С нимането на филми е трудно занимание. Освен всичко останало режисьорът и всички останали от екипа трябва да следят и случващото се на екрана да е в унисон с епохата, в която се развива действието на филма, за да не се получават смешни и нелепи изцепки. Това обаче не винаги е възможно и това се вижда от снимките, публикувани в интернет.
В българското кино един от емблематичните гафове е от филма „Хан Аспарух“, сниман в 1981 г. с режисьор Людмил Стайков. Филмът е великолепен с масовите си сцени. В една от тях обаче на преден план внезапно се появява прабългарски воин, на чиято ръка някак си като от нищото изведнъж се появява китайски електронен часовник.
Майор Деянов
Телевизионният сериал „На всеки километър“ години наред бе гордостта на българската социалистическа филмова индустрия. А имената на майор Деянов, Митко Бомбата и Богдан Велински бързо се превърнаха в нарицателни за положителни и отрицателни герои в родната действителност. Но и тук не липсват гафове, и то такива, на които би завидял днешен Холивуд. В девета серия на българската партизанска епопея Ученика, изигран от актьора Коста Карагеоргиев, пада убит до един километричен камък, като успява преди това да извика „Ние сме на всеки километър“. Всъщност това е сцената, с която започва всяка серия. В последната серия на филма обаче, в партизанската колона, която слиза от гората и отива в София да завземе властта, гордо крачи и вече убитият Ученик.
Убитият в началото на филма На всеки километър в края на сериала възкръсва.
Поради късото време, за което е трябвало да бъде заснет филмът, понякога се налага на терен да се вземат бързи и доста непрофесионални решения. В една подобна ситуация Стефчо, изигран от малкия актьор Олег Ковачев, е застрелян в гърба и умира. Как обаче да бъде показано това на екрана. Един от гримьорите намира решение. С два камъка той къса ризата на актьора и прави дупка, а след това с червена боя маже скъсаното място. След снимките по време на монтажа обаче става ясно, че скъсаната риза и „кръвта“ изобщо не се виждат. Режисьорът Любо Шарланджиев е бесен: „Е как зрителите ще разберат сега от какво умира Стефчо?!“ А самият Олег разказва, че връстниците му от махалата често го питали от какво е умрял като няма рана и кръв. „От раната на гърба, която обаче вие не сте видели“, отговарял им той.
През 1974 г. режисьорът Никола Корабов снима филма „Иван Кондарев“ по сценарий на писателя Емилиян Станев. Голяма част от снимките са в китното подбалканско градче Елена. Местните посрещат кинаджиите като първите космонавти. Балканджиите изнасят на мегдана ядене, пиене и непрекъснато канят актьорите и особено Стефан Данаилов да си кусат ту от печеното месо, ту от бакърчето с вино. Това в един момент е на път да провали снимките и се налага Корабов да чете конско на хората от екипа си. Една от ключовите сцени, които трябва да бъдат заснети в Елена, е сватбата на Христина (Катя Паскалева) с богатия наследник Костадин Джупунов (Стефан Данаилов). Според сценария на сватбата се стича целият град и режисьорът решава да направи точно това – да използва местното население за сватбена масовка. Еленчани, облечени в народни носии, се хващат на тежко хоро, като според режисьорския замисъл хорото трябва да мине покрай позиционираната неподвижно камера, чието око да хване всеки един от играещите. В един момент Корабов с изумление вижда, че на хорото се е хванал и актьорът Антон Горчев.
Във филма Иван Кондарев актьорът Антон Горчев опъва здраво нервите на режисьора Никола Корабов.
На хорото
Във фирма той играе ролята на самия Иван Кондарев, който вместо да танцува и подскача на хорото, би трябвало да е дълбоко разстроен, тъй като любимата му Христина се жени за богаташа Ламбо. След като спира снимките, Корабов се нахвърля с упреци върху Горчев и го пита що ще на хорото, когато трябва да тъгува и да е мрачен като буреносен облак. А актьорът невинно обяснява, че просто му било станало много студено и решил да се постопли, като тропне малко. Злите езици обаче говорят, че всъщност, преди да се хване на хорото, Горчев вече доста се е бил постоплил от балканджийската сливовица.
На Корабов явно му върви на фалове. При снимките на филма „Юлия Вревска“ трябва да бъде заснето преминаването на руските войски през Дунава. На няколко места в реката са поставени бомби, които трябва да се взривят, когато лодките стигнат определени места в реката. Тъй като сцената е такава, че не може да се правят дублажи, режисьорът иска да е сигурен, че всичко ще мине по мед и масло. След като предупреждава пиротехниците и операторите, че бомбите трябва да се взривят, когато вдигне дясната си ръка, той заема мястото си зад монитора.
