- Д-р Митова, все по-често диагностицирате млади жени с рак на гърдата. Какви според вас са причините за тази тенденция и как се отразява тя върху хирургичния подход?
- Безспорно отчитаме нарастване на рака на гърдата и това нарастване е предимно за сметка на младите жени. Дори в момента правим такъв сравнителен анализ в нашата клиника какви са тенденции преди 10 години и сега. За съжаление, резултатите не са никак позитивни и възрастовата граница за рака на гърдата пада дори под 30 години.
Причините за това са комплексни и определено нездравословният начин на живот и неблагоприятните фактори в околната среда са с огромно значение. Сред тях са прекомерната употреба на хормонални медикаменти, затлъстяването, стресът и много други. Това „подмладяване“ на заболяването неминуемо се отразява и на вида хирургия, която извършваме. За щастие, имаме голям арсенал от възможности за съхраняване на гърдата (т.нар. органосъхраняващи операции), за онкопластична хирургия, както и за реконструкции. В комбинация с различните видове аксиларна хирургия – сентинелна биопсия, таргетна аксиларна биопсия, таргетна аксиларна дисекция и т.н., жените вече могат да излязат от това заболяване здрави, без естетичен или онкологичен компромис.
- Какви са специфичните емоционални и физически нужди на младите пациентки и как вие и екипът ви ги посрещате?
- Всички пациентки се притесняват, когато чуят диагнозата „рак на гърдата“. При младите жени обаче се натъкваме на повече страхове, свързани с: промените във външния им вид, с евентуалните репродуктивни проблеми, които могат да настъпят, с риска от загуба на партньора им. Отчитаме увеличаване и на жените, които искат да премахват и двете си гърди от страх да не се завърне заболяването. Тук е мястото на нас, специалистите, да открием баланса между емоцията и медицината, така че да помогнем на пациентките си, подготвяйки ги за живота и след болестта. Ето защо в отделението, което аз ръководя, всяка една пациентка се обсъжда на реална онкологична комисия. При всички млади жени се обсъжда съхраняване на фертилитета чрез замразяване на яйцеклетки преди стартиране на лечението им. Психолог се грижи за дамите, които виждаме, че не могат да се справят със ситуацията, в която са изпаднали. Често психологът се налага да ги посещава няколко пъти, докато са в отделението. С рехабилитатор пък жените се раздвижват още в първия ден от операцията, така че да можем да им подсигурим максимално бързо връщане към нормалната си физическа активност. Така на практика се стремим жените да получат комплексна грижа, често влизайки и самите ние в ролята на психолози.
- Виждате ли промяна в културата на профилактика в България? Готови ли сме вече да говорим открито и отговорно за грижата за гърдите?
- Ние отдавна говорим открито относно грижата за гърдите. Друг е въпросът, че имаме нужда от институционална подкрепа, истинска национална популационна скринингова програма и не на последно място – разбиране на проблема в обществото. Все още чуваме израза: „На мен не може да се случи“, а всъщност на всеки един от нас може да се случи, та дори и на мъжете.
- Какво според вас отличава грижата за пациентите с рак на гърдата у нас в сравнение с останалата част на Европа?
- За съжаление, има много неща, които ни отличават от Европа, когато говорим за рак на гърдата. Ако отчитаме статистика – България не стои никак добре на картата и на Европа, и на света. Общата 5-годишна преживяемост на пациентите с рак на гърдата в САЩ е 89,9%, в Англия 86,6%, а в България средната преживяемост е 72,8% и е с 11,1% по-ниска от средната за Европа. Това не са просто цифри, а наши близки, колеги, приятели, хора със семейства, които остават без най-скъпите си хора заради това, че не сме успели да ги диагностицираме навреме и респективно лечението им не може да бъде така ефективно, както ако заболяването се открие в първи или втори стадий. В допълнение в България контролът над лечението, което се извършва в различни лечебни заведения, е основно финансов и от НЗОК, без да се отчита качеството на лечението на тези пациенти. Така се оказва например, че има болници, в които се правят по-малко от 50 операции на рак на гърдата годишно, което в Европа е абсолютно забранено. Не е случайно въвеждането на сертификация на отделни центрове в целия свят. Идеята за това е всеки център да покрива конкретни качествени и количествени изисквания, за да може да получи сертификат и там да могат да се лекуват такива пациенти.
- В края на януари се състоя Националната конференция по хирургия на гърдата в София. Вие бяхте сред основните организатори като най-голямото специализирано звено за лечение на рак на гърдата в България. Какво беше най-ценното според вас в конференцията?
- Смятам, че форумът беше доста успешен, именно защото се обединихме много лекари от различни лечебни заведения и най-вече от различни специалности. Коментирахме както нови подходи за лечение, така и проблеми от ежедневната ни медицинска практика. Към конференцията успяхме да организираме и практически курсове, в които участваха колеги от цялата страна. Най-ценното от конференцията обаче беше това, че се включиха много млади колеги, което показва интереса към този тип патология и се надявам действително това да доведе до позитивни промени в областта.
- Какви са вашите препоръки към младите специалисти, които желаят да се специализират в онкохирургията на гърдата?
