О станки на жена, датиращи отпреди около 5000 години, откриха археолози в крайбрежната част на Перу. Тя вероятно е принадлежала към елита на древната цивилизация Карал - най-старата в Америка. Находката според учените показва значението на жените в древния град преди близо пет хилядолетия.
Карал, разположен на тихоокеанското крайбрежие на около 180 километра от столицата Лима, е смятан за най-стария град в Америка. Той вероятно е бил обитаван по същото време като древните египетски, китайски и шумерски цивилизации, макар че за разлика от тях според изследователите се е развил в пълна изолация. Асперо, районът в местността Карал, където е открита гробницата, преди това е бил използван като общинско сметище.
„Това е важно погребение, тъй като откриваме елементи, които свидетелстват за жена с висок статус, коментира пред Ройтерс археологът Давид Паломино, отбелязвайки начина, по който е бил увит трупът, както и запазването на кожата, косата и ноктите.
Към момента на смъртта си жената е била между 20 и 35 години. Носила е мантия от сини и кафяви пера, вероятно от амазонска птица, например папагал ара. Сред даровете има кошници, вази, тратуни, както и клюн от тукан, който се връзва с наметалото. Според Паломино откритието показва, че "не само мъжете, но и жените са заемали важно място в тази цивилизация".
Въпреки че археолозите не могат да посочат точната дата на погребението, цивилизацията на Карал е била активна около 3000 г. пр.н.е., възниквайки 45 века преди тази на инките.
Около перуанските мумии открай време има мистерии и интриги. Те се засилиха неимоверно след откриването на две мумии, за които тръгнаха предположения, че са били извънземни.
Палома и Антонио, както ги нарекоха медиите, са намерени в пустинята Наска. Подобна на друга мумия, намерена седем години по-рано, те имат три пръста, малки очички и са били нисички.
Лепило
Д-р Дейвид Руис Вела, бивш президент на Перуанската медицинска асоциация, анализирал мумиите и установил, че имат човешки органи, с видима мозъчна структура. Доктор Руис, цитиран от „Дейли мейл“, твърди, че Антонио е имал прободна рана в гърдите, докато Палома е имала коса - нещо, което се случва за първи път при подобни мумии. Смята се, че и двете мумии са на 1500 години. Изследователите предполагат, че телата са били фосилизирани от водорасли, които са помогнали за тяхното запазване, както и от силно токсично лепило, което „не е било на нивото на стандартите на времето“.
Уфологът Хайме Моусан, от когото тръгва модата с „извънземните мумии“, често е обвиняван, че инспирира сензации и че теориите му са абсолютни измишльотини. Той обаче напълно сериозно твърди, че казва истината и само истината.
През 2018 г., година след обявяването на първото откритие, учените стигнаха до заключението, че това са модифицирани предколумбови мумии, въз основа на поне четири независими анализа на ДНК проби и друг материал от мумиите. Но тези твърдения не са спрели Моусан и други изследователи.
Последните находки обаче се различават от предишните мумии, открити от Моусан, посочва Daily Mail. Палома и Антонио се различават по черти на лицето и размери, както и по раните, открити по тялото на Антонио.
„Той има рана от нож, която е счупила ребрата от лявата страна на гръдния кош, проникнала е в гръдния кош, корема, черния дроб и го е пробила напълно отвътре“, каза д-р Руис Вела. Според него Палома е доживяла поне до 60. „Това е първият път, когато откриваме изсушено тяло с коса, и то медно оцветена“, казва Вела.
Джойс Мантиля, журналист, посветен на доказването на реалността на мумиите, загатва, че „през 2025 г. ще бъде разкрита повече информация за тези същества, по-специално за тайното място, където са открити телата“. Според изследователите мястото е било скрито от обществеността, за да се възпрат мародерите.
Кръстоска
Мантия твърди, че откритите преди това мумии имат четири различни вида ДНК, включително човешка от Азия, две маймуноподобни същества от Африка и една неизвестна. „Вероятно тази неизвестна ДНК й придава характерните трипръсти черти“, казва той. „Имам теория, че тази ДНК е ДНК на нашите създатели. Ние, хората, нямаме технологичната способност да комбинираме ДНК и с всички пари на света не бихме могли да кръстосаме маймуна, шимпанзе, с човек.“
След това Мантиля твърди, че съществата са създадени в лаборатория преди поне 1800 години. Неотдавнашен анализ на изображения на един от хуманоидите, на име Мария, показа, че той има биологични прилики с хората, но „има много морфологични и анатомични структурни разлики“. Костите на съществото са били наблюдавани като гладко скрити под мумифицираната черупка, както е типично за всички човешки тела, а удълженият череп не показва признаци на изкуствена черепна деформация.
Екипът успява да датира мумията между 240 г. и 383 г. сл. Хр., „което показва нейното съвместно съществуване с древната цивилизация Наска“, казват изследователите в своето проучване. На по-късен етап те установили, че Мария е имала само отвори за ушните канали, както и че е била плешива като пъпеш.
