значение аутизъм или екранна зависимост. Има значение навременното осъзнаване и започване на борба с проблема.
- С какви умения трябва да постъпват бъдещите първолаци в клас?
- Детето, което тръгва в първи клас, трябва да има добре развити речеви умения, да може да изразява мислите си в прости изречения и да разбира инструкции. Също така трябва да има добре развита фина моторика (например да държи молив правилно), да може да се концентрира за поне 10–15 минути върху една задача и да има базови социални умения – да общува с връстниците си и да спазва правила. Не на последно място поставям емоционалната норма. Наблюдавам, че много деца с отлични комуникативни умения, моторика не са в емоционална норма в тази възраст, нещо от изключителна важност за социализацията.
- Смятате ли, че броят на децата, които се нуждаят от подкрепата на логопед в училище, се увеличава?
- Да, наблюдава се тревожна тенденция към увеличаване на децата с езикови и говорни затруднения. Това се дължи на множество фактори – екранната зависимост, намаленото време за реална комуникация, късното диагностициране на речеви проблеми и липсата на достатъчно превантивни мерки.
- Достатъчна ли е подкрепата, която получават децата със СОП в училищата? Има ли достатъчно специалисти?
- Често специалистите работят с прекалено голям брой деца, което ограничава индивидуалния подход, времето за подготовка. Моето мнение е, че системата бавно се променя в положителна посока, просто трябва да се намери механизъм за осигуряване на достатъчно специалисти, за да могат всички деца в нужда да получат адекватна подкрепа.
Това е той:
Роден е в Пазарджик
Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"
Собственик на логопедичен кабинет "Логознайко"
Милена Димитрова