- В цял свят има т.нар. breast surgeons, което на практика означава лекари, специализирани в хирургия на гърда. В България нямаме такава специалност, а така популярната „Мамология“ всъщност не съществува като отделна специалност. Ето защо младите лекари, които искат да се специализират в тази патология, е необходимо да търсят големи центрове със специализирани отделения за лечение на рака на гърдата. Само така чрез практически опит и виждайки достатъчно много случаи, различни техники и нови възможности, лекарите могат да се формират като добри специалисти. Няма как да се прескочи т.нар. крива на обучение, а в хирургията тя е пряко свързана предимно с практически умения. Затова наистина е важно всички млади колеги да могат да се докоснат и да участват в лечебния и хирургичен процес на максимален брой пациенти, за да излязат подготвени за хирургичната си практика.
- Д-р Митова, наскоро участвахте в 19-ата Международна конференция по рак на гърдата St. Gallen 2025, която се проведе във Виена. Кои бяха основните акценти и новини от конференцията и с какво участвахте вие?
- Конференцията St. Gallen 2025 е консенсусна, което на практика означава, че след нея специалистите излизат с нов консенсус за лечение на пациентите с рак на гърдата или ако трябва да съм по-конкретна – консенсусът, който се приема на конференцията, се използва като ръководство за поведение и лечение при пациентите. Тя се провежда на всеки 2 години и е едно от най-значимите събития за рак на гърдата в света. Тази година специално внимание се обърна на внедряването в ежедневната ни практика на изкуствения интелект (AI). Имаме нови насоки за подобряване на качеството на живот на пациентите ни. Освен това се представиха и нови подходи при олигометастатичното засягане при пациентите с рак на гърдата, т.е. при пациенти, които имат далечни метастази, но само в един орган. На самата конференция нашето отделение участваше с две теми – за употребата на изкуствен интелект и мобилно здраве при жените с рак на гърдата и за употребата на студена атмосферна плазма (CAP) при авансирали карциноми на гърда. На практика и двете теми са иновативни и интересът на колегите от останалите страни го показа.
- Какви са предизвикателствата при прилагането на мултидисциплинарен подход в лечението на рака на гърдата в България и какви стъпки могат да се предприемат за подобряване на координацията между специалистите?
- Както вече подчертах, пациентите с рак на гърдата в България имат нужда от комплексна грижа, а не всичко да се случва „на парче” – в отделни болници от непрофилирани специалисти и без контрол на количеството и качеството на извършената дейност. Освен това всички специалисти е необходимо да се обединим за истински мултидисциплинарен подход. В тази връзка съм щастлива, че в началото на тази година успяхме да реализираме няколкогодишен проект и да се обединим в Българско дружество на специалистите по рак на гърдата. Чрез него и благодарение на институциите, с които си партнираме, се надявам наистина да успеем да подобрим грижата за пациентите с рак на гърдата. Благодаря на всички колеги, които активно са включени в този процес, защото само обединени можем да запълним липсите, а специалистите, които разпознават рака на гърдата като своя кауза - нека се чувстват поканени да се присъединят и да работим заедно.
- Разкажете за кампанията ви в училищата и детските градини. Как преминава комуникацията на теми като превенция и самонаблюдение с деца и тийнейджъри?
- Имам философия, че лекарите не трябва да бъдем ангажирани с болестите, които лекуваме само в болниците, а трябва да имаме социална ангажираност. В тази връзка през октомври миналата година стартирахме кампания, която нарекохме „Рак на гърдата: да започнем с профилактиката“. Инициатива беше с идея да изнеса 8 обучителни лекции в 8 училища в страната, като броят на лекциите беше избран символично, защото една на 8 жени се среща с диагнозата рак на гърдата. Оказа се обаче, че интересът е много по-голям, в резултат на което броят на училищата се увеличи, а кампанията продължава и в момента. С удоволствие се отзоваваме на покани от различни училища в цялата страна и с удовлетворение изнасям лекциите.
Кампанията пък с детските градини за 8 март е плод именно на факта, че заболяването обхваща все повече млади жени, а те поради една или друга причина пренебрегват както самопреглеждането си, така и профилактичните си прегледи. Кампанията носеше името „От здравето на мама за мен по-важно няма” и в нея включихме 14 големи и малки общини и над 30 детски градини от цялата страна. Детските градини получиха картички с кауза за Международния ден на жената, окомплектовани с плик и цветни стикери вътре, а дечицата имаха възможност да изрисуват, да украсят и да залепят стикерите както на пликовете, така и картичките. След това всяко дете подари собствения си шедьовър картичка с послание на майка си. Идеята беше да покажем на майките, че тяхното здраве е важно не само заради самите тях, но и за най-скъпото им - техните деца. Истински се надявам, че с тези кампании насочихме вниманието на младите жени към превенцията и смятам, че ще видим ефекта от всичко това дори и да бъде след години.
Това е тя:
Онкохирург и началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски" – София
Един от малкото специалисти, преминали обучение по онкопластична хирургия на три от най-елитните места в света - Оксфорд, Кеймбридж и Париж (Институт „Кюри“)
Учредител и заместник-председател на Българското дружество на специалистите по рак на гърдата
Създател на мобилното приложение BreastHelp
Милена Димитрова
