Р омантичен жест, знак на признателност или празнична почерпка, шоколадът е чудесен подарък и приятна изненада, който радва душата и доставя удоволствие на сетивата ни. Шоколадът – мистерията, от която казват, че са направени мечтите. Нека се потопим в приказните му тайни.
Какъв по-добър повод от това да го направим в разгара на дългия низ от прекрасни зимни празници, които продължават и през януари. Шоколадът се приготвя от плодовете на какаовото дърво, чиято родина е Централна и Южна Америка. Наричат се шушулки и всяка една от тях съдържа около 40 какаови зърна. Зърната се събират, сушат и изпичат, след което се подлагат на допълнителна обработка, за да се превърнат в познатия ни шоколад.
Не е ясно кога точно какаото се е появило на сцената на човешката история. В гръцката митология какаовите зърна пречистват душата и насочват починалия към отвъдното. В реалния живот, много преди европейците да попаднат в плен на шоколада, олмеките, маите и ацтеките са били завладени от магията на какаовите зърна. Първите следи от какао са открити в древните олмекски керамични гърнета и съдове, датиращи от около 1500 г. пр.н.е.
История
Маите почитали какаото като дар от боговете и значително разширили приложението му. Консумирали го като пенлива, горчива напитка, често смесена с люти чушки и ванилия. Смятало се, че тази напитка, известна като xocoatl, има лечебни свойства. Употребявали я при празненства и за финализиране на важни сделки и религиозни церемонии.
Ацтеките, които доминират в Мезоамерика от XIV до XVI век, ценели какаовите зърна повече от златото и вярвали, че са връзката им с Бога на мъдростта Кетцалкоатъл. Тъй като не можели да отглеждат какао в сухите планини на Централно Мексико, ацтеките търгували с маите, използвайки какаовите зърна за разменна монета.
През 1500 г. цената на пуйка, кокошка или заек е била 100 какаовите зърна. Можем само да гадаем колко разочароващо е било за Колумб и неговите хора да разберат, че тези „бадеми“ (както испанците наричат какаовите зърна) са местната валута, а не златото, за което жадували. Може би най-известният ацтекски любител на шоколада е владетелят Монтесума II (император на ацтеките от 1502 до 1520 г.), за когото се твърди, че пиел галони xocolatl всеки ден за прилив на енергия и като афродизиак.
Сведенията за това кога и как шоколадът пристига в Европа са противоречиви, но е общоприето, че най-напред стъпва в Испания. Според една история Христофор Колумб донася какаовите зърна през 1502 г. Според друга това прави конкистадорът Ернан Кортес, който бил запознат с шоколада от ацтеките в двора на Монтесума. Трета теория твърди, че монаси подаряват какаови зърна на Филип II през 1544 г. Без значение как шоколадът се озовава в Испания, до края на XVI век той вече е обичано удоволствие от испанския двор и страната започва да го внася през 1585 г.
Напитка
Първоначално шоколадът се е консумирал като напитка, подобно на тази в Мезоамерика. За да подобрят вкуса й, испанците и останалите европейци добавят захар, канела и други обичайни подправки и аромати. Скоро страстта към шоколада се разпространява в цяла Европа. Във Франция е посрещнат радушно в двора на Луи XIV. Англичаните също развиват вкус към изкушението. Поради високата си цена шоколадът остава луксозен продукт, предназначен само за елита.
В Лондон, Амстердам и други европейски градове се появяват модерни шоколадови къщи (подобни на съвременните кафенета и клубове). Те били посещавани от писатели като Джоузеф Адисън и Джонатан Суифт. Бързо станали известни средища на политически фракции, дотолкова, че Чарлз II се опитал да ги „заглуши“, без успех. Жените също пиели шоколад, но в собствения си дом. Клубовете били прочути хaзартни свърталища и привличали мъже с похотлив нрав. Даниел Дефо съветвал бащите да предупреждават дъщерите си за злините от „безразборните разговори в шоколадовите къщи“, от които съпругът им може да се разгневи. Кралица Ан също бива любител на шоколада и само през май 1709 г. похарчила £50 за това лакомство (£5000 днешни пари).
Ползи
Една от причините пиенето на шоколад да придобие популярност през XVII век е вярването, че е полезен за здравето. Неизвестният автор на „Естествена история на шоколада“, излязла през 1724 г., смята, че шоколадът може да удължи живота на възрастните хора. Д-р Хенри Стъбс (1632-1672), който приготвя шоколад за Чарлз II, твърди, че една унция шоколад може да осигури толкова храна, колкото един килограм говеждо месо. Д-р Стъбс също така е убеден, че шоколадът е афродизиак.
По време на Американската войната за независимост шоколадът е бил предоставян на войниците под формата на дажби и понякога с него им е заплащано вместо с пари. Шоколадът също е бил включен в дажбата на войниците и по време на Втората световна война.
Индустриалната революция води до появата на първите промишлени машини - хидравличната машина, миксера за какаова паста и машината за смилане, които позволяват значително да се увеличи количеството на произвеждания шоколад и той да стане достъпен за всички социални класи.
През 1828 г. Ван Хаутен изобретява пресата за какао, която отделя какаовото масло от печените какаови зърна, за да се получи какао на прах, използвано за създаването на голямо разнообразие от вкусни шоколадови продукти. Машината за конширане е изобретена през 1879 г. от швейцарския шоколатиер Рудолф Линд. С помощта на големи каменни ролки тя смесва и аерира шоколада, за да му придаде кадифена текстура и превъзходен вкус, позволявайки масовото производство на гладък, кремообразен млечен шоколад.
През XIX шоколадовите фабрики се разпространяват в цяла Европа. През този период се раждат първите марки шоколад, които познаваме: Côte d'Or в Белгия, Nestlé, Lindt и Milka в Швейцария и Poulain във Франция. Първият шоколадов гигант е роден през 1929 г. след сливането на компаниите Nestlé и Cailler.
Династия
В средата на ХХ век шоколадовата династия Fry&Sons разработи начин за смесване на какао на прах със захар и какаово масло, за да се получи гладка паста, която може да се излее във форма. Смята се, че това е първото шоколадово блокче, предназначено за ядене, а не за превръщане в напитка. В края на XIX век компанията е най-големият производител на шоколад в света.
И това е само началото на най-новата история на шоколада, който не просто смело навлезе в производството на сладоледи, торти и бисквити, а превзе сърцата на всички ни и стана неотменна част от празниците и делниците ни.
Днес шоколадът се предлага в различни форми и вкусове, от масово произвеждани бонбони с шоколадово покритие до първокласен шоколад, направен от най-доброто какао криоло. Съществуват модификации, които позволяват на шоколада да се наслаждават и хора с всякакви диетични убеждения и нужди.
През 2022/2023 г. в света са произведени около 5 милиона тона какао. Най-голяма заслуга за това имат Кот д'Ивоар и Гана (осигуряват 50% от световното производство), следвани от Еквадор (9%). По данни на Statista приходите на пазара на шоколадови сладкарски изделия възлизат на 133,60 милиарда щатски долара през 2024 г. и се очаква да нарастват годишно с 4,76% до 2029 г.
*Автор: Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
