С ъдбата ми подари запознанството и приятелството с Бате Асен Кисимов в последната година от живота му. Но тя ни изненада, той си отиде от този свят внезапно и без време, в ранната благоевградска утрин на 13 юли 2005 г.
Седяхме у дома в Благоевград, уморени и удовлетворени от преминаващия вече 12 юли 2005 година. По обед се откри фотоизложбата ми “ART +AMOURE = PARIS ”, а бате Асен Кисимов почете приятеля си, като пристигна от София. На откриването рецитира “Белия Бип” и “Лозе на Монмартр” от Веселин Ханчев. Изпълни трогателно на френски “Ако ти не съществуваше” на Жо Дасен. Посланикът на Франция тогава - Ив-Сен Жур, наруши протокола и се завтече да го прегръща. Последва почивка у дома, защото на сутринта го чакаха най-верните му приятели - децата:
“Румчо, и с повод, и без повод обичам да повтарям тази древна мисъл: „Господ очаква от нас в годините на мъдростта да си възвърнем детството” - това бяха последните думи, изречени от него, преди да си пожелаем “Лека нощ, деца”.
Запознанство
Децата от моето поколение пораснахме пред черно-белите телевизори с неговите “Лека нощ, деца” и песните от легендарните му игрални филми. Моите синове също приковаваха погледи в телевизора всяка вечер в 8 без 10. И когато го видях в двора на нашето посолство в Хелзинки на 22 май 2004, си казах: „Ето, детските мечти се сбъдват!“ Неколкостотин наши сънародници и доста фини дълго ръкопляскаха на неговия моноспектакъл “Великите поети на България”. На фона на моите фотографии от колекцията “Ковачевица - памет и надежда” гледката стана още по-мила. От само себе си приятелството ни тръгна. Последваха няколко съвместни арт изяви. Крояхме планове за пътуване и при нашите сънародници отвъд Океана.
Прошка
Бате Асен прости на своите биячи от трамвая, по детски търсеше начин да се види с тях, за да им каже, че им прощава, но те и това не пожелаха. По детски ококорва въпросително очи, когато неведнъж става свидетел на несправедливост. А когато тази несправедливост е насочена към него... просто махаше с ръка.
В края на март 2005 година пътуваме с нощен автобус за Будапеща. Очакват ни в Българския културен институт, после в Сегед. Аз - с фотографиите си „Ковачевица - памет и надежда“, а Бате Асен - с поетичния моноспектакъл „Великите поети на България”. В автобуса го познаха веднага. Зарадваха му се много. В един момент, някъде след 2 часа след полунощ, той стана от мястото си и се обърна към пътниците, като в театрална зала: „Красиви и мили млади хора, утре вечер с господина Румен Жерев ще гостуваме в нашия културен институт. Той с фотографии, а аз знаете с какво се занимавам... ще рецитирам. Сега ще бъдете ли така добри да изтърпите моята репетиция”. И започна с “Моята молитва”, после още Ботев, Вазов, Валери Петров. Отвори широко златната ракла на българската поетична съкровищница. Шофьорът на автобуса на моменти ловко изпуска волана, за да ръкопляска. И така до изгрев слънце.
Порок
Бате Асен от дете е знаел, че има порок на сърцето. В миналото медицината не предприема такива рискови операции. После, в зряла възраст, професор Чирков го моли неведнъж да го оперира в клиниката си. Тогава пък Бате Асен отказва: „Аз съм научил едни номера от йогите за начина на дишане”, така мотивира отказа си. И дори веднъж го демонстрира, докато се разхождаме из хълма Гелерд в Будапеща. Както си вървим и се шегуваме, в един момент той спря, приседна на зелената морава и започна дълбоки вдишвания и издишвания в определен ритъм. След минута-две се изправи и ми казва: ”...Та, докъде бяхме стигнали”?
Гордост
Голямата гордост на Бате Асен е синът му Йордан. Той е плод на голямата любов на Бате Асен и Надя Михова-Кисимова, изтъкнат преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков”. Когато Дани се ражда в края на декември 1978 година, Стефан Данаилов хвърля пъпната връв на бебето на сцената на Народния театър с думите: „Роди се Йордан Асен Първи!”
Трагедия за баща и син е загубата на любимата майка и съпруга през 2003 година. Коварният рак я покосява на 57- годишна възраст.
Дани завършва университета в баварския град Байройт, специалност междукултурни отношения, социология и бизнес администрация. Работи като управител на магазините STYLE, представляващи в България APPLE. После води собствени марки на „Кауфланд“, а сега е консултант в „Хитачи Солюшънс“:
„Баща ми и майка ми бяха хората, на които разчитах по време на прекрасното си детство, с примера си ме научиха да разпознавам човешкото във всичките му нюанси. Спомням си една снежна зима в началото на осемдесетте години. В градинката зад двореца на площад “Батенберг” с баща ми се замерваме със снежни топки. В разгара на играта аз се настървявам и започвам да хвърлям топките силно и точно. Татко се остави една да го удари и... падна неподвижен на алеята пред смаяните, но весели погледи на минувачите. Разплакан, започвам да го дърпам за ръкава. Той се изправя, усмихва ми се и ме гали по главицата с думите: “Виждаш ли, моето момче, животът не е да си по-силен и да побеждаваш на всяка цена. Бъди открит и добър с хората, каквото и да става. Те може да не го оценят, но ти, ти ще си винаги победител!”
Вторият ми спомен е от бенефиса за 60-годишнината му. Рецитираше “О, Шипка”. По време на рецитацията така се развълнува, че се наложи да прекъсне за момент, защото сърцето му почти отказа. След минути се върна и отново беше този актьор, рецитаторът, когото помним - пленителен, завладяващ, несравним...
За татко ми животът е една безкрайна сцена, ту окъпана от светлините на прожекторите, ту потънала в тъма, в очакване на следващото действие!“
Пример
На репетиция един от любимите му режисьори - Леон Даниел, прекъсва хленченията на млади актьори с думите: “Оплаквате се, че едно име не може да направите, а той направи три - Асен Кисимов, Асен Ангелов и Бате Асен?! Започна и четвърто - децата вече го наричат Дядо Бате Асен?!“
Румен Жерев
