П реображение (6-ти август) е денят, в който уфолози от цял свят чакат идването на извънземните край малка черква в Южна България - при това напълно сериозно и след две години застопоряване заради COVID, сега смятат, че отново може да има нишан от далечния космос.
Поводът за това идва още от 70-те години на ХХ век, когато изследователят Ерих фон Деникен обърна вниманието на целия свят към една малка българска църква близо до Разлог - „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско. И по-специално върху стенописа „Преображение Христово“, където Спасителят е изографисан, че се възнася на небето все едно е седнал в космическа ракета.
Подобен е и стенописът с Богородица, която сякаш е в защитна космическа капсула. Фон Деникен обърна внимание на църквата ни в книгата си „Завръщане от бъдещето“ (б.р. - някои я знаят още и като „Колесниците на бога“ по буквалния превод на заглавието от английски, но у нас е издадена със заглавието за завръщането), а след това и в едноименния филм, който бе направен по нея.
Ключ
Оттогава хиляди туристи се стичат всяка година, за да се дивят на уникалните стенописи с космическата ракета. А уфолозите твърдят, че наблизо често са засичани и НЛО. Вярва се, че точно на Преображение (на 6 август по нов стил и на 19 август по стар) е най-доброто време за осъществяване на контакт с извънземен разум.
Има дори хора от близкото село Ключ, които казват, че са осъществявали контакт с извънземни, и то в продължение на десетилетия. Според една от легендите първоначално църквата е построена от ослепените воини на Самуил, които Василий Българоубиец е оставил живи. Според някои изследователи обаче стенописите категорично са от началото на XVII век.
И до ден днешен уфолозите и привържениците на теорията за извънземни, посетили ни през древността, твърдят, че изографисаният Христос е в космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство. Вярващите обаче казват, че това си е съвсем по традициите на православната иконопис.
Светване
Каквато и да е истината, то още от древни времена се смята, че точно в нощта преди Преображение небето се отваря, а билките и водата са най-лековити преди изгрев слънце. В църковния календар сега Преображение Господне се чества на 6 август. Според евангелията Исус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях.
„Лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина“, пише в евангелията. По стар стил празникът е бил на 19 август. Някъде му викат и Сотировден. Народът вярва, че това е времето, когато годината се преобразява и тръгва към зимата. Според народното поверие в нощта срещу Преображение се сбъдват желанията - но само на праведните и на тези, които са станали рано и са видели чудото в небесата как небето се отваря в полунощ до изгрев слънце.
Билки
От незапомнени древни времена по нашите земи в тази магична нощ са се изпълнявали лечебни обреди, които са най-силни преди изгрев слънце на Преображение. Те са сходни с ритуалите на Еньовден (който е на 24 юни). Вярва се, че набраните билки в тази сутрин преди изгрева на слънцето са също толкова лековити. Един от най-важните елементи е слънчогледовата пита.
Смята се, че трябва да се стане преди изгрев слънце в деня на празника. В средата на слънчогледова пита се пробива дупка и в нея три пъти се прелива вода. С нея урочасани хора се мият и я пият, за да премахнат направената им магия. Древните са смятали още, че ако някой се разболее, трябва да се натопи връзка сушени плодове и болният да пие от водата, за да може болестта да се преобрази да му мине.
Грозде
Според стародавните традиции на Преображение се бере и първото грозде. Гроздът се отнася в църквата и попът го благославя, а после гроздето се раздава на близки и съседи, но не се яде от него на самото Преображение, а чак на следващия ден. Народът казва, че до този ден не трябва да се яде грозде, тъй като то още не е кръстено в църквата, и който човек се изкуши, ще го болят зъбите през цялата година. Всред всички гроздето е най-привилегированият плод, защото от него се прави виното – символичния образ на Христовата кръв. Гроздето се освещава и за берекет. Узрелите преди това къпини (които според народните поверия са дяволско грозде) същи могат да се ядат едва след 6 август.
На Преображение се казва, че лятото се пречупва и тръгва към есента и зимата. Иначе Преображение е празник в края на християнската църковна година (тя свършва в последния ден на август и на 1 септември започва новата). За Преображение Господне вярващите постят пет дни и на шестия е самият празник, който се отбелязва с яденето на риба. На шестия вярващите се причестяват в църквата. Самият пост е богородичен, две седмици, като е свързан с честването на Дева Мария на 15 август, когато вече се яде блажно.
Уговарят се сватбите
В някои краища на родината ни на Преображение се правят панаири, на които момите и ергените се уговаряли (по-скоро родителите им помежду си) за годежи и женитби. Смята се, че направените уговорки за сватба на този ден са най-здрави и силни, а браковете вследствие на това са най-щастливи. Според древните традиции женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и насочва лице към зимата. А щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите страни.
Георги П. Димитров
