В днешно време е традиция в много семейства да пътуват в почивните си дни край Охридското езеро.
Немалко от нашенците са потомци на българи бежанци от Вардарско. Екскурзията им задължително минава през Билянините извори в Охрид. Те се намират на 2 км от центъра на града, а водата им се слави с лечебната си сила. Според легендата, който стъпи върху един от камъните и се завърти три пъти обратно на часовниковата стрелка, ще се подмлади с 10 години. Именно тук се срещат и влюбват българският цар Самуил и неземно красивата Биляна. Той я води в новопостроения от него град Преспа, където Биляна живее в къща на остров. Тя забременява и ражда момченце Давид.
Българския владетел византийският историк от XI век Йоан Скилица характеризира като войнствен и непримирим, а византийският поет от X век Йоан Геометър го сравнява с комета и страшен вихър, който гори всичко пред себе си. Повече от хиляда години са минали след онзи 6 октомври 1014 г., когато сърдечен удар поваля завинаги каления в битки български цар, който не издържа гледката от върволиците ослепени български войници.
Трилогия
Легендата за несъстоялата се трагична любов между българския цар Самуил и красивата девойка Биляна, дъщеря на богомила Дамян, е задълбочено изследвана и разказана от родения в Прилеп класик на българската литература Димитър Талев. При написването на трилогията „Самуил“ той се консултира с признатите специалисти по средновековна българска история Димитър Ангелов и Бистра Цветкова
По това време цар Самуил има вече втора законна съпруга, гъркинята Агата. Тя е дъщеря на Йоан Хрисилий, византийския протевон (кмет) на град Драч. Агата е жена на Самуил някъде от към 970 - 973 година. Раждат им се син Гаврил Радомир и дъщерите Мирослава, Теодора-Косара и още две дъщери с неизвестни имена. Според други средновековни извори от първия му брак с Косара Хриселийска са дъщерите му Мирослава, Теодора-Косара и Деница. В романа Димитър Талев разказва как Самуил се увлича по 3 години по-голямата от него Агата едва след като ги сгодяват.
Баща й намалява ден след ден зестрата, която предварително обещал да даде. Накрая я изпраща на жениха с любимата й арфа и само с най-необходимите вещи. Двамата се карат за щяло и за нещяло: „Младият войвода се горещеше повече, а щерката на драчкия протевон му противопоставяше своята студена сдържаност, в която понякога проличаваше презрителна надменност и дори скрита враждебност”, пишат хронистите.
Отмъщение
Когато Агата научава за изневярата на съпруга си, тя озверява. Изпраща братята си да убият Биляна. По-малкият й брат прострелва Биляна с лък, но тя остава жива. Парализирана решава да избяга от Самуил, осъзнавайки невъзможната любов между двамата. Самуил дълго време я търси, когато най-после я намира, я вдига и понася на ръце. Биляна умира в обятията му.
Трилогията
Приживе Димитър Талев споделя: „Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята…”
Трите тома класикът пише в периода 1956 – 1960 година. Първоначално авторът поставя заглавие на трилогията „Цар Самуил Български”. Безмилостната цензура обаче налага книгите да излязат под името „Самуил”, защото в романа се говори за обединени България и Македония.
Теодора-Косара
Димитър Талев проследява нататъшната съдба на една от дъщерите на цар Самуил, Теодора-Косара. По примера на баща си тя следва повика на сърцето си и се преборва за истинската си любов. Съдбата я среща с един затворник - сръбския княз Йоан Владимир, който е заловен след битка с баща й в Преспа.
Теодора-Косара е известна с милосърдието си, защото често навестява пленници и затворници. Тя се грижи за тях, носи им храна и измива нозете им, подражавайки на Христовото смирение. Този обичай е заимстван от Византия, където всяка година, навръх Великден императорът измива краката на седем от най-бедните просяци.
Благословия
Един ден, по време на Страстната седмица преди Възкресение тя слиза в подземието на тъмницата. Княгинята неочаквано се натъква на младия затворник и сърцето й трепва. Двамата се заговарят, Теодора-Косара не отделя очи от страдалеца. От затвора тя се втурва направо към баща си. Коленичи пред него с неустоима молба да я венчае за Йоан Владимир. Умолява го, дори го заплашва, че ще сложи край на живота си. Според средновековните летописци Самуил склонява, защото Косара е неговата любимка и той нищо не може да й откаже.
Царят заповядва да изведат пленника от тъмницата и след като го нахранват и обличат в княжески дрехи, той дава благословията си на двамата.
Вероломно
На 6 октомври 1014 година цар Самуил умира, а на българския престол се възкачва синът му Гаврил Радомир. През следващото лято по време на лов той е подло убит от братовчед си Иван Владислав. Възкачвайки се на престола Иван Владислав започва да разчиства всички около себе си - убива жената на Гаврил Радомир и ослепява най-големия му син.
Иван Владислав решава да отстрани и зет си Йоан Владимир. Поканва го на среща, но Теодора-Косара предусеща, че поканата към съпруга не е за хубаво и първо тя отива сама. Иван Владислав посреща братовчедка си с почести, но не я пуска да си тръгне. Настойчиво повтаря поканата към съпруга й. Йоан Владимир пристига, но първо се отбива в църквата. Иван Владислав заповядва да обградят храма и на излизане сръбският княз е жестоко посечен.
Според преданията, които Димитър Талев описва в романа, тогава става чудо - мъртвецът се надига, взима в ръце отсечената си глава, влиза в храма, ляга пред олтара и там издъхва.
Косара го погребва с почести, превръща църквата в манастир „Св. Варвара“ , а тя става монахиня. След смъртта на цар Самуил, съпругата му Агата заживява при Косара в манастира, скоро царицата става игуменка. След смъртта си дъщеря им е погребана до любимия си Йоан Владимир.
Румен Жерев
