Н ай-старият оцелял български клуб – Ботев Пловдив, се завръща в евротурнирите след 5 години отсъствие. Интересното е, че през 2022-ра се навършват точно 60 години от дебюта на „канарчетата“ в Европа. Той пък от своя страна се оказва най-силният в сравнение с всички останали наши клубове. Няма друг български тим, който в първото си евроучастие да е елиминирал повече от един съперник и да е достигнал до четвъртфиналите. Точно това прави Ботев в турнира за КНК през сезон 1962/63. Дотогава ЦСКА е успял да стигне от раз до най-добрите 8, но след като преминава само през един противник. През 1956-а в турнира за КЕШ „червените“ стартират направо от осминафиналите и преминават през Динамо Букурещ, а след това отпадат от Цървена звезда. Берое пък успява при дебюта си в Европа през 1972/73 да елиминира два съперника, но пък това го отвежда не на четвъртфинал, а на осминафинал. Затова и постижението на „канарчетата” отпреди 60 години е уникално и ненадминато до момента.
Сезон 1962/63 е едва вторият в историята на турнира КНК, а в предишната година Спартак Варна не успява да направи нищо и отпада от Рапид Виена. Ботев Пд обаче изиграва исторически мачове. Това участие си остава най-силното за клуба в Европа и до днес, както и най-добрият дебютен сезон за наш клуб в турнирите.
На старта – 13 септември 1962 г., първото препятствие е Стяуа Букурещ. Медиите в северната ни съседка гледат високомерно на нещата, като забравят, че само година и четири месеца по-рано Ботев е разгромил румънския гранд с 3:0 на откриването на стадион „Христо Ботев“. На този мач Стяуа все още носи старото си име ЧЧА.
Звезди
Когато идва мачът за КНК, румънският гранд притежава три големи звезди и национали на страната – Николае Татару, Флоря Войня и Емерих Йеней, като последният изведе тима и до най-престижния европейски трофей като треньор през 1986 година.
„Канарчетата“ поемат към Букурещ с два автобуса, като взимат със себе си 50-ина фенове. Пред стадиона минувачите сочат на пътуващите в двата рейса 4 или 5 пръста, заканвайки се, че Стяуа ще спечели с 4:0 или 5:0. И двата отбора са военни в своите страни, а специално на Стяуа треньорът също е под пагон – полковник Щефан Ониси. Ботев се води от легендарния Георги Генов-Джогата вече повече от десетилетие. В състава на „канарчетата“ по-силната част е нападението, където блестят Георги Аспарухов-Гунди, Георги Попов-Тумби и Динко Дерменджиев-Чико. В отбраната най-голямото име е левият бек Видин Апостолов, а на вратата е традиционно стабилният Михаил Карушков. Пред 35 000 зрители на стадион „23 август“ Ботев Пд избира подхода, при който е най-силен – контраатаките. Така стават и двата гола на „канарчетата“ в този мач. При първия Гунди лъже трима и с плътен удар по земя открива, пращайки топката точно в ъгъла. До почивката Стяуа изравнява чрез Войня, а в 55-ата минута след нов гол на Аспарухов Ботев отново повежда. Този път Гунди бележи след двойно подаване с Чико. Домакините все пак измъкват успеха с голове на Георги Константин в 68-ата и Йон Кришан в 87-ата минута, правейки пълен обрат за 3:2. Ботев обаче запазва всички шансове за краен успех.
В Пловдив румънците са пометени с 5:1, като Гунди вкарва три еднакви гола с глава. Един след корнер на Иван Занев, а другите два след асистенции на Динко Дерменджиев и Георги Попов. Заради тези голове тризнаци под тепетата започват да наричат Гунди Златната глава. Първото попадение в мача бележи Видин Апостолов, а последното - Динко Дерменджиев след асистенции на Гунди.
Жребий
Идва ред на осминафиналите, където жребият изпраща на „канарчетата“ Шамрок Роувърс. Това е първият в историята сблъсък на клубно ниво между българи и ирландци. Ботев заминава за Дъблин с военен самолет. Президентът на Шамрок пък се оказва собственик на хиподрум и в деня преди мача кани делегацията на „канарчетата“ на конни състезания. Играчите на „жълто-черните“ обаче не се оказват така любезни на терена.
Ботев изиграва най-силния си евромач като гост в историята си и помита Шамрок с 4:0. И този път и четирите гола са след контраатаки. Още във втората минута Гунди пак в типичния си стил слаломира между бранителите на ирландците и открива. Стоичко Пешев увеличава на 2:0 след пас на Дерменджиев, а Георги Попов бележи два гола, подпомогнат в първия случай от Чико, а във втория от Гунди. Така реваншът под тепетата се оказва напълно протоколен. На 14 ноември 1962-ра Ботев го печели рутинно, но минимално. Мачът се играе в дъжд и кал, а единственото попадение вкарва Стоичко Пешев. Голът става след фаул, при който Динко Дерменджиев подава на Пешев, който стреля и решава всичко – 1:0 за Ботев.
