П ътищата до Амалфи се вият романтично като италианска канцонета.
Крайбрежието Амалфитана е разположено в красивата скалиста южна част на Италия и е мечтана дестинация за мнозина любители на пътешествията. Водата е в наситено синьо, а спагетите са едни от най-вкусните на Ботуша, олицетворение на la dolce vita. Далеч от шума това е райското място за романтична ваканция.
От Неапол
Има няколко начина да стигнете до Амалфи, а от там до Позитано и до митичния остров Капри. Всички те започват, след като кацнете на летището в Неапол.
Нашият маршрут беше ясно начертан, взехме си рент-а-кар още на самото летище и отпрашихме по магистрала A56. Какво трябва да знаете за магистралата. Спазвайте всички знаци и бъдете много внимателни със скоростта, както и с местата за паркиране. В Италия има много добре изградена система за видеоконтрол, а глобите идват директно до адреса ви в България и определено са на европейско ниво. Ако сте стриктни обаче, проблем няма да имате и не рискувате да бъдете спрени от карабинери, те се появяват само когато има строго нарушение.
Магистралата до Амалфи струва около 8 евро. Разстоянието от Неапол до Амалфи е около 50 км, но се минават бавно от момента, в който стъпите на живописния крайбрежен път. Картината, която виждате от колата си, е като от пощенска картичка от далечната 1920 г.
Ако не искате да се ангажирате с кола, може да се възползвате от обществения транспорт. Може да изберете автобус или ферибот. Цената на ферибота е около 25 евро в посока, а на автобуса е около 15-20.
Съветът е за публичния транспорт да си закупите Arte Card. Тази карта е с множество преимущества – дава два напълно безплатен входа за забележителности, останалите са на 50%, безплатен транспорт не само в Неапол, но и в цяла област Кампания и така може да се прекачвате от автобус на автобус, от влак на влак, без да се редите на опашки. Първата ви спирка с автобус от Неапол е Соренто, а от там до жп гарата се намира и спирката на автобусите, откъдето взимате своя за Амалфи.
С каквото и да пътувате, гледката към крайбрежието е уникална. Високи и стръмни скалисти брегове, ярко сини брегове и малки, китни цветни селца. Пътят, по който се движите, е много тесен - за това, ако карате, правете го с повишено внимание. Лятото е топсезон в област Кампания, което означава, че цените са умножени по 3, трудно се намират места в хотелите, плажовете, които са миниатюрни и препълнени, а температурите са много високи, достигат и над 36-37 градуса. За това съветът е да изберете месеците като април и май, също септември и октомври. След красивата гледка и аромата на цитруси следващото, което ще забележите, са скъпи яхти, които украсяват пристанищата, и плажовете с цветни чадъри, пълни с щастливи летуващи, които се любуват на охладен аперол шприц или лимончело.
Курорт
Първата спирка от нашия престой е Амалфи. Въпросният Амалфи е курортен морски град в Югозападна Италия. Цялото крайбрежие край живописното градче от област Кампания е включено в списъка със световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Населението наброява малко над 5000 души. Амалфи е едно от онези места, в които се влюбваш от пръв поглед и за цял живот. Ще си позволя да цитирам думите на писателя Андре Жид от книгата „Аморалистът“ – „Нищо по-красиво не може да се види на земята“. Тези думи ме впечатлиха силно още докато се подготвях за това пътуване. Нямах търпение да разбера какво ме очаква.
Ако пътувате с автобус, той ще ви остави на малко площадче, което играе роля на гара. Тя се намира в най-ниската част на града, на самия бряг. Точно до нея са кеят и градският плаж, както и пристанището, от което може да вземете корабче до Позитано или Капри. Разходката из градчето започва от същото място. Централната част е много малка. Първо ще преминете през малък площад, който се казва Пиаца Дуомо, заобиколен от тратории, пицерии и сладолед, от които симпатични италианци ще ви приканват да изберете тяхното заведение.
Катедралата на Амалфи е построена през 13-и век, но на това място още през 595 г. е имало църква. После през 9-и век е построена първата катедрала, която е запазена и днес е превърната в музей. Настоящата катедрала е посветена на апостол свети Андрей - той е патронен светец на града. Мощите му са пренесени в Амалфи от Константинопол, където и до днес се намират там. В двора на катедралата има малък манастир, катедрален музей, като там се намира и гробницата на свети Андрей. Украсена с много рисунки на светци, фасадата е увенчана с голяма фреска на свети Андрей.
Хартия
Разходете се до самия край на центъра на града, това, ако не спирате по малките магазинчета, може да стане за около 10 минути. Защото центърът реално се състой от една малка тясна уличка. Толкова тясна, че през нея може да мине само 1 кола, и то много малка. От двете страни на улицата изникват шарени магазинчета с примамващи погледа сувенири, магнитчета и всякакви други изделия.
В края й стигате до Музея на ръчно направената хартия, който се помещава в стара фабрика. Много популярно традиционно умение, предадено от арабите на местното население. Днес фабриката е превърната в музей, а цената да влезете е едва 4 евро. След като видите всички експонати, пред вас ще бъде направена демонстрация за направата на хартията.
Ако пътешествието ви е с личен автомобил, трябва да знаете няколко подробности. Намерете място, на което да паркирате предварително, като гледайте да е в крайните места на градчето и това да е обозначено, защото в Амалфи съществува система за принудително отстраняване на коли, които са паркирани неправилно, а глобата е солена. В топсезона трудно се намират места, затова ползвайте платен паркинг, цената му е между 8 и 9 евро на час. В Амалфи има много красиви ресторанти, с гледка към морето, а пицата и спагетите са наистина най-вкусните в Италия. Цените са достъпни, прочутата Маргарита е около 10-11 евро.
