Х ристо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, Петя Дубарова, Кръстьо Хаджииванов...сигурно пропускам още имена от летописа на българската поезия. Освен дарбата те са белязани от съдбата и с друго - отишли са си твърде млади.
Георги Мильов Касабов остава завинаги в златната ракла на българската литература с името Гео Милев. Чутовен поет, писател, критик, художник от детинство – така историята ще помни 30-годишния поет бунтар от 20-те години на миналия век.
Началото
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. Раднево) и учи в старозагорската гимназия от 1907 до 1911. Още дванадесетгодишен започва да съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и любовни стихотворения, превежда от руски език стихове на Пушкин, Лермонтов. 17-годишен започва да следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1912 г. продължава образованието си в Лайпциг, но през 1915 г. се прибира в София. С връстниците си, младите поети символисти Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов създават свой литературен кръжок.
Белязан
През месец март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Като командир на разузнавателен батальон на 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и бомбардиран. Шрапнел тежко ранява Гео в главата и загубва дясното си око. Останал жив по щастлива случайност, той е транспортиран във военна болница в Берлин, където немски лекари спасят живота му. След 14 пластични операции лицето му добива нормален вид с изкуствено стъклено око.
ПОЕТ
В София бащата на Гео Милев финансира издаваното от сина му списание „Везни“ - трибуна на символизма и експресионизма. Списанието просъществува от 1919 до 1922 г. Трагичната съдба на България след Ньойския засилва бунтарството и непримиримостта в неговите стихове и статии. Гео започва да симпатизира на анархизма, но отказва да участва в тяхната конспиративна дейност. Последните две години от живота му са свързани със здравото му приятелство с един от лидерите на анархистите – Георги Шейтанов, чийто живот също завършва трагично. С паричната помощ на Шейтанов през януари 1924 година излиза първият брой на луксозното литературно списание „Пламък“. В книжка бр. 7-8 на списанието от януари 1925 година Гео Милев публикува поемата си „Септември“. Списанието е конфискувано и забранено, а Гео е даден под съд заради поемата. Българският парламент вече е гласувал Закон за защита на държавата, който е в отговор на инспирираното от Москва т.нар. Септемврийско въстание от 1923 година. Започват преследвания и съд на млади хора с леви убеждения, независимо дали са комунисти, земеделци или анархисти.
БЕЗСЛЕДНО
След кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година властта обявява извънредно положение и в следващите седмици и месеци започва „белият терор“. Атентаторите са заловени и ликвидирани, но много невинни хора стават „курбан“. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден за поемата си „Септември“ на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. След като чува присъдата си, с облекчение Гео Милев се връща у дома си при любящата го съпруга Мила и двете им малки дъщери Бистра и Леда. Но още на следващата сутрин на вратата им се похлопва и цивилен агент привиква поета за „справка“ в Дирекцията на полицията на Лъвов мост. Същият ден следобед жена му Мила Керанова и сестрата на Гео започнали да го търсят, за да му дадат топли дрехи. Недопуснати вътре двете жени успели за миг да го зърнат зад малко прозорче на последния етаж, откъдето той им махнал...за сбогом. След седмици съпругата на поета Мила Керанова и баща му Мильо Касабов в писма до генералите министри на войната и на вътрешните работи - Иван Вълков и Иван Русев молят за съдействие, за да се открие поетът. Поне трупа му, ако е убит, за да бъде погребан достойно. Не последвал никакъв смислен отговор от властта.
Поемата Септември е първото дело на Гео Милев, с което вбесява властта.
ПИСМО
В последната книжка на списание „Пламък“, освен поемата си „Септември“ поетът публикува отворено писмо до депутата Борис Вазов, най-малкия брат на Иван Вазов, който на 25 януари 1924 председателства заседанието на Народното събрание, на което се гласува Законът за защита на държавата: „Г-н Вазов, вие 20 години ни учехте в училището с честните творения на вашия брат, поета Иван Вазов – учехте ни на честност, на любов към правдата и свободата, и вяра в тяхната истина – едничка истина под това светло небе. Възпитавахте ни като честни граждани в заветите на Иван Вазов, а сега искате да се откажем от неговия завет и да охулим неговите идеали. И това искате от нас Вие, братът на Иван Вазов...?“
НАБЕДЕН
Следейки конспиративната дейност на анархистите и Георги Шейтанов полицията се натъква и на другаруването му с Гео Милев. През януари 1925 година поетът е арестуван за първи път и жена му Мила започва да обикаля редакции и книжарници, за да събира хонорарите му от публикувани стихове и статии. С тях да плати гаранцията от 5000 лева за освобождаването му. Парите са недостатъчни и тогава в квартирата им идва Георги Шейтанов, който й дава 10 банкноти от по 500 лева. Излезлите наскоро документи разказват, че основната причина Гео Милев да изчезне безследно е убийството на юриста проф. Никола Милев, извършено от групата анархисти, водени от Георги Шейтанов. Професорът е автор на Закона за защита на държавата и последвалия „бял терор“. Убийство, в което поетът Гео Милев няма нищо общо.
Разкрития
Гео Милев е хвърлен в масов гроб около 30 май 1925 година. Гробът е открит 30 години по-късно през 1954 година. Разпознат е по стъкленото око. Писателят Христо Карастоянов, който най-достоверно изследва последните години от живота на Гео Милев, пише в книгата си „Една и съща нощ“: „...И това станало точно в часа, в който от един черен камион изсипали в калния трап при Илиенския форт натиканото в чувал съсипано тяло на поета и хвърлили отгоре му малко боклук и пет умрели кучета, та ако някой случайно вземе нещо да копае по тия места – да види, че това са само едни умрели кучета, и да не рови по-надолу. По-надолу авторът пише „Зачетох отново съдебномедицинския акт, съставен след изравянето на гробовете в Илиянци. И се ужасих, защото там черно на бяло пише, че череп № 17, за който веднага е станало ясно, че е на Гео Милев, е пропукан от лявата вежда – чак до тила. И че тази фрактура е получена приживе!… Що за омраза е било това? Да пръснеш с тояга главата на един поет само заради написаното от него?!…“
Румен Жерев
