П рез годината в България са установени три дни за отдаване почит на починалите. Наричани още задушници, те винаги се падат в събота. Има обаче една скрита, четвърта задушница, която хората спазват от време оно. Тя се чества в първата събота след Великден, но продължава и на следващия ден на празника - Томина неделя, по името на почитания тогаз апостол Тома, наречен Неверни.
Възкресение
Той не е повярвал във възкресението, без да види и пипне тялото на Иисус. Но отначало не само този Христов ученик подлага на съмнение завръщането на Спасителя в плът и кръв от света на мъртвите. Това продължава и до днес. А колцина вярват и в безсмъртието на душата си, живеейки греховен живот без страх от Бога.
Тази година Томина неделя се пада на 23 април, като денят е наричан и Великден на мъртвите.
Според установената традиция на него се раздават останалите от Великден просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали хора. А на някои места в България в деня се боядисват яйца отново и се носят на гробища заедно с козунак и хората си ги подават помежду си. Правят се и всички помени. На тази задушница се засаждат и първите храсти, цветя и дървета на гроба.
След това се палят свещи, които се забиват в земята, прекадява се гроба с тамян и се принасят в жертва вино, безквасен хляб и коливо - варено жито с мед и орехи. Тази жертва помага да се изпратят даровете на живите в духовните селения, за да се "намерят " тези дарове на оня свят, при душите на покойниците и да ги сгреят. Все пак по канон нищо не се оставя на гроба, освен да се запали свещ и да се прелее с вино и вода, въпреки че това не се спазва.
Забрани
В народната памет са останали и доста забрани за тази тайна задушница. Жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; те не кроят и шият дрехи, защото според суеверието, който се облече с такава дреха, ще умре. Родените в събота, наричани съботници, могат да гадаят сънища, да разпознават магьосници и бродници, да виждат вампири, върколаци и таласъми. Даже чумата се страхува от хора и кучета, родени в събота. Според някои вярвания съботниците могат дори да се превръщат в змейове.
Второ боядисване
Интересно е, че почитането на покойниците продължава и на самата Томина неделя. Жените боядисват повторно яйца и ги раздават за душите на починалите си близки хора. Вярва се, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване. Ходи се на гробищата и се носи козунак, който също се раздава. В миналото в някои части на страната се устройвали състезания и борби.
Смут
Смята се, че цялата тази традиция идва от библейския разказ, според който след Възкресението си Иисус се явява на много хора. По същия начин и преди всяка задушница много хора сънуват своите починали близки, които сякаш им дават сигнал от оня свят, че животът не свършва със смъртта.
Картината Задушница на Иван Мърквичка, XIX век.
Възрастни хора казват още, че Бог пуска душите на умрелите сред хората преди Великден, а на Томина неделя ги прибира обратно в отвъдните селения. На някои места свещеници спазват правилото да не правят венчавки не само до Велики вторник (18 април- Викторовден), а именно до първата неделя след Великден, като така сватбената забрана вследствие на 40-дневния пост се удължава с три дни.
След Великденския пост на някои места поповете не венчаят до Томина Неделя.
Библия
След възкресението много хора проявяват съмнение относно чудото. Съмнява се и Петър, но скептицизъм проявяват и други апостоли: „В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Йерусалим, и разговаряха помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, сам Иисус се приближи и вървеше с тях, но очите им се премрежиха, за да не Го познаят (Лук. 24:13-16). И дори и след като жените мироноски им предават думите му къде трябва да отидат да го видят, съмнението продължава да гложди най-близките хора на Божия син: “А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха“ (Мат. 28: 16-17).
Пръстът в раните
Тома също не вярвал на разказите на очевидците, че Господ се е явил, възкръснал е и е жив. Той казвал така: „Ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата му, няма да повярвам (Йоан 20:25). В първата неделя след Възкресението си Господ отново се явява на учениците си и казва на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“. Тома направил това и възкликнал: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:26-28).
Това е било най-голямото доказателство, че Господ е възкръснал. Но Иисус казва на своя ученик: “Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“ (Йоан 20:29).
Обичаите през светлата седмица: Търкалят яйца в Стрелча за здраве, правят събор на Умни петък в Дупница
Седмицата след Възкресение се нарича Светла. Всеки ден от нея е наситен с различни народни обичаи и поверия, свързани преди всичко с гарантирането на здраве и благополучие в дома. Интересното е, че вярванията за даден ден се различават от останалите през годината.
