П реосмислянето на българската история, започнала след 1989 г., не отмина и историята на Българската православна църква, най-вече що се отнася до ролята на отделни нейни деятели - незаслужено забравени или несправедливо отричани. Безспорно най-бурните дискусии от такова естество бяха свързани с личността на отец Кръстю Тотев Никифоров (1838-1881) или просто поп Кръстю, заклеймяван в продължение на почити век и половина като предателя на Левски.
Реабилитация
За изминалите вече повече от три десетилетия общественици, писатели, учени и публицисти направиха много за неговата реабилитация, като един достоен възрожденец и патриот. Написани бяха десетки книги и студии относно истината по залавянето на Васил Левски, както и за живота и делото на свещеника. Поставени бяха паметни плочи в Ловеч и Ботевград. БНТ финансира документален филм за поп Кръстю със заглавие „Черна легенда“. През 2006 г. в София се проведе юбилейна национална научна конференция, посветена на 125-годишнината от смъртта на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. Материалите от конференцията бяха публикувани в сборник със заглавие "Поп Кръстю - живот и дейност". В одобрените от МОН учебници по история вече не пише, че Левски е предаден от поп Кръстю.
Житие
Ето какво пише за него Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“ в Ловеч и един от главните инициатори за негова реабилитация в сайта Двери.бг.
"Кръстю Никифоров е патриот и просветител, борец за църковно-национална независимост и социална справедливост. Роден е в Ловеч през 1838 г. През 1862 г. завършва Духовната семинария в Белград. Като ученик помага на Георги Сава Раковски при отпечатването и експедирането на в. „Дунавски лебед“. Няколко години учителства във Враца, след което е ръкоположен за свещеник и служи в храм „Успение Богородично“ в гр. Ловеч. Взема активно участие в църковната борба на българите. Поп Кръстю пръв донася и разпространява в Ловеч съчиненията на Раковски. Заклева членовете на създадения от Васил Левски революционен комитет в Ловеч и е избран за негов касиер. През 1876 г. Ловчанският митрополит Йосиф (бъдещият Български екзарх) отличава поп Кръстю с най-високото свещеническо звание - иконом, и го назначава за свой архиерейски наместник в Орханийска (Ботевградска) духовна околия. Свещеникът е сред учредителите на Ловчанското читалище. През 1879 г. написва "Требник" - сборник от негови съчинения, част от които са публикувани от Петко Славейков във вестник "Целокупна България".
Морал
Във всичките си служебни и обществени дела поп Кръстю показва завиден за тогавашния българин интелект и висок морал. Личности като него, превъзмогнали егоизма си в полза на общността, са истинските нравствени ориентири, от които българското общество има нужда. Високообразован за времето си, искрен проповедник на православната вяра, честен до фанатизъм, поп Кръстю очевидно влиза в противоречие с някои сподвижници. Конфликтите се задълбочават след Освобождението, когато облагите от властта са реални, а моралните устои на бившите поборници - нестабилни. Свещеникът се оказва изправен срещу стихията на алчността, беззаконието, жаждата за богатства и власт. За да бъде отстранен като морален съдник, срещу него е употребено най-коварното оръжие - лъжата. Наклеветен е, че е предал Левски на османската власт. Измислицата, подхваната от печата, с насърчението на „силните на деня“, се превръща в легенда - най-широко разпространената черна легенда в най-новата история на българите, просъществувала сто и двадесет години".
Шпионска снимка издава Апостола
Всички защитници на тезата, че именно поп Кръстю е предателят на Левски, се позовават единствено на Захарий Стоянов, а в масовото съзнание е останал сатанизираният му образ от стихотворението на Иван Вазов „Левски“. Само че нито авторът на "Записки по българските въстания," нито народният поет не споменават конкретно име. Още тогава се пораждат съмнения, че става въпрос за друг ловешки свещеник, също член на революционния комитет - поп Лукан Лилов и неговият син Мартин Поплуканов. След процеса и обесването на Левски между Лукановия род и отец Кръстьо пламват взаимни обвинения относно предателството на Левски, както и че това е направено заради злоупотреба с комитетски пари. Днес историците вече са категорични, че предател въобще няма. Васил Левски е заловен в резултат на мащабна акция на турската полиция, която е разполагала с негова актуална снимка, получена от румънски фотограф, който е агент на турското разузнаване. Както и заради проявената от Апостола непредпазливост по време на посещението му в Ловеч. А че никой никакви пари не е откраднал, става ясно през 1973 г., когато при копане на основи за къща в Ловеч в двора, който някога е бил собственост на Мартин Поплуканов, са открити 1364 златни монети. Същите комитетски пари, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.
Две десетилетия спор за име на площад
Трупаните цял век предубеждения към личността на поп Кръстю явно не могат да бъдат преодолени изведнъж. За това свидетелства почти 20-годишната съдебно-административна сага около идеята площадът пред Художествената галерия в Ловеч да носи неговото име. Местната общественост от 2003 е направила четири пъти предложения за това. Но и досега то среща упоритата съпротива на местната власт, ползваща различни технически или процедурни прийоми.
Първото предложение не е обсъждано от тогавашния общински съвет с аргумента, че "това е улица, а не площад и че е рано да се решава този въпрос“. Второто с обратен мотив - че това не е улица, а площад. А накрая, че от кадастъра не става ясно дали това е улица или площад. Най-сетне на 30 септември 2021 г. общинският съвет на Ловеч взема решение за именуването на въпросното пространство "Свещеноиконом Кръстю Никифоров“. Кметът Корнелия Маринова обаче атакува решението в Административен съд - Ловеч с мотива, че не е спазена процедурата. Съдът приема възражението и така сагата продължава.
