Н яколко месеца след Деветоюнския преврат през 1923 година млад мъж слиза на перона на гарата в Горна Джумая. Неговата мисия, за която въобще не се досеща, е да проектира и построи сградата на кметството тук. Същата тази постройка става паметник на културата и емблема на града, а днес в нея се помещават НОИ, други институции, кафенета и ресторанти.
Интерниран
По онова време, преди век, 33-годишният тогава Лазар Парашкеванов, роден през 1890 г. в Хотница, не знае още нещо - че носи в джоба си своята смъртна присъда. Мъжът е интерниран от София, тъй като е член на БЗНС и е близък с убития министър-председател Александър Стамболийски. От гарата Лазар поема по пътя към кметството. По това време градоначалник (б.а. - 1924-1927 г.) е Васил Мечкуевски. Служителите уведомяват кмета, че един човек чака да бъде приет. С влизането в кабинета Лазар веднага подава придружителното писмо на кмета.
Мечкуевски го отваря и не може да повярва на очите си. В него няма никакви указания за настаняването му, а дословно пише: "Приносителят да бъде ликвидиран!". Ръката на кмета леко трепва, но той запазва самообладание и не се издава в първия миг. Защото вече е впечатлен от интелекта и възпитанието на Парашкеванов. Но все пак не скрива от него истината: "Момче, виж какво пише!", казва Мечкуевски. И започва да го разпитва какво образование има и какво може да прави. Когато разбира, че е архитект и инженер, възпитаник на западен университет - на Политехническия в Прага, Мечкуевски вече е взел съдбоносно решение за бъдещето на архитекта. Той ще ползва уменията му, за да направи модерен за времето си център на Горна Джумая.
Символ
Кметът отказва да изпълни указанието в писмото и го унищожава. Парашкеванов е призван да направи модерно кметство. То трябва да е внушително и да изразява силата и значението на местната власт. Архитектът започва да търси подходящо място за бъдещата внушителна постройка, която 90 години по-късно продължава да е символ на областния център. Решава да я построи близо до река Бистрица. За да подчертае нейната важност, архитектът прави проекта, в който сградата от всичките четири страни е заобиколена с улици.
Замислено е приземният етаж да не се ползва от кметската администрация, а да се заеме от различни събирателни дружества, магазини и дюкяни. Има обаче една сериозна пречка, за да се реализира идеята на архитекта. Дотогава в централната част на града преобладават едноетажни постройки, турски дюкяни, паянтови къщи. Теренът на най-подходящото място за кметска сграда се оказва заето от точно такива постройки.
По негласното разпореждане на местната управа и с активното съдействие на местните войводи те само за една нощ са опожарени. Недоволство и съпротива от страна на собствениците няма по две причини - първата е страх от гнева на войводите, а втората е, че още на следващия ден след палежа застрахователни агенти им изплащат обезщетенията. В един момент обаче градската управа решава, че парите за строителството няма да стигнат. Пак с помощта на войводите, къде со кротце, къде со благо, къде со малко кютек, собствениците на изгорелите сгради получават само половината от застрахователните суми. Останалата част от парите отива за градежа, който продължава чак до 1929 година.
Дарения
Много ентусиазирани джумалии дават дарения, за да приключи благополучно градежът на колосалната за онова време сграда. На няколко пъти градежът е стопиран заради липса на достатъчно финансови средства. Полагането на основния камък на строежа се превръща в голям празник за жителите на Горна Джумая. В освещаването на обекта участват 7 свещеници.
Стича се маса народ, за да види с очите си къде ще започне строителството на кметството. И идва времето на архитект Лазар Парашкеванов, който е и инженер. Той е в стихията си, не само проектира, но и ръководи вдигането на модерната сграда. Много нощи не спи, за да чертае схеми и да намери най-доброто архитектурно или инженерно решение. В крайна сметка прави великолепна постройка, която на приземния си етаж приютява цели 26 дюкяна, от чиито наеми общината печели добре. Джумалии са признателни на архитект Лазар Парашкеванов, когото някои сравняват дори с Леонардо да Винчи, и са възхитени от уменията му.
В София
Но лошата новина за тях е промяната на политическата конюнктура. Той се прибира обратно в София, където продължава да учудва и наши, и чужди специалисти с архитектурния си талант – негово дело са стадион "Герена", красиви сгради в центъра, сред тях е тази на БЗНС, в която е Софийската опера, мавзолеят костница на Ал. Стамболийски, жилища, училища, културни домове, пекарни, църкви, че и казармите на Четвърти километър. Всички те са проектирани от него. Девететажната жилищна кооперация "Света София", която издигнал на ъгъла на улиците "Раковски" и "Московска" през 1927-1928 г., пък се смята от някои за първия български небостъргач.
А старото кметство в Благоевград е най-яркият символ на архитектурната градска композиция от началото на миналия век, тя е кулминацията на стария център и формира облика на градската част, твърдят архитекти. Постройката е обявена за паметник на културата от местно значение с декларация № 2722 от юли 1983 г. Предложена е и за включване в списъка на националните паметници на културата, тъй като има качества и данни за това.
Паметник
"Това е най-внушителната обществена сграда, която е построена за населението на Горна Джумая през първата половина на 20-и век. Има всички достойнства, за да се обяви за национален паметник на културата. Но зад това начинание трябва да застане решително община Благоевград, както и собствениците на части от тази емблематична за града ни постройка. Тя е запазена в автентичния й вид, така сме длъжни да я оставим и за следващите поколения", категоричен е благоевградският архитект Костадин Сандев, който грижливо съхранява архивите за строежа.
Владимир Симеонов
