А строном 40 минути бе в клинична смърт, а като се върна, смути света на науката с разказите си.
Мнозина са склонни да вярват, дори на описанието как се видял на хирургическата маса отстрани и посетил места далеч във времето и пространството, други смятат, че мозъкът му наваксвал след смъртта с фалшиви спомени, но всички са съгласни, че случилото се няма еднозначно обяснение.
77
През 1977 г. в болница в Токио се случва събитие, което продължава все още да озадачава учените, а докарва до еуфория изследователите на паранормалното. По това време Цурухико Киучи е 28-годишен. Той е астроном от Университета в Токио. Преживява клинична смърт по време на спешна операция за перитонит. Това, което разкрива след завръщането си, променя начина, по който мнозина гледат на мистериите на човешкото съзнание и на нашето съществуване на този свят.
На 29 октомври 1977 състоянието на Киучи се влошава рязко. Той е приет по спешност и опериран. При него лекарите откриват изключително рядко заболяване: синдром на горната мезентериална артерия, известен още като синдром на Уилки. Той причинява дуоденална обструкция, тоест не постъпва кръв към дванадесетопръстника и следва ужасяваща верижна реакция, смятана за фатална за живота. В световен мащаб по това време са регистрирани малко над сто такива случая и при тях нито един не е оцелял. Но с този нещата са различни. Лекарите казват на семейството на Цурухико да очаква най-лошото, но продължават да се борят за живота на младежа.
Сърцето на Киучи спира, но след 40 минути тръгва най-неочаквано. Първоначално медицинският екип обаче упорства и продължава да се бори да го съживи, обаче след 10 минути се отказва. ЕЕГ-то на мозъка му (електроенцефалография) показвала пълна мозъчна неактивност – по всички медицински стандарти той е бил мъртъв. Но 30 минути, след като вече е обявен за окончателно терминиран и е завит с чаршаф, се случва нещо необяснимо, за което после ще се твърди, че било истинско чудо. Сърцето на Цурухико Киучи съвсем спонтанно буквално се рестартира. „По всички медицински показатели той беше мъртъв. После изведнъж сърцето му просто се възстанови и започна да тупти“, спомня си лекарят му в репортаж по японската телевизия.
Събуждане
Когато се събудил, Киучи описал невероятни неща, които не би трябвало да знае или пък да има какъвто и да е спомен за тях. Той разказал подробно действията на хирургическия екип, след като сърцето му спряло – въпреки че физически бил в безсъзнание. Повторил дума по дума какво са казали медицинските сестри в коридора и дори описал как майка му ридаела, а баща му безмълвно се взирал към стената в чакалнята. Но това било само началото на разказа.
През следващите няколко месеца Цурухико документира преживяванията си по време на тези 40 минути. Той каза, че се е чувствал свободен и неограничен от пространството. „Ако се сещах за някое място или за някого, веднага се озовавах там. Видях сестра ми да кара колата си през града. Нещо повече – можех дори да чуя мислите й и разговора с приятелката й.“
Време
Още по-забележителни били преживяванията на Киучи с времето. Той твърдял, че се е върнал в детството си, когато бил осемгодишен и играел със сестра си край реката, ставайки свидетел на момент, в който двамата на косъм са се спасили от огромен падащ камък. През целия си живот дотогава Киучи се е чудел за мистериозния вик „Внимание!“, който чули и който ги е спасил като деца. Но точно в клиничната си смърт Цурухико осъзнал, че гласът е неговият собствен от бъдещето, затварящ цикъл във времето, за да спаси сестра си. После се отправил в бъдещето, когато бил 40-годишен и четял лекции пред студенти в университета.
Цурухико малко преди да изпадне в клинична смърт през 1977 г.
Идва и една от най-невероятните части, които разказва астрономът. Киучи твърди, че по време на преживяването си, когато бил в състояние на клинична смърт, той пътувал назад във времето и така стигнал до XV век. Тогава е издълбал името си върху колона в древния храм „Тоса-Дзингу“ в град Коти на остров Сикоку, югозападно от Осака, който преди това не бил посещавал. След като се възстановил, той със семейството си посетил този храм и открил избледнял надпис с йероглифите на собствените му имена – точно както си спомнял. А монасите му разказали, че историческите записи в храма отбелязват мистериозната поява на това писание преди пет века.
Спорове
Тези разкази на Цурухико Киучи предизвикват спорове. Още повече че става въпрос за скептик и човек на науката, от когото не се очаква да говори за отвъдното и своето пътешествие като дух насам-натам из времето и пространството. Някои ги отхвърлят със здравословна доза скептицизъм и твърдят, че в случая си става реч за халюцинации с известни съвпадения и спомени, излизащи из подсъзнанието, които рационалното мислене на учения няма как да обясни и смята за истинско преживяване.
