П арадоксалните взаимни обвинения в българската прокуратура през последните дни поставиха цялото общество в ступор. За всички вече е ясно, че между магистрати и политици отдавна има взаимна зависимост в преследване на лични интереси.
История
Всичко това обаче може да учуди само тези, които не са запознати с историята ни. А тя сочи, че замерването с дела, обвинения и компромати започва веднага след възстановяването на българската държавност. Разделението, взаимните обвинения и съдебните дела между български министри и депутати започват буквално мигом след Освобождението.
Присъда
През септември 1879 г., само 6 месеца след приемане на Търновската конституция, редовият съдия в Софийския окръжен съд Стоян Михайловски от либералната партия осъжда на един месец затвор и глоба не друг, а министъра на правосъдието Димитър Греков, водач на консерваторите. Причината е комична! На изборния 23 септември вечерта, след победата на либералите в Първото ОНС, е сватбата на младото семейство Василеви. Кумува все още действащият министър на правосъдието Димитър Греков. След полунощ Янко Ковачев и друг от сватбарите се сдърпват. В пиянската свада се намесва духовният баща на младото семейство министър Димитър Греков. Той хваща Ковачев за гушата, изхвърля го на двора и там продължава да го налага с юмруци. Битият подава жалба в съда. Министър Греков е привикан и пише обяснения: Ковачев е бил пиян и псувал пред дамите. В Софийския окръжен съд делото се гледа от състав с председател Никола Сукнаров и правителствени членове Стоян Михайловски, А. Симов и Д. Десев. Обвинител е Михайловски, който е учил, но не завършил право в Екс ан Прованс. Обвиняемият е единственият за времето си българин, дипломиран юрист в Сорбоната.
Затвор
Министърът е осъден на един месец затвор и парична глоба. Греков обжалва и подчертава, че такъв случай няма в цяла Европа. Съдиите обаче не уважават мнението му. По конституция министърът отговаря за действията си само пред княза и уволнява четиримата съдии! Заради комичното дело Народното събрание приема първия Закон за съдене на министри, утвърден от княз Батенберг на 10 декември 1880 г.
Дряновица
Три години след приемането на закона Петко Горбанов, първият българин, завършил прочутия за времето си "Робърт колеж" и учителствал в него, изгонва министъра на вътрешните работи, руския полковник Арнолд фон Ремлинген. Като истински балканджия Горбанов ходи из София с дебела дряновица, на която пише "конституция" и с нея раздава правосъдие. Във в. "Български глас" от 8 март 1881 г. той обвинява в корупция правителството на Петко Каравелов. Министърът на вътрешните работи по това време Арнолд фон Ремлинген арестува Горбанов, който е пребит за назидание. Скандалът се разраства. Княз Батенберг уволнява министъра по силата на чл. 152 от Търновската конституция: "Министрите се назначават и уволняват от Царя."
Двубой
Стефан Стамболов като премиер пречи на Фердинанд да установи еднолична власт. Стамболов се обявява и срещу опитите на Русия да направи васално българското княжество. Тогава му спретват сексскандал с жената на полк. Михаил Савов - Смарайда Савова, известна с разюзданото си поведение. Между споменаваните за нейни любовници е и Стамболов. Свидетелства една софийска сводница, която казва, че със Смарайда е преспал и той. Скандалът се разраства и на 17 май 1894 г. министър-председателят подава оставка, която е приета от Фердинанд. София се превръща в полесражение между поддръжници и противници на Стамболов. На 16 ноември 1894 г. в НС е създадена анкетна комисия за злоупотребите на Стамболовото правителство. В комисията е и Стоян Михайловски, който е опитен в съденето на министри.
Блудство
Стамболов е поставен под строг полицейски надзор! Обвиняват го в национално предателство, корупция и блудство. В документите на комисията, които се пазят в Главно управление на архивите, се цитират търговете за релси на жп линиите Ямбол - Бургас и за внасяне на пушки "Манлихер" от чужбина. Не е подминат и личният му живот - бил диктатор, курвар, пияница и комарджия. Обезчестил бил 70 девици, някои от които свидетелстват пред комисията. Те се оказват най-обикновени шантонерки от софийските бардаци. Стамболов не е викан да дава обяснения пред анкетната комисия. Докато очаква делото срещу него, той е съсечен насред София. Комисията така и не излиза с решение, оказва, че цялата работа е скалъпена, за да бъде охулен. След смъртта му единственият доход на съпругата му Поликсения и децата им Вера, Асен, Коста и Стефан е наемът от една къща на "Дондуков".
НАБЕДЕН
Революционерът Никола Обретенов пък е осъден на 6 месеца затвор като областен управител на Русе. Обвинен е в злоупотреби при провеждането на търгове за павирането на русенските улици. Впоследствие се доказва, че обвинението е скалъпено. Обретенов завежда дело и на 9 септември 1899 г. е оправдан, връща му се и отнетата поборническа пенсия.
Фейлетон
Конфликтът между Фердинанд и авторът на „Върви народе, възродени“ Стоян Михайловски достига връхна точка през 1904 г. Във в. „Ден“ е отпечатан фейлетонът „Потайностите на българския дворец“, преведен от френски език и с остър коментар от Михайловски. Той е преподавател по френски език във Военното училище и професор по история на литературата във Висшето училище. Уволнен е и съден за обида на княза. Михайловски сам се защитава, от обвиняем се превръща в обвинител. Осъден е условно на седем месеца затвор!
Тъмница
Петко Каравелов е 3 пъти министър-председател и 2 пъти председател на НС. През 1887 г. е затворен за първи път в Черната джамия с обвинение, че е покровителствал русофилските бунтове в Русе и Силистра. През 1892 г. е арестуван отново и осъден от военен съд на 5 години затвор за мнимо съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов. Хвърлен в Черната джамия, той е зверски пребиван и изтезаван лично от небезизвестния Коста Паница. Погребан е в двора на същата тази Черна джамия, вече преустроена в църква „Свети Седмочисленици“.
В цялата нова история на България от 1879 г. до днес от около 1600 министри са осъдени на затвор 54. Характерно е, че министри и депутати попадат в съдебните зали като обвиняеми едва след като паднат от власт. В наши дни не е различно.
Румен Жерев