Вярва се, че Светли понеделник е щастлив и късметлийски ден. Хората казват: “Нов ден, нов късмет” и затова през този ден започват нова работа, строеж на къща, стопанска постройка или друга сграда, или започват да копаят кладенец. В понеделник се влиза в нов дом, пали се за пръв път огън в ново огнище. Хората казват, че роденото в понеделник дете ще е късметлия. Изключение от това правило са понеделниците на Сирната и Тодоровата неделя.
Ладуване
На този ден момите отново извършват ритуала Ладуване. Иначе вторникът се смята за лош, „хаталия“ ден. Той е постен и през него се спазва полово табу. Мнозина вярват, че жените, които кроят и шият дрехи във вторник, овдовяват, а на тези, които предат и тъкат – децата и житото на нивата изгарят. През вторника на Светлата седмица няма забрана за домакинска или кърска работа, но не бива да се започва нищо ново.
Мара Лишанка
На Светла сряда в Западна България на мегдана моми и ергени играят „Ладино хоро” – девойките се хващат в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Пее се песен, която е за последната мома в редицата, и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – коняр, овчар, говедар. В Странджа пък момичетата изпълняват обичая „Мара Лишанка“.
Обичаят Мара Лишанка днес е загубил своята автентичност.
От три млади булки, омъжени през изминалата зима, се взема по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг. По този начин оформят кукла, наречена „Мара Лишанка”. Главата й е от червения чехъл. Забраждат я и я накичват като булка с титрици (сребърни невестински накити). След това се избира мома, която трябва да е лазарувала, да може да се момее и да има живи родители.
Пеейки обредни песни, момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката и „окъпват” куклата. Момите си измиват лицата и се връщат в селото. Този обичай се изпълнява за дъжд и плодородие, за предпазване на момите да не ги залюби змей и да раждат булките деца.
Благодатният четвъртък
Четвъртък по принцип е щастлив ден. Вярва се, че родените тогава ще са щастливи, работливи и богати. На този ден се влиза в нова къща и се пали първият огън в огнището. На този ден в Стрелча, Пазараджишко, се търкалят велиденските яйца”.
В Стрелча на Светли Четвъртък търкалят яйца.
Това става в местността Света Петка, където има параклис и се събират хора. Яйцата се търкалят от върха на могилата, а поверието е, че ако яйцето не се счупи, здраве ще съпътства цялото семейство през годината. На този ден се носят козунаци и други сладки, които се раздават между дошлите хора. В параклиса свещениците раздават светена вода.
Летен Петковден
В тракийските села петъкът след Великден се нарича Летен Петковден и на този ден се устройват курбани и богати трапези, песни и хора. Петъкът се смята денят на света Петка, покровителката на жените и на женската домашна работа.
В Тракия на Свети петък се почита Лятна Света Петка. Вярва се, че курбанът в чест на светицата пази нивите от наводнения, градушки или суша. Прави се молебен за дъжд, устройват се състезания, борби, играят се хора, пеят се песни. Посещават се параклиси, аязма, чийто патрон е света Петка. В Странджа вечерта срещу празника болните преспиват на поляна до параклис или аязмо с името на светицата.
Старо поверие гласи, че в полунощ тя се явява във вид на златна патица до извора и който я види, ще се излекува. В Дупница се прави голям събор, наречен Умни петък. Търговци от цялата страна изпълват пространството пред храма „Св. Георги“ и близкия пазар. Съборът е получил името си от местните хора, че всеки на този ден трябва да си има едно наум как и защо харчи.
Апостолът върши чудеса
Въпреки че апостол Тома днес се е превърнал в съвременен символ на скептицизъм и неверие, той всъщност е бил един от най-жертвоготовните Христови ученици. Когато въпреки заплахата от фарисеите Иисус отива във Витания, за да съживи Лазар, именно апостол Тома казал на другите апостоли: „Да отидем и ние да умрем с него“ (Йоан, 11:16).
Мощите на апостол Тома първо са се намирали в Месопотамия, а през XIII век са пренесени в град Ортона, Италия.
Мощите на апостола се пазят в църквата на Ортона, Италия.
Неговият гроб обаче се е намирал в Индия, където апостолът загива мъченически на 3 юли 72 г., след като дълги години проповядва християнството. Сега гробницата на Тома се намира в град Ченай, близо до Мадрас.
Гробът на свети Тома в Индия.
Там и до днес стават чудеса на изцеление. Св. Тома се счита за покровител на инженери и всички студенти. Молитвите към негови икони помагат за всеки проблем, както и за укрепване на вярата.
