П оследният цар на македонските планини – така наричат големия българин Тодор Александров. Той е последният романтичен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, опитал се да запази нейните изначални идеалистични революционни и освободителни принципи и идеи. Кое дава основание на изследователите да дадат тези определения на един от последните лидери на ВМРО? На този въпрос можем да отговорим, след като видим и се запознаем с неговия живот, възгледи и революционната му дейност.
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село, Щипско. Баща му Александър е прогресивен за времето си човек учител. Завършва прогимназия в Щип и след това е записан в българското педагогическо училище в Скопие, в което по това време преподават някои от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Свидетелство за зрелост на Тодор Александров от Българското мъжко третокласно и педагогическо училище в Скопие 21 юни 1898 г.
Младежът е силно впечатлен от идеите за освобождението на родната Македония и под влияние на директора на училището Христо Матов едва 16-годишен се записва за член на новата организация. След завършване на образованието си Тодор Александров започва работа като учител във Виница. Това е времето непосредствено след предателството, известно като Винишката афера, в резултат на което местната организация на ВМОРО е напълно разтурена. Основната задача на младия учител и революционер е да изправи отново тази организация на крака.
Тодор Александров със семейството си.
По това време са правени опити той да бъде привлечен към кръга на гемиджиите – терористите на македонската организация, но Александров им отказва категорично. В разговори със своите идейни съратници той споделя, че не му харесват методите на гемиджиите и не одобрява тероризма и убийството на невинни хора, макар и в името на някаква висша кауза, каквато е освобождението на Македония.
Впечатления
Ето какво пише за него друг македонски революционер и журналист - Павел Шатов:
„Тодор Александров ми направи впечатление на един много разсъдителен трезвен ум. Той диреше пътища и методи на действие, за да се организира масата и да се създадат грамадни организации, които да бъдат ръководени от един център който център в даден момент да разполага тялом и духом с хората на градските и селските организации за изпълнение на известни революционни акции. Той мислеше за създаване на мощна и гъвкава революционна организация, когато аз мислех само как ще можем да направим някой атентат. Със своя трезвен и практичен ум той схващаше, че аз не бях реалист и не стоя на здрава и солидна почва. Той гледаше на нещата много по-реално и не му се искаше да прави експерименти. Неговият трезвен ум работеше непрекъснато и той постоянно мислеше как да може да бъде полезен на освободителното движение.”
Амнистия
На 27 март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и е осъден на пет години затвор. Прекарва 13 месеца зад решетките и е освободен след обявената през пролетта на 1905 г. от султана амнистия за политическите затворници македонисти. След освобождението си се завръща в Щип и е назначен за главен учител в едно от местните училища.
№ 53, сред затворници в Скопие.
А наред с това е избран за член на околийското ръководство на ВМОРО. За да не бъде повторно арестуван от турците, в първите дни на 1905 г. се налага Александров да зареже даскалуването и да мине в нелегалност. Става четник при войводата Мише Развигоров. Наред с това расте и революционната му кариера. Той постепенно се издига като един от ръководителите на целия Скопски революционен окръг. Като такъв се опитва да предпази местната структура на организацията от опитите за вътрешно разделение и разцепление и честите понякога братоубийствени скандали.
След като през 1907 г. заради заболяване е принуден да се оттегли от революционните дела, на следващата година той отново се завръща и е избран за касиер в Задграничното представителство на ВМОРО. А наред с това и за окръжен войвода в Скопския окръг.
След Младотурската революция, под заплахата да бъде отново подгонен и арестуван от новите турски управляващи, той напуска Македония и се установява в България. Още на следващата година обаче отново се връща и обикаля с чета из района на Скопие. В знак на безсилие и отмъщение турските власти изгарят родната му къща в Ново село.
През 1911 г. Тодор Александров достига върха на своята революционна кариера във ВМОРО. С Христо Чернопеев и Петър Чаулев са избрани за членове на Централния комитет на организацията. Макар и противник на тероризма, Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г.
Заслуги
По време на Балканската война Тодор Александров е начело на чета, с която превзема Кукуш и извършва няколко атентата. За дейността си е награден с орден „За военни заслуги”. По време на Междусъюзническата война войводата организира изпращане на чети от България в Македония.
Като четнически войвода през 1912 г.
През Първата световна война Александров е на служба в щаба на Българската армия и участва в администрирането на освободените български земи в Югозападна България.
След края на Първата световна война Тодор Александров заедно с ген. Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коста Ципушев възстановяват македонската организация.
Четата на Тодор Александров по време на Първата световна война.