И в този момент незнайно защо решава да повтори указанията си: „Значи разбрахте ме. Взривявате, когато вдигна дясната си ръка. Ето така“. И я вдига. Следва експлозия. Бомбите са взривени. Само дето в реката все още няма нито една лодка. Цялата подготовка и парите, похарчени за експлозивите, са хвръкнали на вятъра.
Понякога гафовете на снимачната площадка имат и преобладаващо комична окраска. По време на снимките на филма „Снаха“ актьорът Стефан Гецов, който играе стария Юрталан, заявява, че иска специална жена от селото да му готви вкусна и питателна домашна храна, която той си похапва в дома й.
Стефан Гецов Юрталана губи реквизитния си мустак в кухнята на селянка.
Една сутрин след закуска, вече на снимачната площадка актьорът се сеща, че си е забравил декоративния мустак в дома на жената и се връща да си го вземе. Там обаче го очаква неприятна изненада. „Ами видях на черчевето на прозореца някаква вълна и взех, че я хвърлих в огъня“, обяснява смутена селянката.
През 2015 г. бе „изстрелян“ филмът „Дякон Левски“ на режисьора Максим Генчев, който беше посрещнат изключително противоречиво от българските зрители. И докато някои от тях извикаха „Осанна!“, то доста повече бяха онези, които пожелаха да разпнат режисьора. Основните обвинения бяха в несъблюдаване принципите на историчност. Във филма явно е заложено основно на атрактивността по холивудски маниер и представящата се картина няма почти нищо общо с действителността от края на 19-и век и историческата истина. Във филма бащата на Левски е убит от турците пред очите на сина му. В действителност той умира от естествена смърт, доста по-рано след продължително боледуване. Освен това във филма Георги Раковски изведнъж възкръсва и се повява една година след смъртта си.
Гафовете продължиха и във филма за Ботев на същия режисьор. В една от сцените четник носи на гръб ранен събрат. А в прашния път се вижда отпечатък от гумите на автомобил. В друг от кадрите пък на заден план се вижда железобетонен електрически стълб, какъвто повече от очевидно е, че по онова време не е съществувал.
Гафовете на снимачната площадка обаче далеч не са приоритет само на българското кино. В това отношение Холивуд са истински и ненадминати шампиони и рекордьори. В един от филмите „Карибски пирати“ главният герой кап. Джак Спароу, изигран от Джони Деп, се появява на главата с кърпа, изпод която се показва надписът Adidas.
Внимание! Продуктово позициониране капитан Джак Спароу рекламира световен спортен конзерн.
В превърналия се в култов сериал „Великолепният век“ пък на заден план зад образа на главния герой султан Сюлейман се виждат радиовишки, който очевидно нямат място в 17-и век.
Султан Сюлейман Великолепни очевидно се е телепортирал в 20-и век. Или пък радиовишката зад него се е телепортирала в 17-и век.
А в мащабната продукция „Троя“ от 2004 г. над главата на главния герой Одисей се появява дрон, чието присъствие в история отпреди няколко хиляди години е меко казано неуместна.
Дрон или самолет е това зад древногръцкия герой Одисей, не става много ясно. Но очевидно мястото му не е там.
Гафове допускат и класици като Мел Гибсън. В мегапродукцията му „Страстите Христови“, в сцената в Гетсиманската градина, в която Исус убеждава Петър, две дървета, едното по-голямо, а другото по-малко непрекъснато сменят местата си от двете страни на двамата актьори. Това обаче не е нищо. В един момент камерата се отмества назад, показвайки, че синът Божи е обут с маратонки. Интересно дали някой от зрителите си е направил труда да провери в километричните надписи след края на филма дали е изписано и името на компанията, притежаваща известната спортна марка.
Двигател
Пълен с гафове е и „Гладиатор“, в който най-малко десетина пъти зрителите виждат отражения на видеокамерите или лицата на операторите. А „черешката на тортата“ е моментът, в който една от състезателните колесници се преобръща и отдолу се показва бензинов двигател, който всъщност я задвижва.
От гафовете не е застрахован и великият Стивън Спилбърг, за когото казват, че би направил хит и от телефонния указател на Ню Йорк. Филмът му „Спасяването на редник Райън“ е безспорно сред най-великите негови продукции. Но и там тук-там има гафчета. Взводът на главния герой се състои от осем човека. Още в началото на филма един от тях е убит. Той обаче очевидно ще е от потеклото на вечния Дънкан Маклауд, тъй като само няколко минути камерата показва взвода в пълния си състав да крачи през полето, като сред крачещите е убитият малко по-рано рейнджър. И докато сме на екшън вълна, във филма „Беглецът“ Томи Лий Джоунс кара бясно кола, но очевидно притежава някакви доста необикновени шофьорски умения. Камерата три пъти запечатва моменти, в които актьорът завърта волана наляво, а автомобилът завива надясно.
