О бщоприето мнение е, че хората със синя кръв не обичат да се мешат с поданиците си дори когато присъстват на спортни или културни мероприятия, където технически не е възможно да са изолирани. Но това се отнася за минали времена. Съвременните монарси и аристократи, както и наследниците им нерядко не само се смесват с тълпата, но и решават да премерят сили напълно спортсменски с останалите състезатели. В предния брой на „Златно време“ ви представихме част от спортистите със синя кръв. Ето го и продължението.
През 1928 г. в Амстердам се провежда поредната олимпиада, на която също не минава без короновано присъствие в състезанията. При това какво запомнящо се присъствие само. В състезанията по ветроходство в шестметровия клас шампион става бъдещият крал, а по това време все още „само“ принц Олаф V. След качването си на престола той си спечелва прозвището „кралят на народа“.
Принц Олаф
Той е капитан на четиричленния екипаж, който успява да завърши пред основните си конкуренти от Дания и Естония и да грабне златните медали. Страстта към спорта в норвежката кралска династия очевидно се предава по наследство, тъй като синът на Олаф – Харалд V, докато е още принц, участва на цели четири поредни олимпиади от 1964 до 1976 г., като на първата от тях на откриването на игрите в Токио той дори носи флага на родината си.
Екзотика
Освен европейските принцове на световните и олимпийските игри постепенно започват да се включват и владетели от други континенти и екзотични нации. През 1948 г. на игрите в Лондон за националния отбор на домакините от Великобритания се състезава тъмнокожият младеж Омоба Адедоин. Той така и не успява да привлече вниманието и погледите на публиката с друго освен с това, че е син на краля на нигерийското племе огун. Своя прощъпалник в Лондон прави и тайландският принц с трудно произносимото име Бирабонгсе Бханубндх, който след това участва и в още три олимпиади, при това като състезател по ветроходство. А след като не успява да запише някакви забележителни успехи в този спорт, се насочва към Формула 1. Едва ли феновете на автомобилизма са чували за пилот с такова запомнящо се име. Което означава, че въпреки кралското потекло едва ли и там по време на състезанията са чакали принц Бирабонгсе на финала с червен килим.
Гърция
Олимпиадата, както е известно, е създадена в Древна Гърция и затова не е изненадващо, че сред състезателите нерядко има и гръцки аристократи и короновани глави. През 1960 г. на поредните игри в Рим гръцкият принц Константин печели убедително златен медал по ветроходство. Заради което е обявен и за Спортист № 1 в родината си.
Гръцкият принц Константин
Любопитното е, че сестрата на шампиона, принцеса София, също е състезателка по ветроходство и е включена в националния отбор на Гърция макар и сред резервите. И за да бъде фамилната традиция спазена, съпругът на София, испанският крал Хуан Карлос, също е състезател ветроходец. Не е ясно дали пък двамата не са се запознали на някое състезание. Но пък е известно, че дъщеря им Кристина от малка също се увлича по този спорт. Но се омъжва за хандбалист. И накрая едва ли за някого ще прозвучи като изненада, че внукът на София и Хуан Карлос – днешният крал Фелипе, също е запален по ветроходството.
На мъгливия Албион пък, докато простолюдието си пада по футбола, аристократите се увличат по конни спортове На олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. в тази дисциплина участва и принцеса Ана, дъщеря на кралица Елизабет II и крал Филип.
Принцеса Ана
И не само участва, а и става олимпийска шампионка по всестранна езда. Четири години по-късно в Монреал обаче тя получава контузия след падане от коня и заема 26-о място. Дъщеря й Сара също се занимава с езда, което показва, че крушата не пада далеч от дървото. Почитателка на конните спортове е и германската принцеса Наталифон Сайн Витгенщайн Берлебург. Тя участва на три олимпиади и печели бронзов медал в Пекин в дисциплината обездка. В отбора по езда на своята страна е и йорданската принцеса Хая, която участва на игрите в Сидни и дори е знаменосец на националния отбор. Но така и не успява да спечели медал.
Стрелба
В ново време брунейският принц Абдул Хаким Болкиах участва на две олимпийски игри – в Атланта и Сидни. Той се състезава в дисциплината ловна стрелба, но не успява да се представи така, както подобава на един аристократ милиардер.
Ще завършим представянето на спортистите със синя кръв с един човек, чийто баща не е цар или крал, нито пък той официално носи титлата принц. Това е единият от синовете на либийския лидер Муамар Кадафи – Саади. Футболната му кариера започва доста късно, когато той е на 26 години. Но за един диктаторски син възрастта не е от значение, парите решават всичко. След три сезона в местния отбор „Ал Ихли“ и „Ал Итихад“, през 2003 г. Кадафи джуниър е взет в италианското Калчо, в отбора на „Перуджа“. В случая едва ли е правилно да кажем, че футболистът е бил купен от отбора. По-скоро сам той си е платил, за да бъде включен в тима. Кариерата на Саади Кадафи продължава през отборите на „Удинезе“ и „Сампдория“. Любопитното е, че през 2003 г. диктаторският син е на косъм да бъде привлечен в гранда „Ювентус“, но в последния момент трансферът му се проваля.
Саади Кадафи
Всъщност пребиваването му и в другите три италиански отбора не е особено розово. В „Перуджа“ той записва само 10 мин. игрово време. В „Удинезе“ играе само един мач, а в „Сампдория“ така и изобщо не го пускат в официална среща от шампионата. Това обаче не му попречва след края на т.нар. състезателна кариера и завръщането си в родината да стане президент на Либийската футболна федерация. Скоро обаче и този пост му омръзва и той решава да се отдаде изцяло на частния бизнес. След падането на Муамар Кадафи от власт синът му Саади бяга в Нигер, но там е заловен и върнат на новите управляващи в родината му, които го тикват в затвора. Каква е съдбата му днес не е известно.
Иван Георгиев