Крайбрежието на Амалфи е популярна лятна дестинация за туристите, които искат да се насладят на слънцето и шикозната атмосфера на този етаж от бреговата линия. Много често туристите, които пристигат, очакват дълги участъци от непрекъснат пясъчен плаж, но остават изненадани. Плажовете са издълбани в драматичните скали, които характеризират бреговата линия, което означава, че те са малки. Водите край амалфийското крайбрежие са известни със своята чистота и са чудесни за плуване, гмуркане с шнорхел, плаване на сал или гребане с каяк. Това, което трябва да знаете, е, че повечето са частни, което означава, че входът е срещу заплащане. Цената на комплект шезлонг и чадър варира от 40 до 90 евро на ден и в това не е включена консумация.
Някои имат малки зони spiaggia liberi (безплатен плаж), където плажуващите искат място за кърпи. Повечето плажове са скалисти и с много камъни. Препоръчвам ви да посетите Фуроре - един от най-малките плажове в Италия, но също и един от най-известните. Намира се приблизително по средата на пътя между Позитано и Амалфи. Плажът на малкия фиорд стига точно колкото рибарите да изтеглят цветните си лодки, а брегът с малки камъчета е широк едва 25 метра. Плуването тук е едно от най-сюрреалистичните преживявания, които някога ще имате в Италия.
Друг плаж, който бих препоръчала, е Атрани. Пясъчната ивица е малка, буквално притисната между скалите, а над нея на няколко нива се е надвесил град Атрани с красивите си църкви, слънчевите си площади и стръмните си скали. Ако сте отседнали в Амалфи, в някоя от вечерите посетете за кратка разходка Равело. Най-красивият “балкон” в Италия, разположен на върха на Драконовата планина на 350 метра над Амалфи. И е описван като градче по-близо до небето, отколкото до земята.
Равело омагьосва всеки, който го види. Навремето прави това и с известни хора на изкуството, които попадат в плен на красотата му – Вагнер, Тосканини, Бърнстейн, Търнър, Миро, Вирджиния Улф и т.н. Неслучайно и до днес всяко лято в градините на Равело се провеждат серия от симфонични концерти в рамките на прочут фестивал.
До Равело може да стигнете с автобус от Амалфи на цена от 2 евро или с кола, като не забравяйте цената на паркинга й е отново 8-9 евро на час. Ил Дуомо (катедралата) доминира площада на града, на който през XI в. се намира и седалището на местното епископство.
Диамантът в короната на Равело безспорно е Вила Руфоло с градините си.
Сън
Следващата спирка е Позитано. Джон Стайнбек пише през 1953 г. в статия за списание Harper’s Bazaar: „Позитано те разтърсва дълбоко. То е място съновидение, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално щом си тръгнеш“. Стайнбек посещава Позитано и го описва като малко рибарско градче, за което знаят много малко италианци. След неговия разказ Позитано губи своята безизвестност завинаги и се превръща в една от най-желаните и посещавани дестинации в Италия днес.
Местното население наброява малко повече от 4000 души, но през лятото заедно с гостите и посетителите на града бройката драстично нараства.
Едно от онези места, които те карат да загубиш ума и дума, да гледаш с широко отворени очи и уста, зейнала от великолепието на природата и архитектурното майсторство на местните. Повечето сгради са повлияни отново от арабската архитектура. Трудно ще откриете човек, който не е чувал или виждал на снимка накацалите цветни къщички по склона на планината, като най-ниската част на града направо се къпе в морето. През лятото и особено ако сте с кола, доста ще се поизпотите, докато намерите място за паркиране. Уличките са тесни, платените паркинги са препълнени и скъпи - тук цената на час за място е 10 евро. Бих препоръчала отново градски транспорт, за да си спестите много напрежение. Централната част на града се спуска от основния път по тясна уличка надолу към морето. Пътят се вие надолу, а около него има китни кафенета, джелатерии (ресторантчета за сладолед), магазинчета за сувенири, фрутерии с всевъзможни екзотични плодове и зеленчуци. Спускайки се надолу, се озовавате на малко площадче, отново цялото с малки магазини и артгалерии. И отново лимони, лимони… навсякъде под всякаква форма. Лимони има на дрехите, под формата на керамични фигури и, разбира се – като сладолед.
В най-ниската част на града всъщност се намира центърът. В Позитано има доста исторически и архитектурни забележителности, въпреки че те нямат популярността на другите атракции в Италия. Това, което трябва да видите, е църквата „Санта Мария Асунта“, която датира от XIII в. и е известна с византийската си живопис и най-вече с иконата Черната Мадона. Това е една от най-важните сгради в града и с несравнима архитектурна красота. В тази църква можете да видите някои произведения от Средновековието. Криволичещите улички и стълби правят придвижването пеша почти задължително, а с това добавят нотка мистериозност и допълнително очарование към всяка разходка.
По Пътя на боговете
Най-популярният плаж в Позитано е Спиаджа Гранде.
Това е градският плаж и мястото, от което да се направят интересни снимки на къщите, които се надвесват над брега.
Пътят на боговете - тази пътека се изкачва през планинския район, през природни пейзажи с изглед към брега. Това е един от най-добрите места за наслада от гледката към морето. От там можете да видите град Позитано от височините, а също и други малки градове, които са на брега, така че е силно препоръчително.
Василена Маринова