Кръпки
В „Терминатор 2“ пък главният герой предпазва Джон от куршумите на „Т-1000“, като го прикрива с тялото си. След като в гърба му е изпразнен цял пълнител, якето на Терминатора е цялото разкъсано.
Якето на Терминатора първо е направено на парцали, а след това някак си става отново като ново.
Само няколко секунди по-късно обаче то някак си чудодейно отново е като ново без нито една кръпка. Отново в този филм при преследване камионът, управляван от „Т-1000“, пада от мост и стъклото пред шофьора е цялото строшено. Едно мигване по-късно обаче то е само напукано. Ако преследването бе продължило още само минута две, сигурно стъклото щеше да възстанови целостта си.
Стъклото на камиона първо е натрошено цялото, а след това става само пукнато.
Един от най-романтичните и мили филми с участието на великолепната Джулия Робъртс и любимеца на женските сърца Ричард Гиър, е „Хубава жена“. В една от сцените Джулката след прекараната романтична нощ се събужда и закусва вкусен кроасан. Секунди по-късно обаче, о чудо! Кроасанът вече се е превърнал в палачинка.
200 издънки в „Междузвездни войни“
Космическата сага „Междузвездни войни“ е една от най-любимите филмови поредици на милиони „малки, големи и още по-големи момичета и момчета“ от цял свят. Нищо че след първите серии, снимани от Джордж Лукас и след продажбата на авторските права на „Дисни“, следващите десетки нови серии се превърнаха повече в турска сапунка. Бдителни фенове на поредицата са успели да изброят над 200 грешки и гафове в сагата. Ето само два от тях.
В една от сцените пет андроида излизат от един асансьор и крайният вдясно си удря главата в метална преграда. Изведнъж андроидът добива съвсем човешки глас и ако се съди по репликата, произнесена в този момент на аглийски език, очевидно благославя нечия майка, но неизвестно чия: на режисьора или на някой от техническия екип. Вторият гаф е в сцената, когато Дарт Вейдър, вбесен от един от войниците си, го вдига във въздуха и го удушава със собствените си ръце. След което го захвърля към отсрещната стена. За част от секундата обаче се вижда, че малко преди да се удари в стената, „трупът“ изведнъж вдига ръце и си предпазва главата с тях.
Извън времето и пространството
Впрочем подобни недоглеждания явно са си рутинна практика в холивудските продукции. В „Зелената миля“ е показана екзекуция на престъпник на електрическия стол. Дотук добре, само че действието във филма се развива през 1935 г. в щата Луизиана, а екзекуцията на електрическия стол е въведена в САЩ през 1941 г. В „Смело сърце“ пък главният герой, чиято роля се изпълнява от Мел Гибсън, е облечен в шотландска поличка.
Те обаче се появяват около 18-и век, а действието на филма се развива през 12-13 век. Във „Форест Гън“ пък приятелят на главния герой, лейтенант Дан, решава да инвестира спестяванията си в акции на „компания за плодове“. Тук ще отминем с мълчание, че тази компания се оказва легендарната Apple, а логото й се появява във филма. В един от епизодите Дан получава писмо от ръководството на компанията Apple Computer Inc, което писмо носи дата 23 септември 1975 г. Нищо лично към сценаристите, но компанията е основана на 1 април 1976 г.
Преди да потъне „Титаник“
В друга мегакласика „Титаник“ гафовете могат да станат отделен повод за написването на нов сценарий. Ето само два от тях. В една от сцените, след като корабът вече се е сблъскал с айсберга и е започнал да потъва, актрисата Кейт Уинслет удря чело в една от стените на каютата и разрошва косата си. В следващия кадър косата й е сресана, а веднага след това отново разрошена.
И ако това може да се отдаде на немарливостта и недоглеждането по време на монтажа на отделните сцени, то вторият гаф е съвместно дело на сценаристи и режисьори. В една от сцените Леонардо ди Каприо предупреждава партньорката си Кейт да внимава, защото ако падне в ледените води на океана, ще замръзне. Той твърди, че знае това от дните, когато сам ловял риба в ледените води на езерото Уисота. Всичкото добре, само дето катастрофата с „Титаник“ е в 1912 г., а изкуственото езеро Уисота е създадено 5 години по-късно, през 1917 г. Така че твърдението на Лео е абсолютен гаф, допуснат от милите сценаристи на филма.
Иван Георгиев
