Н ай-силната подкрепа по време на третото европейско първенство в кариерата си Стилияна Николова получи от майка си Паулина и сестра си Паола, които пристигнаха специално от Египет и видяха как тя става абсолютна шампионка в многобоя.
Там семейството живее от 1993 г., а в Кайро на 22 август 1995 г. се ражда и Стили. Тя носи силен спортен ген - Паулина е световна шампионка с ансамбъла от Страсбург ’83 и Валядолид ’85, а през 1984 г. взима и европейско злато във Виена. Бащата Илия Дяков е бил футболист на Добруджа, ЦСКА и Славия, а кулминацията е участието му на Мондиал’86.
Кайро
С Паулина, която се отказва уморена от гимнастиката едва на 18 г. (на колкото е сега Стили), се женят през 1987-а, а веднага след това идват и по-големите им деца – Денис и Паола. „Направих няколко опита да се върна. Веднъж звънях на г-жа Нешка Робева, за да й кажа, че искам отново да тренирам. Тя не ми отговори на домашния си телефон и аз си казах, че Бог така е решил и повече няма да мисля по този въпрос. Въпреки всичко родих сина си и пак исках да се връщам, защото гимнастиката беше моят живот. Когато във федерацията дойде поканата от Египет и моята бивша треньорка Деспа Кателиева ми каза за нея, тъкмо ми беше свършило майчинството и бях без работа. Тръгнах уж за година… Първо отидох аз, съпругът ми прекрати кариерата си и също дойде, а после взех и децата - тогава бяха на 3 и 4 годинки“, разказва Паулина, която заедно с мъжа си създава свой клуб и дълго време нейните състезателки са най-добрите в Египет.
Талант
За първите стъпки на по-малката си дъщеря като гимнастичка тя си спомня: „До последния ден преди раждането бях в залата, след това само един месец си взех почивка и се върнах отново. И Стили буквално бе откърмена в залата. Спеше по дюшеците на терена, въпреки че падаха уреди и имаше музика. После си пишеше домашните в залата и тренираше до късно, защото тогава свършвахме в 10 и половина. Първото й състезание беше на 5-6 годинки. Проблемът беше, че се занимаваше в Египет, а ние не знаехме какво е нивото в България и малко по малко започнахме да виждаме, че е доста напреднала. На 7 й беше първият международен турнир в Пазарджик. Хубавото беше, че с Паола, която завърши икономика, но можеше да ми помага в зала, вече можехме да се редуваме с пътуванията и тренировките“.
Постепенно семейството стига до решението Стили да продължи да се развива в България. От 13-годишна, когато е включена в националния отбор, тя свиква да се справя сама и заживява в базата на „Раковски”. “Беше ни много мъчно да се разделим, но си направихме равносметката, че другите ни две деца не можаха да се изявят в спорта – обяснява Паулина. - Синът ми играеше футбол и даже за кратко беше в школата на ЦСКА, а Паола беше гимнастичка. Бяха големи таланти, но ние не можахме да ги доразвием като такива и да им дадем шанс. И си казахме - сега каквото стане - стане, за да не се упрекваме. Защото с Паола, която беше също толкова добра като Стили, просто бяхме по-млади, нямахме толкова финансови възможности, нямахме време да ходим с нея по състезания и т.н. Тя има доста международни изяви, но не сме пробвали за национален отбор“.
След като се премества на 2500 км от близките си, Стили е оставена от майка си изцяло в ръцете на треньорките Валентина Иванова и Райна Тошева. „Никога не съм обичала да ми се налагат, така постъпвам и с децата си. А и с трите си внучета - две от сина ми и едно от дъщерята. Казват се Марк, Лиам и Марилия. Дъщеря ми се омъжи за руснак“.
Самата Стили, която е кръстена на баща си Илия и на прабаба си Стоянка, ходи в училището към руското посолство в Кайро. „Тя беше чужда сред руснаците, но обучението беше на много високо ниво. Годината преди да дойде в България обаче беше отличничката на класа. Сега говори български, руски, неизбежно арабски и английски“, горда е майка й, на която никак не било лесно да се раздели с най-малкото си дете.
Две седмици преди най-големия си успех като девойка – златото на лента от европейското в Киев през 2020-а, Стили изкарва коронавирус. „Много сме благодарни на федерацията, че се погрижи за нея, докато беше затворена. Госпожа Раева пращаше на нея и другите момичета ядки, плодове. След това нямаше как да не отиде на европейското. Тя толкова го чакаше, а и така бяхме по-спокойни, защото имаше създадени антитела. Предната година – 2019-а, пък изкара много тежък грип, аз захвърлих всичко тук и след 12 часа вече бях в България“, спомня си Паулина, която дойде да гледа дъщеря си и на Световната купа в София през април.
Шедьовър
Още тогава Николова направи заявка за силен сезон, завършвайки втора в многобоя след Боряна Калейн и печелейки злато на топка и лента, както и сребро на обръч. За емблематичното си съчетание по музиката „Арабски нощи“ от „Аладин“, което бе поставено още миналата година, но усложнено през тази, Стили получи рекордна оценка 36,950 точки. И докато тази композиция е намигване към детството й в Египет, изпълнението на лента е с поглед към олимпийските игри. То е под звуците на френска песен от „Аладин“, а на самия уред е изписана думата „Париж“. Изцяло нови през 2024-а са съчетанията й на обръч и бухалки. Първото е лирично – на песента „Хелоу“ на Лайънъл Ричи, а второто на "Хубава си, моя горо" с изпълнител Кръстина Кокорска и аранжимент на Красимир Тодоров.