Шанс
Така „канарчетата“ остават в Европа и през пролетта на 1963-та, когато ги чака мач с Атлетико Мадрид. До този момент „дюшекчиите“ са в серия от 9 поредни срещи без поражение в турнира за КНК. Тимът пристига в Пловдив с 30 журналисти, прави 2 тренировки на големия стадион в града - „Девети септември“, а на „Христо Ботев“ стъпват само по костюми. Теренът в този ден – 13 март, е тежък, а ден по-рано за кратко превалява слаб сняг. Стадион „Христо Ботев“ тогава събира 25 000 зрители. Ръководството на Ботев пуска 40 000 билета, като всички са изкупени. По онова време те не се продават на каси, а се раздават на играчи, треньори, ръководили, служители на клуба, както и на предприятията в града. Оттам пък достигат до желаещите да се сдобият с тях. В деня на мача пред стадион „Христо Ботев“ се наблюдава обичайна за епохата гледка – страшно много хора търсят билет. Някои предлагат за него каруца с дърва, други по едно метнато на рамо агне. Ботев решава да излезе с необичайните за онова време петима защитници. Двамата халфове са Стоичко Пешев и Георги Харалампиев, по крилата Чико и Тумби, а на върха – Гунди. „Канарчетата“ си дават сметка, че съперникът е по-класният отбор и се мъчат всячески да затворят подстъпите към вратата си. Играчът на Атлетико Грифа през целия мач не спира да рита и да прави нарушения срещу Гунди. При едно от тях след късо изпълнение Георги Харалампиев-Ампето подава към Стоичко Пешев, който успява да изненада Атлетико. Така Ботев взима аванс от 1:0 и се оттегля с него на почивка, като головите положения до този момент почти липсват. През второто полувреме Атлетико натиска почти през цялото време, а при контрите на Ботев Чико и Гунди изпускат по едно положение. В крайна сметка Атлетико взима своето и изравнява чрез Ромиро Родригес Валенте, като това 1:1 го прави явен фаворит за крайния успех.
Реванш
На реванша в Мадрид свършва приказката на ботевистите. Той се играе на стария стадион „Ел Метрополитано”, предшественик на „Висенте Калдерон”. Последният е открит през 1966-а като „Естадио де Мансанарес”, а от 1972 получава името „Висенте Калдерон”. Въпросният четвъртфинал реванш е първият международен мач на Ботев на електрическо осветление. В България дотогава „канарчетата” имат вече няколко такива, но с далеч по-слаби прожектори, така че обстановката в испанската столица в известна степен е нова за тях. На централната трибуна в Мадрид сяда самият Симеон Сакскобургготски – тогава 25-годишен. Водачът на делегацията на Ботев генерал Величко Георгиев, като го вижда още преди да се е доближил до него, веднага тръгва обратно към терена и сяда на пейката, откъдето решава да изгледа мача. Причината е ясна – да не го обвинят, че е контактувал с представител на свалената през 1944-та по тогавашната терминология „монархофашистка власт” и въобще с враг на „народната власт” в България. В самото начало на мача Фелисиано Ривиля от Атлетико събаря Георги Попов-Тумби в наказателното поле, но свирката на френския съдия Марсел Боа остава безмълвна. До почивката Атлетико решава почти всичко с два гола на Аделардо и Чузо и повежда с 2:0 в мача и с 3:1 в общия резултат. Другият ключов момент, при който Ботев може да се върне в двубоя, но не успява, е една греда на Чико в 53-та минута. След нови голове на Колар и Чузо в 69-ата и 76-ата минута „дюшекчиите” печелят убедително с 4:0. Другото за отбелязване от пътуването на Ботев до Мадрид е, че при него посещават стадион „Сантяго Бернабеу”, където се снимат и получават автографи от тогавашната мегазвезда на Реал Мадрид и световния футбол – Ференц Пушкаш. На тази визита, както и на предишните две – до Букурещ и Дъблин, е позволено с играчите на Ботев да пътуват и съпругите им.
Така приключва това много успешно участие на Ботев Пд в Европа. От него за историята остава още един паметен момент. Голмайстори на турнира за КНК през сезон 1962/63 са голямата звезда на английския футбол Джими Грийвс (тогава играч на Тотнъм) и невероятният и млад все още талант на българския футбол Георги Аспарухов. Двамата отбелязват по 6 гола. Гунди пък и до днес е голмайстор номер 1 в историята на Ботев Пд в европейските клубни турнири.
Здравко Гюров