Други обаче съвсем естествено ги смятат за доказателство за алтернативни измерения, които ни показват каква е истинската природа на времето. Все пак и в момента основното схващане за линейността на времето е, че то е плод на човешкия мозък, за да може да си обясни света.
Като астроном самият Киучи е тотално скептичен към всичко, което описва, но все пак е с отворено съзнание и само обрисува фактите, както си ги спомня. „Ако моето преживяване е реално, тогава нашето разбиране за пространството и времето е фундаментално погрешно. Реалността е много по-различна, отколкото си представяме, прилича повече на флуид, на течност“, пише той в дневниците си.
Пирамиди
Цурухико дори е правил предсказания за бъдещето, които е написал в началото на 80-те години на миналия век, като изрично подчертава, че все пак това са само неговите видения и спомени от времето на клиничната смърт. Според тях човечеството ще открие доказателства за древна напреднала цивилизация и това ще бъде между 2024 и 2027 г. – гигантски човешки скелети в Южна Америка, подводни пирамиди близо до Япония. Точно тези подводни пирамиди са открити малко след като Киучи ги описва. През 1987 г. край Йонагуни, остров на 300 километра югозападно от Окинава, гмуркачи откриват гигантски скалисти форми в океана, които много приличат на пирамиди. Там има и неща, които приличат на каменни престоли, но за великани. Някои ги смятат за дело на цивилизация, други твърдят, че са си напълно естествени образувания, които са се получили от тектоничните процеси, въздействието на вятъра и след това на хилядолетията в океана.
В дневниците си Киучи пише: „Преди потопа е имало напреднала цивилизация – може би тази, която сега наричаме Атлантида. Тези хора са били много по-високи от съвременните хора, живели са стотици години и са притежавали технологии, които все още не сме успели да достигнем.“
Комета
Цурухико твърди как се бил върнал преди 15 хиляди години и тогава видял Земята почти изцяло покрита с вода. Тогава осъзнал, че Големият потоп всъщност е причинен от комета, състояща се главно от лед. При приближаването си тя буквално засипала с огромно количество лед Земята, който се разтопил, повишавайки нивото на океана с близо 2 километра. „Видях Земята покрита с вода – същия Велик потоп, описан в Библията и от древните митове. Но той не беше причинен от божествено наказание. Той беше причинен от сблъсъка на Земята с комета“, пише в дневника си Цурухико.
Той твърдял, че преди катастрофата е имало високоразвита цивилизация – дали това била митичната Атлантида, или друга, не знаел. Хората тогава били по-високи, дълголетни и използвали за езда гигантски животни. По-късно някои интерпретации на думите на Цурухико твърдят как той бил разказвал, че тези животни за езда били динозаври, но в неговите дневници той твърди само, че били гигантски. А преди 15 хилядолетия на Земята са бродели мастодонти, мамути и други гиганти, които може и да са били опитомени за езда, макар такива артефакти да не са намерени досега.
Според Киучи Луната е скалистото ядро на тази същата комета, която причинила потопа на Земята. Преди появата й един ден е продължавал 25 часа и затова нашите биоритми все още са с леки отклонения от сегашния 24-часов цикъл. Всъщност това е факт, особено за космонавтите. Когато отидат в орбита, изведнъж техният цикъл се променя на 25-часов. И учените още не могат да го обяснят. Затова пък уфолозите смятат, че идва от ДНК на хуманоиди от Марс, където цикълът е 25-часов, или от пришълци от друга планета. Но това засега са си само разсъждения на приемащите теорията за извънземна намеса в генома на човека в древността.
Киучи смята, че влиянието на Луната след случая с кометата фундаментално нарушава баланса на живота на Земята. „Страхът, който вълците изпитват по време на пълнолуние, не е мистика. Това е генетичен спомен за космическа травма“, определя той. И допълва: „Гравитационното въздействие на Луната влияе не само на приливите и отливите, но и на емоциите и поведението на хората.“
Вселена
Правейки много уговорки, Цурухико твърди, че се опитал да постигне най-дълбокото откровение, като се отправи да види момента, в който се е появила Вселената. Като астроном той очаквал да види потвърждение на теорията за Големия взрив – точка с безкрайна плътност, от която е възникнала Вселената. Но това, което съзрял, променило тотално възприятието му за реалността. „Вселената не е започнала като материя – обяснява той. –
Като астроном се интересува от кометите и Големия взрив.
