Р езултатите от мониторинга на пъдпъдъка и гургулицата за 2022-2023 г. бяха представени на специално събитие по време на изложението „Природа, лов, риболов“ в Пловдив – съобщава сайтът на НЛРС СЛРБ.
В този период са събрани над 1550 отчета от 22 района. През 2020 г. гургулицата у нас бе преместена от категория „слабо засегнат вид“ в категория „уязвим“ в IUCN. Това освен всичко друго поставя под въпрос и нейното запазване като ловен обект. Обработените данни показват, че масовият прелет на гургулицата у нас започва през втората половина на април, а сроковете на отлитане варират между първата десетдневка и края на септември. Забелязва се тенденция за скъсяване на периода на пребиваване на вида у нас. Резултатите сочат, че гнездовата плътност се увеличава плавно от май (8,2 гнездящи птици/ед. площ) към юли (прибл. 13 гнездящи птици/ед. площ).
Тенденция
Тенденцията е от последните години и се различава спрямо 90-те години на XX в., когато гнездовата плътност на гургулицата с напредване на лятото е намалявала. Вероятните причини за това са, че при модерното земеделие хранителното предлагане през май е значително по-ниско, отколкото през юли, когато фуражните култури се увеличават. Преобръщането на динамиката на гнездовата плътност е знак за тревожни тенденции в състоянието на вида в дългосрочен аспект.
По отношение на гнездовия успех данните от мониторинга показват добро моментно състояние на вида у нас. През 2023 г. се отчитат 1,67 излетели малки от 1 мътило на успешно размножила се двойка, а средният брой яйца в едно мътило е изчислен на 1,84 бр. Средният гнездови успех за периода 2014-2022 г. пък е 82,8% и е един от високите, установявани за вида в Европа. В много от европейските държави например той е малко над 50%, а в Обединеното кралство дълги години варира между 45% и 48%.
Оцеляване
Оцеляемостта на вида е анализирана на базата на събирани по време на ловни излети крила и е равна на 1 (или малко над 1) успешно оцеляло малко спрямо един успешно размножил се индивид. Пробите за анализ са събирани с помощта на НЛРС-СЛРБ от над 50 ловностопански района, като през първата година от мониторинга са анализирани 2949 проби, а през втората – 1292. В някои райони от страната гнездовият успех е по-нисък заради специфични метеорологични явления – бури със силен вятър, градушки и интензивни валежи, характерни за месеците май и юни. Гнездовата плътност е в зависимост от вида на местообитанията, обработваемите земи и откритите местообитания в съседство, както и голям брой други специфични фактори. За Южна България като важни местообитания за гургулицата мониторингът отчита дъбовите, крайречните гори и съобществата от драка.
Основните изводи, които мониторингът на гургулицата за 2022-2023 г. очертава, са, че промяната в сроковете на миграция и размножителния пик могат да доведат до скъсяване на размножителния период, което е неблагоприятно за вида. Гнездовата плътност, макар и по-малка от отчитаната в края на XX в., остава без промяна през последното десетилетие. Установяването на връзките между гнездовата плътност, хранителното предлагане и гнездовите места позволяват очертаване на бъдещи мерки, с които бихме могли да преобърнем тенденцията при гургулицата от стабилна към нарастваща.
Йото Пацов
