Т ази година красивата и скромна църква „Св. св. Кирил и Методий“ в китното сливенско село Блатец чества 150-годишния си юбилей. Отец Михаил Михалев в духа на най-видния блатецчанин Трендафил Акациев направи едно провокативно обръщение чрез страниците на приложението на вестник "Телеграф" - „Чудеса и вяра“. Той призова кандидатите за депутати в поредните предсрочни избори, устремили се към 48-ото Народно събрание да даряват средства за храма. И по-точно 31 хиляди лева, колкото са необходими за изографисването на наоса и на олтара. „Сумата е по пазарни цени. Даже малко занижават зографите ни, тъй като единият от тях е с кроени в нашето село“, обясни чистосърдечно духовникът.
Мистерия
Храмът е ремонтиран преди 3-4 лета, но старите фрески, тъй като са на варова основа, трябвало да се реставрират основно. През 2020 г. се появява благодетел, който дарява 15 000 лева на храма. Неговата самоличност и до днес остава анонимна. Хора от сливенското село предполагат, че човекът е получил помощ от чудотворната икона на Богородица, която се намира тук. Според други е заможен българин, който искал да извърши добро и душеспасително дело. Каквато и да е истината, в резултат и на други дарители са ремонтирани и направени стенописите по купола по южната и северната стена и в притвора на храма. Отец Михалев сподели, че западната стена и олтарът още чакат своите сцени по канона. А за двора не смее и да мечтае, който се нуждае от благоустрояване с порта, беседка, ограда, чешма, кладенец и озеленяване.
Султански ферман
Църквата се намира в долната махала на селото.
Изградена от неизвестни майстори преди век и половина, тя се пада връстник на Султанския ферман за българска църковна независимост от 1872 г. В архитектурно отношение градежът представлява кръстокуполна базилика. Изографисан е от тайфата на дебърския майстор Нестор Траянов. Осветен е от първия сливенски митрополит дядо Серафим.
Първият свещеник по документи в храма е Иван Петров, който е бил и първият даскал в селото от 1860 до 1872 година. Доста интересно е житието на неговия наследник Янаки Динков, дошъл като преселник от Егейска Македония. По времето на Първата световна война той попада във военнопленическия лагер на ужасите на егейския остров Трикери. Славата на това място, сравнявано със земния Ад, се носи още от времето на Междусъюзническата война. Тогава безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер, а гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от Солунско и други райони на Егейска Македония, които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби и интернирани на остров Трикери.
Амнистия
Скоро там се озовава и бъдещият блатски свещеник Янаки. По божията воля той оцелява, хваща го една амнистия и се връща отново в селото.
„Ръкоположен е и до смъртта си през 1946 г. е бил свещеник“, разказва отец Михаил. След това дълги години храмът остава без духовник. По времето на комунизма кмет става Стайко Мирчев, който се пада прадядо на един от зографите, работещи сега по църквата – Мартин Маринов.
„Именно дядо му отстоява храмът да остане действащ. Комунистите са искали да го направят хамбар, сеновал, дори е имало идея да стане кино. Някои тогава са се опитвали да избодат очите на светците“, кръсти се свещеникът. Радва се, че сега внукът на някогашния кмет работи за благото на храма и за запазване на автентичния му облик.
„Искам да благодаря и на всички, които се отзоваха в дарителската ни кампания дотук - кой с левче, кой с два“, обяви отец Михаил Михалев.
Има копие Богородица Керкирска
В храма се пази копие на чудотворната икона от остров Корфу, наричана Богородица Керкирска (Корфуска). Тя е дарение от православната община „Елион 2000“ в Йерусалим, която обединява православните християни в Светите земи. Те имали инициативата да се даряват копия на чудотворни икони на различни страни и малки общини. Тук случайно се пресели една от участничките в тази общност Нина Иванова, която имала корени в нашето село. Нейните предци са се преселили през 1830 г. в Бесарабия заедно с ген. Иван Дибич-Забалкански“, обяснява блатският свещеник.
Керкирската икона на Божията майка в днешно време се намира на остров Корфу, недалече от град Керкира, Гърция.
Иконата се прославила още през февруари 1503 година. Тъй като образът на Богородица овехтял, изпратили го да го обновят в град Прага. Бил извикан и един живописец. Той огледал иконата и я оставил в храма, на архиерейския престол с намерението на следващия ден да започне работа.
Но на сутринта местните жители влезли в храма и видели, че иконата била взета от невидими ръце и стояла във въздуха, а после невидимите ръце я пренесли на нейното предишно място. В памет на това чудо всяка година пред Керкирската икона се извършва молебен. Копията на иконата също се прославили с чудеса по цял свят.
Фирко и Тони Дачева се пръкнаха оттук
От село Блатец са доста представители на арт гилдията.
Пръв сред тях е журналистът и поет сатирик Замфир Иванов–Фирко. Той e истинският Трендафил Акациев, убедени са местните. Преди 1989 г. под този артистичен псевдоним в продължение на много години пишат не един и двама български поети и всеки от тях претендира да е оригиналът. Радой Ралин нарича Трендафил Акациев първия български дисидент.
Доайенката на родния попфолк Тони Дачева също е добре дошла в храма, тъй като е родом от това село.
