Т ой бе на върха. Синът на унгарски имигрант и майка с еврейски корени бе покорил Франция. Също толкова зрелищно се срути до дъното. Горещите драми са орисията на Никола Саркози, който бе президент на Франция от 2007 до 2012 г.
В последното десетилетие той е преследван от сенките на покойни диктатори и милиардери, на висши съдии и влиятелни пиар компании. Героите в съдебните сценарии на един нестандартен президент са повече от вълнуващи за публиката. А за него остава горчивият финал - затворническата гривна, с която ще трябва да прекара следващата година. Съдебните процеси срещу него се роят, а колко още присъди ще получи - предстои да разберем.
Предизвикателствата
Никола Пол Стефан Саркози де Наги Босча е роден през 1955 г. в скромен дом в Париж. Във вените му тече смесена кръв. Баща му Пол Саркози е унгарски имигрант, а дядо му по майчина линия е сефаратски евреин. Баба му пък е традиционна френска католичка - вероизповедание, което наследява и малкият Никола. Още с раждането си той предизвиква бъдещата политическа класа във Франция - 52 години по-късно става първият държавен глава, който не е потомствен политик, има разведени родители, няма специално елитно образование и е с имигрантски произход. Второто му предизвикателство вече е горчиво - днес Саркози е първият президент на Франция, който получава ефективна присъда.
Бъдещият президент учи в обикновено училище в осми район на Париж, даже веднъж повтаря шести клас, а накрая се дипломира в частна гимназия след явяване на поправителен. Колебае се дали да стане журналист, но накрая записва право. Той не е възпитаник на люпилнята на френския елит - Националното училище по администрация, а за да финансира юридическото си образование, продава цветя, разнася сладолед и окопава градини. Все пак по-късно опитва да получи диплома от прочутото Училище за политически науки, т.нар. Сеанс По, но не успява, тъй като не овладява добре английския език и не се представя както трябва на изпита.
Десницата
Саркози обаче е супер динамичен, работлив и амбициозен. И издигането му към върха започва през 1983 г., когато става кмет на заможното парижко преградие Ньои сюр Сен. Той е активен член на десноцентристката партия „Сбор за републиката“, основана от неговия кумир генерал Шарл дьо Гол. Познат като протеже на бъдещия президент Жак Ширак (1995-2007 г.), Саркози става дясната ръка на премиера Едуар Баладюр през 1993-95 г. като финансов министър. Подкрепя го като кандидат за държавен глава и така предизвиква гнева на Ширак, който го описва в мемоарите си като „раздразнителен, прибързан, прекалено самоуверен и не позволява никакви съмнения, най-малко по отношение на себе си“.
В ерата на Ширак Саркози става вътрешен министър, в следващите години получава и други портфейли в различни кабинети. През 2004 г. е избран за лидер на партията „Съюз за народно движение“, която наследява „Сбор за републиката“ на Шарл де Гол. За три години я стяга и преобразява така, че когато излиза на вътрешни избори с номинацията си за президентското кресло, никой не застава срещу него. Факт е, че след като Никола Саркози не успя да спечели втори мандат през 2012 г. и бе пометен от прокурорски обвинения и съдебни дела, класическите неоголисти постепенно стигнаха до дъното и днес партията „Републиканци“ не играе почти никаква роля във френския политически живот. Така се отвори място за крайната десница, дотогава винаги държана настрана, както и за абсолютно непознати лица и мъгляви политически формации, какъвто бе сегашният президент Еманюел Макрон и партията му „Възраждане“ (Renaissance).
Без спирачки
Никола Саркози или Сарко, както го наричаха французите, бе абсолютно нестандартен държавен глава. За да заглуши критиките за антиимигрантската си политика като вътрешен министър, направи предизборния си щаб в сърцето на най-черния район на Париж. Тази стратегия успя - той спечели изборите благодарение на много имигрантски гласове. Продължи с мерките срещу незаконните бежанци и особено с масовото депортиране на роми, но пък назначи първата тъмнокожа жена министър на Франция - Рашида Дати, поела правосъдието.
Президентът Саркози бе твърд, хиперактивен, убеден атлантик, в челните редици на европейския отговор на глобалната криза през 2008 г., като обеща да накаже спекулантите и се застъпи за силна роля на държавата в икономиката. Въведе непопулярни, но безспорно необходими реформи: повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години, данъчна реформа, насърчаване на извънредния труд. Безработицата скочи главоломно, което му струваше и загубата на втория мандат през 2012 г.
Процесите
Веднага след загубата на президентския вот през май 2012 г. прокурорите погнаха Саркози. Слухове за незаконно финансиране на кампанията му от 2007 г. имаше и по време на мандата му, но го пазеше имунитетът. Първо тръгна аферата „Бетанкур“. Най-богатата жена в света, собственичката на козметичния гигант „Л`Ореал“ Лилиан Бетанкур бе обвинена, че е дала на Сарко 200 000 евро при разрешени 5000 за финансиране на избори. Парите били пращани на пачки в кафяви пликове. Обвинението отпадна през 2013 г. поради липса на доказателства, а Бетанкур почина през 2017 г., но атаките към Саркози не спряха. За милиони, този път пренесени в куфари, за кампанията през 2007 г., се заговори през 2016 г. Източникът - покойният вече либийски лидер Муамар Кадафи. Така се завихри аферата „Медиапарт“, по която преди седмица отново прокуратурата поиска държавно обвинение, тъй като частният иск отпадна. В сряда Никола Саркози загуби обжалването по ефективната си присъда от три години, от които две условно и сега ще се наложи да прекара една години у дома с проследяваща гривна. Бившият президент беше осъден за опит за получаване на информация от висш съдия за разследванията на кампанията му през 2007 г., срещу обещание за престижна служба в Монако. А през тази есен за Сарко идва ново изпитание - процес по обвинение, този път за незаконно финансиране и на кампанията му за президент през 2012 г.
Жените
На Никола не му мигна окото, че като президент трябва да е благоприличен. По онова време, вече веднъж разведен, той го направи втори път, вече в Елисейския дворец. Скъса със Сесилия и доведе нова стопанка - певицата и модел Карла Бруни, която и до днес е плътно до него и не отрича вината му по всички обвинения. Покорителят на женските сърца въпреки ниския си ръст има общо четири деца от три съпруги. Личният му живот със Сесилия Саркози бе дълго на първите страници на вестниците заради любовната му афера с Бруни и съответно - нейната с рекламния бос Ришар Атиа, за когото тя се омъжи в Ню Йорк след развода с президента. И до днес Сесилия е в този брак и изглежда доста по-щастлива. Тя влезе в медиите и с решаващата си роля за освобождаването на българските медицински сестри в тандем с тогавашния си съпруг Никола Саркози през 2007 г. Близките им отношения, установени с полковник Кадафи, позволиха тогава мечтата да стане реалност и българките избегнаха смъртта. А пък либийският диктатор бил дал, както твърдят от френската финансова прокуратура, 50 милиона евро на Сарко за кампанията му през 2007 г.
Михайлина Димитрова
