С бурното навлизане на капитализма в следосвобожденска България младите жени от по-заможните семейства постепенно заменят в ежедневието си фустите и престилките на своите майки и баби с модерни за времето си рокли, шапки и ръкавици, пристигнали с „Ориент експрес“ от Париж и Виена.
През 20-те години на XX век бурно навлизат тенденциите в дамската мода които завладяват софийските улици след възкръсналата от крушенията на войните българска държава. Идва епохата на джаза, разкрепостеността и бохемията в романите на Хемингуей и Фицджералд, филмите на Чарли Чаплин.
Идва времето на французойката Коко Шанел, която превзема умовете на софийските красавици с нейната „малката черна рокля”, задължителна за всеки дамски гардероб. Като аксесоари се налагат модните дълги обици и брошки, както и малките плоски чанти, украсени с блещукащи кристали.
Появява се и българската Коко Шанел, която скоро се налага като посланик на парижката мода. Името й е Пелагия Видинска.
Семейство
Родена е през 1896 г. в семейството на фелдфебел Тодор Кръстев. Макар и родом от Пловдив, военната служба го задържа повече години във Видин, откъдето идва в София с прякора си Видинския. Прякор, който променя името на фамилията.
Дъщерята Пелагия получава солидно образование в знаменитата Солунска девическа гимназия, където усвоява френски и немски език като майчиния български. Бащата подкрепя увлечението на дъщеря си по дамската мода и в следващите няколко години я качва на „Ориент експрес“ до столицата на европейската мода Париж. Там тя се запознава с новите модели на „Ланвен“ - най-старата модна къща, както и на добилата вече лидерство „Шанел“. Пелагия е допускана дори зад кулисите на „Ланвен“, приемана любезно от самата Жана Ланвен, създателката на култовата марка.
Империя
Пелагия започва да твори в ателие на петия етаж в една от представителните сгради по улица „Граф Игнатиев“ в София. Там изгражда и малък подиум, на който красавици дефилират с модни рокли. После променя на няколко пъти локациите на ателието си, докато накрая установи своята своего рода модна империя на ул.„Леге“ 6. Наричат я българската Коко Шанел, но за разлика от ранната Шанел Пелагия няма подкрепата на нито един заможен покровител. Може би заради това Видинска шие на символични цени за момичета от народа.
Извоювала си вече правото да диктува родните модни тенденции, дизайнерката Пелагия Видинска съзнава, че парижката мода не бива да се прилага сляпо в българските условия. Затова тя я усъвършенства с характерните елементи в традиционната българска култура - шевицата: „Модата днес е изкуство, в което се твори“, категорична е тя в интервю за вестник „Моден журнал“, притурка на списание „Домакинство и мода“.
Ревю
През ноември 1928 г. в кино „Роял“ (днешния Театър на Българската армия) е организирано модно ревю за софийския хайлайф, на което са представени 20 дрехи. В първата част манекенките дефилират с носии, характерни за областта, от която идват. Именувани са „Македония“, „Син Охрид“, „Ловеч“, „Шопкиня“, „Болярка“ и др. Втората част е посветена на парижката мода: „утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети“. Ушити от първокласни тъкани - крепдешин, марокен, сатен, жоржет, муселин.
Манекенките дефилират в съпровод на българска народна музика в първата част и на френски шансон във втората. Роклите на Пелагия Видинска, украсени с български шевици, правят впечатление на специалистите. Известна френска модна къща прави голяма поръчка и скоро в парижките магазини се появяват рокли с български бродерии и шевици.
Линия
Племенницата на именитата дизайнерка Лиляна Видинска, дъщеря на брат й, ни оставя живо нейно описание: „Леля ми държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и тези на моята майка Димка още са актуални за тези, които ги пазят… Леля ми се носеше много изискано - костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, но фино. Не носеше панталон. Някой път у дома се намяташе с хубав шал. Шапка, ръкавици, чанта - неотменно. Аз, която бях момиченце, девойка, не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник на баща ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора.“
Национализация
След 9 септември 1944 г. модната къща на Пелагия Видинска й е отнета, но има късмет и се разминава с репресиите. Продължава да работи и създава костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл, по-късно кръстен на името на Филип Кутев. Впоследствие е главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър. С облекла, излезли под сръчните пръсти на Пелагия, в светлината на прожекторите излизат примадоните на академичната трупа Ирина Тасева, Иванка Димитрова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова.
Водещата дизайнерка на Царство България умира през 1960 година, но оставя зад себе си цяла епоха в развитието на българската мода.
Тоалетите й на видно място в гардероба на царица Йоанна
Модните дамски тоалети с български мотиви на Пелагия Видинска заемат видно място в гардероба на младата царица Йоанна. Дълги години тя шие официалните тоалети на царицата, но не само на нея - нейните клиентки са оперетната прима Мими Балканска и първата Мис България - Люба Йоцова.
Царица Йоанна с рокля на Пелагия Видинска.
Звездата на българската музика Леа Иванова прави дебюта си на сцената на „Кaзиното“ (днес Софийска градска художествена галерия) с направената специално за нея „черна карирана поличка с бяла блузка и шалче“. Сред почитателките на Пелагия са съпругите, дъщерите и любовниците на министри, генерали, депутати, дипломати, банкери, адвокати.
Румен Жерев
