С ред вечната замръзналост на Якутия гигантски медени котли ту се появяват, ту изчезват и създават смут сред изследователи и местното население, което смята мястото за прокълнато, а ентусиасти ги наричат кораби на извънземни.
Много често са заливани от водите на блатата. За пръв път са описани през 1853 г. от географа и етнограф Ричард Маак, който води експедиция из Сибир, в това число и по течението на река Волюй, ляв приток на Лена. Той говори за гигантски котел от метал, който прилича на мед. Този котел наполовина е вкопан в земята, като в него има обширно място, където да се скрият. Според Маак в местните легенди се описват множество произшествия с тези котли и ловците ги избягват. Вярва се, че който пренощува там, после се разболява. А ако живее в даден котел за по-дълго от една нощ, дори умира.
Нарича феномена Якутски котли. Казва, че местните вярват как те ту се появяват, ту изчезват и никой не знае с точност нито къде са, нито колко на брой са. За населението на тази част от тайгата това е дяволско място. От незапомнени времена го наричат Йолюю Чьоркьочүьох, което значи Долината на смъртта.
За света е известна американската Долина на смъртта, която е сред най-горещите места на планетата. Но в тайгата на Якутия е много по-древната Долина на смъртта, която е сред най-студените и усойни места през зимата.
Влизали във феномена Якутски котли казват обаче, че именно в тях температурата винаги е над нулата и там мразът не властва.
Близо
Дори в наши дни това място е особено и местните вярват, че е проклето. Най-близкото селище е на повече от 180 километра.
През XXI век са правени няколко експедиции и винаги са се случвали проблеми – ту техниката се разваля, ту някой получава здравословно неразположение. Но смелите изследователи твърдят, че това е заради усойното място и ужасните климатични условия, когато всеки момент съвсем изненадващо може да се появят бури, сняг, киша и всякакви непредвидени природни сили, дори през лятото. А и мястото все пак е поредица от блата, които винаги променят терена.
Някои изследователи, които са попадали в котлите, твърдят, че след това не са имали проблеми със здравето. Но пък определят вътрешността като много особена. Казват, че „тишината е направо оглушителна“ и това определено създава дискомфорт и дезориентация вътре. Никой не е описал самата вътрешност на котлите, а само части от нея, защото са могли да проникнат единствено в горната част. Казват, че става въпрос за гигантски структури. И дори при немного добро въображение наистина може да се приеме, че става въпрос за стени от някакъв метал и космически кораб.
Скептиците твърдят, че тези котли „изчезват“, защото трудно може да се определи местоположението им. Там трудно достигат съвременните телекомуникации и джипиесите невинаги са достатъчно надеждни. А компасите се объркват заради силното магнитно поле и не могат да дадат точни данни за посоките на света. Но пък има други методи, които помагат. А и в съвремието заради промени в климата и глобалното затопляне полетата на вечния мраз изчезват и скоростно се трансформират сред блатата. Появяват се кални свлачища и заличават всичко.
2011
През 2011 година е проведена последната засега експедиция в района. Тя е по протежението на река Олгуйдах, която е ляв приток на река Ахтаранда, която пък от своя страна е приток на Вилюй. Та тази експедиция изобщо не е успяла да намери и един котел. Изследователите твърдят, че явно явлението от якутската Долина на смъртта е само във фолклора и легендите. Но пък други веднага им опонират, че може би става реч наистина за кораби на извънземни и те са си заминали от тези места по една или друга причина. А още припомнят, че и преди котлите ту се появявали, ту изчезвали.
2006
През 2006 година в района минава чешка експедиция. Нейният предводител Иван Мацкарле съобщава: „Местните твърдят, че Долината на смъртта всъщност е цяла верига от такива местности по поречието на реката. За да проучим този 200-километров участък, го разделихме на няколко части. Спряхме на предварително планираната точка, разположихме лагер и започнахме търсенето. За въздушно разузнаване избрахме мощен моторен парашут. Нашият пилот Павел прелетя над тайгата, засне интересни за нас райони и след завръщането внимателно проучихме кадрите. „Намерих го!“ – чу се един ден радостният глас на Павел, който кацна близо до лагера. На изток от реката той видя много необичайни кръгове. Скупчихме се около фотоапарата му и започнахме с нетърпение да надничаме в най-новите снимки. И наистина, сред горската зеленина се виждаха абсолютно правилни концентрични кръгове. Определихме координатите им, радвайки се, че явно сме открили следи от първия котел. А когато снегът се стопи, открихме второ подобно място на няколко километра надолу по реката”.
И след това се случват проблеми с експедицията на Мацкарле и те решават да я прекратят и да се върнат. Отчитат, че оборудването и екипировката им не са били на достатъчно добро равнище. Но пък изразяват готовност да дадат координатите на котлите, като твърдят, че ги имат на джипиес. По-късно явно тези котли вече ги няма. Не са намерени нито от експедицията през 2008 г., нито от тази през 2011 г., но пък е открит странен черен обект, който наричат гумен метал.
Структури
Други изследователи предполагат, че става въпрос не за извънземни кораби, а за структури, построени от човешка ръка във времена, когато по тези места е било благоприятно. Но това е трябвало да бъде преди последния ледников период, а тогава (преди повече от 115 000 години) според общоприетата теория хората сме били едва ли не все още маймуни и сме обитавали топлите райони на Африка, а в Сибир са бродели мамути и други гиганти.
Другият вариант е да са си естествени образувания и тяхната недостъпност в тези сурови места да ги прави толкова мистериозни.
Георги П. Димитров
