П илот на самолет е мечтаел да стане като малък легендарният певец Кирил Маричков, който вече 55 години е част от „Щурците“ и един от най-разпознаваемите рок гласове на нашето време.
С орден "Стара планина първа степен бе удостоен Кирил Маричков за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.,
Страстта му към авиацията е жива и днес, като самият той признава, че непрекъснато се интересува от най-новите модели самолети. Искрата за летателните машини у него запалва пилотът, бомбардирал Одринската гара - Радул Милков.
Бомба
„Той живееше срещу нас. Не знаех, че той бил толкова велик човек. Неговата внучка също свиреше на пиано. Той ни разказа всичко за своята първа бомбардировка. Бомбите са били в една кошница до него и той ги е пускал ей така, с ръка, хваща една бомба и я пуска“, разказва в свое интервю пред БГНЕС Маричков. Архитект, а не музикант е трябвало всъщност да стане бащата на българския рок. Тази страст към сградите той е наследил от дядо си по бащина линия, който бил един от най-добрите архитекти в София.
Негово дело са над 200 от най-красивите постройки в столицата. Архитект Кирил Маричков е от Калофер. Проектира прекрасна сграда на ул. “Оборище”, в която сега се помещава френското посолство, сградата на гръцкото посолство на улица “Сан Стефано”, великолепната сграда с ажурна фасада на ъгъла на улиците “Съборна” и “Леге” – бившия хотел “Империал”, клиниката на д-р Борис Тричков на ъгъла на бул. “Дондуков” и “Васил Левски”, сега застрахователно дружество.
На прага на времето
Със създаването на „Бъндараците“, а впоследствие и на „Щурците“, рок музикантът Маричков се посвещава изцяло на своята страст към рокендрола, а по-късно и към твърдия рок. Стремежът да се изразяваш свободно, без ограничения и табута, е в основата не само на правенето на музиката му, но и на създаването и на името на „Щурците“. „Щурец означава символ на свободния музикант“, пише в книгата си Кирил Маричков. „На прага на времето“ е разказ за няколко епохи. Да бъдеш рок музикант през 60-те години на ХХ век, е трудно начинание. Времето не е замъглило спомените на Маричков, сладкодумно разказва за ентусиазма и проблемите, през които минава, за да шлифова таланта и характера си.
Група Щурците е създадена в София през 1967 г.
Идеята за книгата дошла по време на пандемията. „В училищe ни кaрaхa дa cи зaтвaрямe oчитe и дa ce мoлим нa Бoг зa бoнбoнчe. Кaтo ги oтвoрихмe - нямaшe. Другaркaтa ни кaзa, чe тoвa e тaкa, зaщoтo нямa Гocпoд. Cлeд тoвa ни нaкaрa дa ce мoлим нa чичкo Cтaлин... Cлeд тoвa имaшe бoнбoни, зaщoтo вoждът миcлeл зa нac. Пocлe ce oкaзa, чe Cтaлин нe ce e грижил зa никoгo и e бил жecтoк дoри към cвoитe дeцa“, споделя един от детските си спомени музикантът. Cлeд кaтo ce прибрaл вкъщи, бaбa му гo уcпoкoилa, чe имa Бoг и му дaлa дa нocи кръcтчe. Учитeлят пo физичecкo oбaчe нe бил cъглaceн c хриcтиянcкия cимвoл и cкъcaл cинджирчeтo му. Някoи oт детските cпoмeни в книгата пък възcтaнoвявaл oт cвoи cъучeници.
Бъндераците
Ето и разказа на Кирил Маричков за първите му стъпки на сцената: „През 1962-ра бяхме ученици още. Големият Бъндарак, който беше брат на моя съученик Иван Милев - Вачо, се уволни от казармата. Ние вече дрънкахме на китари. Събрахме се като група през 1963 година. Покрай нас имаше един алжирски студент - Рашид. Той не свиреше много, но имаше хубава италианска електрическа китара "Еко". А Бъндарака свиреше много добре, но си нямаше свястна китара. Имаше само една кухарка. Говореше на развалено Р и един ден се появи с въпросната китара на Рашид и каза: "НовобРанци, ей сега ще ви покажа какво свирят хоРата на Запад!" Хвана китарата и започна да прави едно парче на The Shadows.
Това беше една група, която свиреше още преди The Beatles. А в този момент вече бяхме чули, че има и такава група - The Beatles. Първото тяхно парче, което чух по радио Luxemburg беше She Loves You. Това беше култово радио тогава. Само по него на къси вълни можеше да се чуе подобна музика. Едвам се хващаше. Но пък там се пускаше всичко най-ново. Там за пръв път чух тази песен. Сега сигурно ти се струва странно как може това нещо да е звучало адски новаторско, но тогава в сравнение с цялата боза преди това, звучеше като нещо абсолютно различно. И тогава започнахме с Бъндараците. Големият Бъндарак, който вече беше минал казармата и беше най-голям от всички, ми каза: "Киро, ти си най-дълъг и ще свириш на бас". Защото басът е най-голямата китара. И аз започнах. Бях единственият, който знаеше добре нотите - можех да свиря на пиано. Дори и на кларнет. И тогава започнах упорито да свиря на баса. За около една година се научих да свиря като хората“.
Успех
Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига с „Щурците“. Групата е създадена през 1967 г., а името й е избрано след конкурс в радиопредаване. Първоначално младите музиканти свирят кавър версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хардрок и прогресив рок.
На сцената с Фондацията.
Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“. Към настоящия момент Кирил Маричков е част от супергрупата „Фондацията“, с която тази година отбелязаха 10-годишен юбилей.
Катастрофа
Един от най-черните моменти в живота на Кирил Маричков е катастрофата, при която уби жена на пътя през 1999 г. на връщане от участие в Асеновград. Трагедията все още виси на съвестта му. „Шофирах на първокласен път. На едно място зад мантинелата обаче имаше знак "Стоп", който беше скрит зад храстите и не се виждаше. Този знак обаче не беше поставен отдясно, както е по правилник, а отляво. Никой пред мен не го спазваше и всички минаваха. Аз се оказах просто лошият късметлия. Мисля, че Господ ми даде един сериозен урок. Преди не бях много толерантен към грешките на хората. Бил съм саркастичен и дори жесток. Явно помъдрявам“, казва днес щурецът.
Автор на музиката на 12 български филма
Освен дузина хитове в българския рок, Кирил Маричков е автор на музиката на 12 български филма. Първият от тях е „Вчера“ на режисьора Иван Андонов, който е съпруг на сестра му Люба Маричкова. В нея звучи и песента She Loves You на „Бийтълс“, за която вече стана дума, че го е вдъхновила да се занимава с музика. „Това беше първият филм, на който правих музиката. След това съм написал музиката за 12 филма.
Маричков на София Филм фест.
Този обаче ми беше първият и бях много вдъхновен, защото темата си беше наша. Това го бяхме преживели ние. Но въпросното решение бе на екипа, който правеше филма. Самият сценарист го беше сложил в сценария момента с She Loves You. Защото го е преживял. Той е бил в тази гимназия. Той е един от героите“, разказва Маричков.