„Топката е нейният шедьовър – смята треньорката Валентина Иванова. - Тя получава оценките, които заслужава. Стилияна напредва в работата върху емоциите си. На две европейски първенства тя взе бронзов медал, а сега извървя пътя към златото. Преди да излезе, й казах, че може всичко и трябва да се бори на всеки елемент. Сега започваме целенасочена подготовка за олимпиадата. Ще направим един спортен лагер, след което ще имаме две международни участия и идват игрите“.
Въпреки че Стили вече спечели сърцата на всички българи, нейните най-верни фенове в Париж отново ще са родителите й, брат й Денис и кака Паола, която нарича сестричката си „танцуваща кралица“. „Подкрепяме се взаимно, имаме неописуемо силна връзка“, уверява малката гимнастичка с голямо и смело сърце.
С Боряна ще гонят първо олимпийско злато
Голямата цел на Боряна Калейн и Стилияна Николова е някоя от тях да донесе първото олимпийско злато за България при индивидуалистките в художествената гимнастика.
Затова почти целогодишно момичетата и техните екипи са в залата от 8,30 сутринта до 7 вечерта. „Много е трудно да си в професионалния спорт, защото зад успеха ни стоят всекидневна умора, недоспиване, понякога прекалено голямо напрежение“, призна Калейн, която за вторите си игри след тези в Токио загря с победа в многобоя на Световната купа в София, а на европейското донесе бронз на бухалки и титлата на обръч. За последно това злато е българско през далечната 1998-а, когато Бианка Панова и Адриана Дунавска си го поделят на еврошампионата във Финландия.
Именно през тази година България дебютира на олимпийски игри в художествената гимнастика, която за първи път е включена в програмата на Лос Анджелис ’84. Тогава източният блок бойкотира игрите и шампионка става канадката Лори Фанг. В Сеул ’88 голямата фаворитка е абсолютната световна шампионка от Варна ’87 Бианка Панова, която на лагер в Япония преди игрите получава тежка мускулна контузия на крака и постепенно травмата се усложнява. Въпреки че не е във върхова форма, до последното изиграване в Сеул Бинка се представя чудесно. Точно на финала на изпълнението си с бухалки Бианка изпуска бухалка и дори излиза извън килима да я вземе. И вместо първа става четвърта в многобоя (единствената олимпийска дисциплина – няма медали на уредите), като след това не може да понесе критиките и се отказва от спорта едва на 19 г.
История
Нейната връстничка Адриана Дунавска обаче се преборва за среброто, а първа е Марина Лобач, трета – другата представителка на СССР Александра Тимошенко. Така Адриана взима един от невероятните 35 медала за страната ни от тези игри, където печелим 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови отличия, а в крайното класиране сме на немислимото в наши дни седмо място!
„За съжаление моето сребро тогава не се отчете за голямо отличие – коментира Дунавска. - Всички очакваха олимпийска титла, а това не се случи. И въпреки всичко аз съм единствената българка с такъв медал в индивидуалната надпревара до момента“.
В Барселона ’92 настъпва следващото силно поколение, като Мария Петрова е пета, а Диана Попова – 9-а. В Атланта ’96 трикратната вече световна шампионка отново остава пета, а Попова е 11-а. В Сидни 2000 Ива Тепешанова е 15-а, а в Атина 2004 Симона Пейчева се нарежда шеста, Елизабет Паисиева – 12-а. В Пекин 2008 същите две момичета са съответно 10-а и 19-а. Силвия Митева единствена защитава честта ни в Лондон 2012-а и остава осма, в Рио 2016-а сегашният вицепрезидент на федерацията Невяна Владинова се класира седма, а в Токио 2021 Калейн е пета.
Трябва да отбележим, че титлите от 1988-а насам са спечелени от рускини или украинки (Тимошенко като част от обединения отбор през 1992 и Екатерина Серебрянская през 1996), докато Линой Ашрам (Изр) не наруши доминацията им в Токио. Всъщност гимнастички от Русия, Украйна и Беларус обират всички медали в индивидуалното, а Ашрам е единственото изключение.
Ансамбъл
Гимнастическият турнир в Париж това лято, който ще е от 8 до 10 август, обаче ще мине без представителки на Русия и Беларус. Украйна пък ще разчита на 16-годишната дебютантка Таисия Онофричук.
Колкото до ансамблите, нашият – европейски шампион за втора поредна година, има да защитава олимпийско злато. В Токио го завоюваха предишните възпитанички на Весела Димитрова – Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Ерика Зафирова, Стефани Кирякова и Лаура Траатс.
На сметката си при груповите изпълнения, откакто те са въведени през 1996-а, България може да се похвали също със сребро от Атланта, бронз от Атина 2004, Рио 2016 и Пекин 2008. В Лондон 2012 сме пети, а в Сидни 2000 - седми.
Сега за нашите момичета е време да пренапишат олимпийската история, като Боряна и Стилияна си пожелаха да се държат за ръце на почетната стълбичка в Париж.