Основна цел на новата ВМРО е обединение на Македония в една автономна държава. С това Александров си спечелва критиките на управляващите в България, че работел за отделянето на Македония от България и против обединението на двете територии. Това обаче не е така. Александров е далновиден и прекрасно разбира, че към онзи момент ситуацията и положението на Балканите изобщо не дава повод и да се мисли за вариант на обединение на България и Македония. Това би означавало избухването на една нова балканска война, в която срещу България ще се нахвърлят всички останали съседни държави плюс европейските Велики сили. Като единствен правилен път за запазване на българския елемент в Македония от кроежите и домогванията на сръбските и гръцките емисари националисти, Александров вижда една самостоятелна Македония, в която ще бъде водещ българският елемент, но официално тя няма да е част от България и поради това няма да дава поводи и основания за недоволство от страна на другите балкански страни. А и създаването на подобна македонска държава, отделена както от България, така и от Сърбия, би било прието и от Великите сили, които през този период повече от всякога не желаят на Балканите да има голяма и силна държава и усърдно действат в посока на разпалване и подкрепяне на местните междудържавни конфликти, в които най-често именно Македония е ябълката на раздора. За западните държави една самостоятелна Македония е добре дошла. И те биха подкрепили доста охотно нейното създаване и защита. А този план допада и на ръководството на ВМРО, в което към онзи момент е и Тодор Александров.
В началото на 20-те години на ХХ век обаче настъпва разрив между новото българско земеделско правителство начело с Александър Стамболийски и ВМРО. Причината е, че дейците на македонската организация не приемат примиренческата политика на БЗНС и отказа на партията да защити българското население в съседните балкански държави.
Имидж
От своя страна пък Стамболийски се опитва да гради положителен имидж на България и да възстанови отново добрите отношения със своите западни и южни съседи и вижда в лицето на ВМРО основна пречка за своите помирителни планове. На 4 ноември 1918 г. ген. Александър Протогеров и Тодор Александров са арестувани, но малко по-късно успяват да избягат от затвора. В отговор ВМРО организира убийството на министъра на войната в земеделското правителство Александър Димитров. По време на управлението на Стамболийски между него и ВМРО се води една истинска война с жертви и от двете страни. Върхът на противопоставянето им е подкрепата, която ВМРО дава на преврата от 9 юни 1923 г., с който земеделското правителство е свалено, а Стамболийски е убит.
Малко по-късно обаче във ВМРО настъпва поредното може би най-тежко разцепление. Причината за него е т.нар. Майски манифест. Това е един документ от 6 май 1924 г., с който се призовава обединяване на всички прогресивни и леви сили на Балканите в единен балкански революционен фронт под ръководството на СССР и Коминтерна. ВМРО се присъединява към този манифест чрез подписването му от ген. Протогеров и Петър Чаулев. Тодор Александров твърди, че е бил против сближаването на ВМРО с комунистите и затова не е подписал манифеста. Въпреки това обаче той също е обявен за предател от своите съратници.
Сред съратници.
На 31 август 1924 г. в местността Равна бука край с. Сугарево в Пирин планина Тодор Александров и телохранителят му Панзо Зафиров са убити. Двамата пътуват за конгреса на Серската революционна организация. Физически убийци са изпратените да ги посрещнат и съпроводят по пътя към конгреса: войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров и четниците Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а гардът му Зафиров – от Динчо Балкански. Труповете са заровени там на място. Три дни по-късно те са изровени и пренесени до параклиса „Св. Илия”, където костите се намират и днес.
Спътник
По време на двойното убийство спътникът на жертвите, ген. Протогеров, остава жив. Това дава основание за мнозина да предполагат, че е възможно именно той да стои в основата на атентата. В писмо до ръководството на ВМРО двамата убийци: Влахов и Вретенаров, обясняват мотивите си да застрелят лидера Тодор Александров с думите: „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо Сърцето и други. Готови сме да се явим пред един конгрес и да отговаряме.”
Избраният нов лидер на ВМРО Иван Михайлов не закъснява с отмъщението. Само две седмици по-късно започват т.нар. Горноджумайски събития, които продължават два месеца и са жестокото отмъщение на Михайлов за смъртта на предшественика му. По време на наказателната акция са убити не само четиримата замесени в двойното убийство, но и обявените за подстрекатели на атентата: войводата Алеко Василев и офицерът от българската войска Георги Атанасов. Всъщност съществува и още една версия, според която организатор на убийството на Тодор Александров е главният претендент за поста му, самият Ванче Михайлов. Доказателства за нея обаче няма.
Иван Георгиев