„Най-поразителната характеристика на черепа е забележителното му удължение, без външни признаци на черепна компресия от външни фактори“, се казва в изследването, публикувано в Journal of Social and Environmental Management. „По-специално черепният свод показва нетипичен растеж и развитие, напомнящи долихоцефален фенотип. Освен това обемът на черепа е с 30 процента по-голям от този на нормален човек“, поясняват учените.
Сканиране на вътрешностите на съществото разкрило, че то е имало изпъкнали очи и изпъкнали горна и долна челюсти.
Цирк
Моусан превърна Конгреса на Мексико в цирк, когато доведе две мумии, за да докаже, че не са от този свят, пише Daily Mail. Той поканил екип от изследователи, които провели ДНК анализ на фигурките, който показал, че 30 процента от тях „не принадлежат към нито един известен вид“, и заявил, че фигурките са „автентични“ и се състоят от един скелет.
Според Моусан фигурите са датирани с радиовъглерод в Националния автономен университет на Мексико (UNAM), който определил, че телата действително са имали трипръсти ръце, липсващи зъби и са на повече от 1000 години.
„Тези екземпляри не са част от нашата земна еволюция [...] Това не са съществата, които са били открити след катастрофа на НЛО“, каза Моусан пред Конгреса през септември. „Те са били открити в диатомови мини и по-късно са се превърнали във фосили.“
По-късно той добави: „Не знаем дали са извънземни или не, но са били интелигентни и са живели с нас. Те трябва да пренапишат историята. Не сме сами в тази огромна Вселена; трябва да приемем тази реалност.“
Моусан ръководеше екип от медицински експерти, които представиха писмо, подписано от 11 изследователи от Националния университет на Сан Луис Гонзага в Ика, Перу, в което се изтъква същата теза.
Антропологът Роджър Зунига от Националния университет на Сан Луис Гонзага в Ика, Перу, заяви: „Няма абсолютно никаква човешка намеса във физическото и биологичното формиране на тези същества.“
Аржентинският хирург Селестино Адолфо Пиото е анализирал резултатите от тестовете, проведени върху телата, и е направил странното предположение, че „те са еволюирала версия на съвременните хора“, наричайки ги „наши потомци“.
Но уфологът Уил Галисън - близък приятел на археолога, който пръв е анализирал предполагаемите „извънземни“, вярва, че „труповете“ са манекени на 1000 години. Той смята, че може да са били направени от животински останки преди хиляди години, може би за ритуални цели.
Египетските ухаели на дърво
Древноегипетските мумии са миришели "на дърво", "пикантно" и "сладко". Това съобщиха неотдавна изследователи, цитирани от ДПА и Асошиейтед прес. Те проучили девет мумифицирани тела от Египетския музей в Кайро, повечето от които датират от I и II хилядолетие пр.н.е., като използвали комбинация от инструменти и сензорни техники.
"Миризмата на мумифицираните тела от години предизвиква сериозен интерес от страна на експерти и на широката общественост, но досега не е провеждано комбинирано химическо и перцептивно научно изследване", коментира водещият автор професор Матия Стрлич от Лондонския университетски колеж и университета в Любляна.
„Това изследване ни помага по-добре да планираме консервацията и да разберем древните материали, използвани за балсамиране. То добавя още данни за обогатяване на музейната експозиция с мумифицирани тела", отбелязва още изследователят, цитиран от БТА.
Учените разполагат с обучени човешки "носове", натоварени със задачата да опишат качеството и интензитета на миризмите, както и да установят участващите молекули и съединения с помощта на методи като газова хроматография и масспектрометрия. Това позволява на екипа да определи дали тези компоненти произхождат от консерванти, микроорганизми или пестициди например.
Миризмите са описани като "дървесни" в 78 на сто от случаите, "пикантни" при 67 на сто, "сладки" при 56 процента, а "наподобяващи тамян" и "застояли" - по 33 на сто.
Според д-р Сесилия Бембибре от Калифорнийския университет в Лос Анджелис изследването подчертава "значението на използването на сетивата ни за разбиране на миналото".
Мумифицирането в Древен Египет обикновено е включвало третиране на покойника с масла и смоли, включително от бор, кедър и хвойна, за да се запазят тялото и душата в задгробния живот и да се придаде приятна миризма, припомня ДПА. Данните са публикувани в Journal of the American Chemical Society.
Леденият човек Йоци имал 61 татуировки
По тялото на ледения човек Йоци, чиято мумия е на 5300 години, е имало 61 татуировки, а техниката за направата им е била сходна на съвременната, твърдят американски и датски учени.
Рисунките са 19 групи от черни линии, повечето с дължина под 2 см, по гърба, корема, лявата китка и долната част на краката. Преди специалистите смятали, че са направени, като в прорези по кожата са втрити сажди, но според последните изследвания те са направени по-скоро с убождане. Миналата година Арън Дитър-Улф от Отдела по археология на Тенеси, Мая Сиалук Якобсън, която изследва традициите за татуиране на инуитите в Дания, и татуировчикът Дани Риди от Нова Зеландия разказаха, че са използвали четири различни техники, за да възпроизведат татуировките на Йоци върху крака на Риди, оставили са ги да заздравеят и след това ги сравнили с оригиналите. Екипът установил, че разрезите върху Йоци вероятно са направени с костно или медно шило - малък заострен инструмент.
Кристи Петрова
