С екс и огън гонят злите сили навръх зимното слънцестоене, са вярвали предците ни.
Чрез секс символично е зачевана светлината в най-мрачната нощ, а огънят, запален задължително на открито, е този, който пречел на тъмнината да вземе връх, гласят древните поверия.
У нас зимното слънцестоене, след което денят започва да наедрява „с по едно зърно“, по традиция се празнува на Игнажден (20 декември). Астрономично обаче се променя всяка година. Тази се пада на 22 декември, петък, в 05:27 ч софийско време. Нощта е най-дълга, а денят е най-кратък.
Полазник
Огньовете се палят навън, на открито, но в никакъв случай не се изнася огън от дома, гласят древните поверия. У дома се палят свещи, които да донесат светлината в „най-дългата и най-тъмна нощ“. На Игнажден се гадае каква ще е следващата година. Вярва се, че тя ще е като човека, който пръв прекрачи прага на къщата. Той е известен като полазник, като понякога така се нарича и самият ден. В някои райони полазникът носи дарове, много често това са борови или дрянови клонки, имел, бодлива зеленика, орехи – все неща за здраве, живот, берекет и късмет. Правят се и наричания за живот, здраве и успех. Вярвало се, че връзката между световете изчезва и можем да се свържем с духовете не предците ни.
Вино
Древните български поверия са повелявали на Игнажден да се ядат варива – варени леща, жито, в по-ново време варена царевица, боб чорба. На този ден по традиция се пие първото вино от новата реколта. Предполага се, че това е традиция, идваща още от най-древните тракийски времена.
Според някои траките са имали особени ритуали навръх най-тъмната нощ. Вярвали са, че чрез секс ще върнат светлината. Правели са и оргии, описвани от някои древни автори. Като жените са били особено активни и те си избирали с кой мъж да преспят, а отказването им не е било гледано с добро око от боговете.
Георги П. Димитров
