В секи рибар, хващал някога въдица в ръка, знае неписаното правило, че паламуд с въдица не се лови. Не защото е невъзможно, а защото е трудно. Тази есен обаче изобилието на паламудени пасажи по Южното Черноморие промени това правило. Любители риболовци, въоръжени с чепарета, окупират всеки ден морския бряг. Най-големите оптимисти мятат куките директно от кея, макар че да се лови паламуд оттам е мисия невъзможна. Причината е, че тази хищна риба рядко се приближава до брега, тя обича по-дълбоките води и затова трябва да се влезе с лодка навътре в морето.
Тайни
Познавачите знаят две местенца, където кълве и директно от кея. Паламудените пасажи минават най-близо до брега около Маслен нос и Китен. Затова и там има най-много мераклии да пробват късмета си директно от брега и повечето успяват. "Сега рибата е толкова много, че каквото и да пуснеш във водата, все ще се закачи. Важното е да си на място, през което минават пасажите", обясняват старите морски вълци.
Паламудът, който е изявен хищник, може да се лови без никаква стръв. Когато се използва чепаре или въдица обаче, за да е по-сигурно, е добре да се сложи едно черно перо, което да привлича пасажите. Освен познатите мрежи при улова на този хищник се използват предимно чепарета и по-рядко въдици. Чепаретата задължително трябва да са с големи куки и дебела месина, към която куките се закачат с тънка метална проволка. Последната хватка се прави, за да не успее веднъж уловеният паламуд да прегризе с острите си зъби кордата. "Паламуд от кея трудно може да се хване, затова се влиза навътре в морето с лодка. Някога преди много години чепарето беше основният метод на улов. Закачахме големи куки с черни пера и тежко олово, които влачехме с лодките в кръг и рибите налитаха на примамката. Ако човек види лодки да правят кръгове в морето, веднага трябва да се затича към кея и да чака прясна риба. Напоследък на мода са скъпите пилкери, те обаче често се губят след удари на паламуди и този риболов от лодка могат си позволят само по-заможните.
Паламудът е много бърза риба и не трябва да го дърпаш много рязко. Но не трябва и да отпускаш, защото ще се откачи, а това вече е по-лошо от това да не хванеш изобщо", обясняват тънкостите бургаските рибари. После съветват, че ако се лови с чепаре, трябва да се използват по три куки с нанизани на тях изкуствени октоподчета, а под този такъм се слага воблерът. "Може да се използват и обикновени блесни, но за такъв улов трябва да си навътре в морето. Паламудът яде почти само риба, за разлика от лефера, който може да бъде уловен на морски червей", казва един от най-опитните в занаята.
Мурафети
За да кълве на чепаре обаче, трябва да се уцели подходящото време. Когато паламудът се охранва и наедрява, той не налита на куки и стръв, твърдят рибари. "За да е успешен уловът с чепаре, трябва рибата да е много добре охранена и да е обезрибила морето, да е изяла хамсията. Тогава започва да кълве и на чепаре. Но пък тогава слиза на дълбокото, където е по-топла водата, и затова по принцип не се лови лесно на воблер. Това означава, че воблерът трябва да е дълбоко газещ или да се закачи на даун ригер. Има си специален майсторлък при движението на лодката. Тя не трябва да плава нито много бързо, нито много бавно. Оловото, което трябва да е около кило, се влачи равномерно, за да може да прави хубава дъга във водата", разкриват още от тайните си рибарите.
Според старите морски вълци чепарето обаче категорично отстъпва на по-успешния улов с мрежи. “Има три вида лов на паламуд с мрежи – хвърляне на дънни мрежи, които хващат “наслуки”. Вторият начин е по-добър - залагането на опънати мрежи в морето за ден-два, но най-успешно е така нареченото моларене. Пасажите се заграждат с мрежи като от засада и тогава най-много риба влиза вътре. Но най-важното е да го има паламуда. Когато морето “ври” от риба, както и да ловиш, все ще хванещ. А когато няма – нищо не помага”, разказва за майсторлъка в занаята старият созополчанин бай Тодор.
Обикновено вкусната риба излиза към плитчините в края на септември. Тогава се лови така наречената циганка, която представлява дребен паламуд. След седмица-две екземплярите наедряват, а към края на октомври, когато свършва риболовният сезон, се появява турук – най-едрата риба, която достига от 1,2 до 4 кг парчето.
"Такъв феномен се случва рядко - хем да има изобилие от риба в морето, хем да се задържи повече от месец. Трудно е да се обясни защо се случва", казва 63-годишният бай Георги от Царево, който мята мрежите, откакто се помни.
Хамсията го примамва
Старите рибари смятат, че рекордните количества паламуд се дължат на хамсията, която също е необичайно много този сезон. "Като има хамсия, има и паламуд, защото той се храни с нея. Затова и наедрява толкова бързо", обясняват опитни рибари. Те си спомнят, че последния богат улов ги е споходил преди 6 години, но дори и той бледнее пред урожая тази есен. В момента на всяко хвърляне на мрежите се вадят по 200-300 кила паламуд, а понякога и повече. "Пускаме мрежите към 16-17 часа след обяд и ги оставяме в морето. После ги вадим към 21-22 часа и те са препълнени, направо е чудо", хвалят се бургаските рибари. Най-много риба имало около устието на река Ропотамо и между Резово и Маслен нос.
Паламудът е една от най-вкусните и деликатесни риби, затова е и много търсена. В други години, когато е дефицит, тя се продаваше на пазара за 15-18 лв. за килограм, а търговците я изкупуваха от рибарите минимум на 10 лв. килото. Заради богатия улов този сезон обаче сега цената му е паднала на 7-8 лева килото, а търговците го изкупуват от рибарите на 4-5 лева.
Елена Анастасова
