Г олемият ни поет Никола Вапцаров е застрелян навръх 40-ия юбилей на оперетната примадона Мими Балканска - 23 юли 1942 г.
За злата ирония на съдбата подсети „Телеграф“ биографката на певицата Елиана Митова, която е написала една от трите книги за нея. За връзката между двамата наскоро се заговори, след като продуцентът Игор Марковски обяви, че композиторите Светослав Лобошки и Красимир Гюлмезов са облекли в музика стиховете на Вапцаров, посветени на Балканска. Наесен „Песен за Мими“ ще излезе в изпълнение на актьора Дарин Ангелов, който показа и завидни певчески умения в последното издание на шоуто за имитации на NOVA “Като две капки вода“.
Книга
През 1930 г. Никола Вапцаров бяга от флота, за да гледа Мими Балканска във Варна, когато Кооперативният театър гостува там. Поразен от сценичното й присъствие, той пише стихотворението „На залязващата“ (публикуваме го в отделно каре). До началото на 80-те Мими Балканска не бе прочела „На залязващата“. Тогавашният директор на музея „Никола Вапцаров“ - Йордан Каменов, й изпрати книга, събрала цялото творчество на поета, заедно с много литературоведски публикации за него. „Чудя се как толкова млад поет е съумял да прозре какво се случва с артиста, когато остарее! Толкова съжалявам, че не съм се запознала с Вапцаров!“, коментира тогава Мими Балканска пред Елиана Митова.
Школа
Името на Мими Балканска почти не говори нищо на младите. На 23 юли се навършиха 120 г. от рождението й в Русе, в скромното семейство на Слава и Михаил Балкански. Тя не е учила сериозно класическо пеене, няма академично театрално образование, не е посещавала авторитетни школи нито у нас, нито в чужбина. Нейната школа е една-единствена – подготовката при режисьора Стоил Стоилов, един от създателите на родния оперетен театър. В основата на всичко е талантът й – Мими е надарена свише да умее да се превъплъщава, да изтръгва сълзи от публиката, когато страда за поруганата любов, или да буди смях с невероятните си субретки. Ерудитът Петър Увалиев с право я нарече прародителка на Джуди Гарланд и Барбра Стрейзънд – та нали Мими още през 30-те надскочи рамките на традиционната виенска оперета и навлезе в бурните води на бъдещия задокеански мюзикъл.
Празници
За да напише книгата за нея, Елиана Митова е посещавала многократно дома на Мими Балканска на ул. „11 август“ 1А в София. Ето и впечатленията й: „Жилището й беше малко – просторна спалня, от която се влиза в банята, малка кухня и тоалетна. От прозорците пред очите й бе цялата улица – в последните години от живота си тя често наблюдаваше минувачите, разменяше си поздрави със съседите, сред които бяха скулпторът Иван Фунев и съпругата му, художникът Светлин Русев, пианистът Петър Щабеков. Отсреща живееше шивачката й Йорданка Гърличкова. Почти всяка вечер й гостуваха артистките Мара Шумкова и Милена Баръмова, говорителката от радио София Невена Куманова. По празници посрещаше артистките от Музикалния театър Людмила Чешмеджиева, Лиляна Кошлукова, Зорка Димитрова, Лиляна Кисьова, Теодора Георгиева. Домът й напомняше декор на оперета. Пред стената с фотографиите гостите се захласваха. Два рисувани портрета на младата Мими Балканска грабваха очите им. Щастливците да разгледат албумите й дълго ги разлистваха. Във витрината на малкото шкафче под абажур с приглушена светлина бяха подредени ордените и медалите, най-ценният от тях – югославският „Свети Сава“. Спалнята бе решена в кафяво и тъмнозелено. Абажурите бяха минали през ръцете на Мими, освежени с копринени шалове. Попадналите в този дом пиеха кафе с Мими – тя вареше турско кафе, като често си отливаше от течността в чинийката. В покупките помагаше портиерът на кооперацията, Иван, или съседката – Олтинка. Невена Куманова всяка вечер носеше прясно мляко. Лекарката, която се грижеше за здравето й, д-р Митрова от Правителствена болница, често се отбиваше да я види. Ако се наложеше да иде до болницата, Тодор Тодоров, шеф на гаража на УБО, й отпускаше кола. Тодоров бе сред привилегированите да й гостуват, дори я посещаваше с детето си“.
Димитър Вълчев пръв написал песен за нея
Много години преди Лобошки и Гюлмезов да напишат „Песен за Мими“, такава създава големият ни композитор Димитър Вълчев – доайен на оркестъра на Сатиричния театър, автор на златни хитове в българската естрада като „Една българска роза“ (Паша Христова), „Делфините“ (Йорданка Христова), „Морското момиче Варна“ (Лили Иванова), „Събота срещу неделя“ (Бисер Киров) и много други. Поводът е 90-годишнината от рождението на Балканска, а голямото честване е организирано в Централния военен клуб през 1992 г. Вълчев написа тогава песен, посветена на звездата, и я изпълни сам, акомпанирайки си на пиано. Големият бас Борис Христов изпрати своя портрет с дарствен надпис на Мими Балканска от артисти от хора на Софийската опера, с които се бе засякъл в чужбина.
На залязващата
Разплитат се в злато заплетени мрежи.
В очите танцуват лъчи,
а слънцето в пътя си заник бележи,
разплитат се в кръгове огнени мрежи
и бляскав елмази в очи.
А горе в простора цял хор херувими
й ронят акациев цвят.
На твоята радост нестихваща, Мими,
отгоре приглася цял хор херувими,
изпраща с лъчите привет.
И после кога зад пурпурни завеси
покаже ликът си смъртта,
и стръвна, и жадна запита къде си,
ще види с усмивка цветята завеси,
прострени пред храм – красота.
Сияние бяло ще пламне в простора,
ще грейнат огньове в нощта,
А доле безчислено множество хора,
забравили своята скръб и умора,
ще нашепват хвалебни слова.
Просветнала бяла ще минеш тогава,
изплетена цяла в лъчи.
Грехът ти, че търси във радост забрава,
пияна от младост, безгрижност и слава,
ликът ти не ще помрачи.
В простора небесен цял хор херувими
симфония вечна ще пей,
на буря и младост, на ласки любими,
симфония вечна за тебе, о, Мими,
и слънцето в нощ ще огрей.
Лео Богдановски