Тя е започнала като огромно съзнание без физическа форма. Това съзнание претърпява изкривяване – като гънка в тъкан – и от тези изкривявания се появили първите частици, въртящи се по модели, определени от първоначалната деформация.“ Този възглед напълно преобръща съвременната физика с главата надолу: не съзнанието възниква от материята, а материята възниква от съзнанието. А това по-скоро потвърждава свещени писания като Библията – „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Слово“, и т.н.
Светлина
Подобно на много хора, които са били в клинична смърт, а след това са се върнали сред живите, и Цурухико Киучи твърди, че първо видял тунел и ярка светлина. Но скоро се озовал на поляна, прекосил река и срещнал пет фигури в бели одежди. Сред тях била и леля му, която починала скоро след раждането му. В съзнателния си живот той никога не я бил виждал жива или на снимки, но в клиничната си смърт я разпознал веднага и без никакво съмнение. Връщайки се в болничната стая в нематериално състояние, Киучи видял майка си, баща си, тялото си и тогава осъзнал как всъщност може да преминава през стени, да усеща температура, но не и да докосва предмети. Достатъчно било само да помисли за човек и мигновено се озовавал при него. Това след време се превърнало в основна мисъл за теориите му и обяснението как времето и пространството в обичайния за нас смисъл всъщност не съществуват.
„Осъзнах, че нямам физическа форма“, пише по-късно в дневниците си Киучи. „Можех да виждам, чувам и усещам миризми, но не можех да докосвам или вкусвам. Можех да преминавам през стени, но можех да усещам въздуха и температурата.“
Избледнелите йероглифи, които преди 500 г. оставил в храма.
Киучи обаче твърди, че въпреки невъзможността му да мести предмети в болницата успял да издълбае имената си с йероглифи в храма.
Разказва, че когато помислил за майка си, веднага се озовал при нея. По това време тя точно звъняла да съобщи скръбната вест на сестра му. Мислейки за сестра си, той веднага се озовава при нея – в този момент тя говорела с приятелката си и й обяснявала, че спешно трябва да отиде със съпруга си в болницата. След малко Цурухико бил в колата, пътуваща към медицинското заведение. „Това мигновено движение ме накара да осъзная нещо фундаментално – обяснява по-късно Киучи. – Ако мигновеното движение е възможно, това означава, че времето и пространството, както ги разбираме, не съществуват.“ Като учен, Киучи задава въпроса: Ако можеш мигновено да се движиш през пространството, може ли да се движиш и през времето?
Схващане
Киучи пише в дневниците си: „Когато умрем, нашето индивидуално съзнание остава за известно време. След това то се връща към универсалното съзнание, от което произлиза целият живот. Ние сме индивидуални изрази на едно и също съзнание.“ Цурухико смята как след смъртта човек преживява последствията от своите действия – както добри, така и лоши – през очите на онези, на които е повлиял, преди да се слее с цялото. „Този, който е причинил страдание, ще преживее това страдание от гледна точка на този, който е страдал. Това не е наказание, а естествен процес на възстановяване на баланса преди връщане към единството.“ А това си е теория за рая и ада.
Самият Киучи смята: „Тунелът, светлината, срещите с починали роднини – всичко това би могло да е халюцинация, причинена от мозъчната химия по време на клинична смърт. Но как може умиращ мозък да измисли точни бъдещи събития, за които нямах представа? Как може да създаде проверими исторически подробности, за които никога не съм знаел?“ Научният подход на Киучи го е накарал да проучи внимателно собствените си преживявания. Той е търсил потвърждение, включително посещение на храма, където се твърди, че е оставил отпечатък преди пет века. Макар че голяма част от историята му не може да бъде доказана, някои от предсказанията – като академичната му кариера – наистина са се сбъднали точно както си ги е представял.
Една от най-интересните идеи на Киучи се отнася до онези моменти на невероятен късмет или съвпадение, които се случват на всеки от нас. „Може би моментите, в които на косъм избягвате бедствие или изпитвате необичаен късмет, са намеси от вашето бъдещо аз. В кратките моменти, когато съзнанието е свободно от тялото след смъртта, можем да се върнем към критични точки в живота и фино да повлияем на събитията. Може би тези, които са особено щастливи или са имали многократни бягства, просто са преживели повече такива цикли. И с всеки цикъл жизненият им път става по-прецизен и благоприятен.“
Миналата година астрономът почива в Токио точно на 1 декември. Днес мнозина приемат за правдиви неговите видения от миналото и бъдещето, други твърдят, че и той не е знаел дали това не са халюцинации на един умиращ мозък, но така или иначе никой не е равнодушен към тази история.
Някои дори смятат историята на Киучи за измислица и че никога не е бил истински астроном.
Георги П. Димитров
