Х убавото на Христовите чудеса е, че случайно или не те са били извършвани на знаменателни древни топоси, оцелели до наши дни - градове, местности, планини, езера. Останки от древните селища, в които е бродил Божият син, могат да бъдат видени и днес в Светите земи. Едно такова място е град Гадара, където Иисус изгонва легион демони от бесноват човек. Този библейски пасаж се чете из родните църкви тази неделя (23 октомври).
Атракция
Останките от гръко-римския полис са туристическа атракция и поклонническа цел в днешното село Ум Каис в Йордания. От най-високата точка на древния град се виждат в Галилейското езеро и Голанските възвишения.
Гадаринските руини са много добре запазени. Поклонниците се дивят на улицата с римски колони, сякаш подпиращи небето. По тях могат да се видят и съвременни любовни обяснения – графити от млади туристи. Наоколо се намират и останките от два театъра. Градът се превръща в арена на много стари битки заради стратегическото му значение. Търговските пътища към пристанищата на Източното Средиземноморие минавали именно оттук.
Александър Велики
Има сведения, че поселението възниква като военна колония от македонските гърци на Александър Велики. Военното значение на мястото през този период е отбелязано от гръцкия историк Полибий, който го описва през 218 г. пр. Хр. като крепост и „най-силното от всички места в региона“. Всъщност това означава и името Гадара - „укрепения град“. Местните царе водят жестоки битки за него (лидерите на Хасмонейското, Итурейското и Набатейското). Накрая (през 63 пр .Хр.) идва римският генерал Помпей и завладява региона. Така Гадара става член на полуавтономния римски Декаполис (Десетоградието, а според някои източници е включвал 19 града).
33 години по-късно Август присъединява Гадара към еврейското царство на своя съюзник Ирод. След смъртта на цар Ирод Гадара става част от римската провинция Сирия.
Ярмук
В наши дни през емблематичното за християните място минават десетки поклоннически маршрути. Руините отстоят на 10 км от брега на Галилейското езеро, от което го отделя буйната река Ярмук. Тя е свързана с едно важно събитие - битката от 15-20 август 636 година между войските на Византия и Арабския халифат за контрол над Сирия. Сблъсъкът на многохилядните армии завършва с предателство и кървав разгром на християнската армия. След това започва масова ислямизация, а петкорабната базилика на Гадара е превърната в джамия.
Споменът за някогашния християнски център може да се открие и в легендата за Иисус, прогонил демоните, която се разказва от уста на уста сред местното население.
Притча за сеяча
В онези дни то му е било предимно гръцко и езическо, което обяснява присъствието до езерото на стада свине – животни, смятани за „нечисти” от юдеите.
Според библейския разказ Иисус отива на това място часове след като изрича притчата за сеяча. Той се качва в ладията на своите ученици и заспива. Избухва буря и апостолите отчаяно будят Спасителя, който с една дума укротява вълнението на стихиите. Още съвсем неукрепнали във вярата, те се споглеждат и питат: „Кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?” (Лук. 8:25).
Така групата преплува Галилейското езеро (наричано и Генисаретско) и така стига до Гадаринската страна, която се намира срещу Галилея.
От текста може да се получи впечатлението, че едва ли не Христос слиза в самия град, но съдейки по мястото на руините, той вероятно е отстоял на час-два път пеша.
Легион
Някъде на брега Богочовекът не е посрещнат от обичайните тълпи, чакащи от него да ги излекува или да им каже блага дума, а от един бесноват човек. Той „не обличаше дреха” (Лука, 8: 27). Теолози изтъкват, че докато Адам е гол, но безгрешен, бесноватият бил гол, но грешен. Този рошав, мръсен, покрит със запечена кръв и струпеи човек, който крещи и вие като звяр из пущинаците, е бил обладан от много бесове.
На въпроса на Спасителя как се казва той отвръща, че името му е легион, защото е обладан от безброй тъмни духове. Екзористисти пък изтъкват как това указва, че положението на страдалеца е било наистина тежко. Легионът е най-голямата единица в римската армия, която по времето на Христос е възлиза на около 6000 души. Друга известна личност от Евангелието – Мария Магдалина, е обладана от „само“ седем бяса (Марк. 16:9). Спасителят не само ги изгонва, но и я удостоява с великата чест да го види първа след Възкресението.
Царството на сатаната
Оказва се, че всъщност не говори самият човек, а демоните, които са го обладали. Той не живеел в къща като нормалните хора, а в скални гробници – място на смърт и тление – синоним на царството на сатаната. Според евангелския разказ самите хора се гнусят и страхуват от него. Те се опитвали да го укротят и ограничат, като го връзвали във вериги, но бесноватият получил дяволска сила, разкъсвал железата като паяжина. Каква е била причината за трагедията му не е известно, но присъствието на свине в сцената говори за отпадане от Божия закон.
Възмездие
Светото предание реди, че демоните молят Иисус да не ги мъчи и изпраща в адската бездна. Ала това не е страхът Божи, който е начало на премъдростта (Пс. 110:10), а страхът на онзи, който върши зло и се страхува от наказание. Бесовете имат известно, но непълно знание за Божия промисъл и съзнават, че Страшният съд ще означава тяхната окончателна гибел. Ето защо те молят Христос да им разреши да влязат в близкото стадо свине. Той им разрешава. Внезапно стадото пощръклява, втурва се по стръмнината и се издавя в езерото. От една страна, Господ допуска това да стане, за да покаже, че бесовете не могат да владеят дори прасетата. Злите духове до такава степен озверяват и уплашват свинете, че те се хвърлят в бездната, от която именно бесовете се опасяват. Освен това Христос отнема на гадаринците възможността да грешат, като отглеждат нечистите свине.
Пазачите на стадото бягат в града и разказват за станалото така, както самарянката прави след разговора с Иисус (Йоан 4:29). Но докато жителите на Сихем ( древен търговски център) канят Спасителя и повярват след проповедта Му, жителите на Гадара молят Христос да спре със своите чудеса и да се махне оттам с вероятното опасение, че стоката и на други стопани може да вземе да се удави.
Излекуваният става първият мисионер
Тук според проповедите на тълкуватели духовници „нормалните” действат ненормално, а „ненормалният” бивш бесноват постъпва нормално. Той покрива голотата си с дреха и моли Иисус да му разреши да стане негов последовател. Христос му нарежда да проповядва, като се върне в града, и да разкаже на всички за чудото, което Бог извършва с него. Така лудият става един от първите мисионери на християнството не само в Гадара, а в цял свят.
Иначе православната църква предлага доказани и безплатни оръжия за провеждане на борбата със злото в нас и около нас – причастието с Тялото и Кръвта на Спасителя, св. Евхаристия, другите шест тайнства и молитвата.
Подземен 170 км акведукт смая света
Във и около Гадара се намира едно от най-значимите хидроинженерни съоръжения на древния свят. Това е подземния акведукт, създаден за осигуряване вода на градовете от Декаполиса. За целта е изградена чутовна водоснабдителна инсталация със сложна система от 170 км тунели, свързващи градовете с извори в цяла Южна Сирия. Учените и до днес недоумяват как без GPS технология тунелите са прави и се свързват помежду си. Мрежата има връзка и с изкуствено създадено езеро (язовир) в Дили. Проектът е реализиран между 90 - 210 г. сл. Хр., като мрежата от изсечени в скалите тунели включва 2900 шахти за достъп, а един участък от 106 километра векове наред държи рекорда за най-дълъг тунел. Крайната точка на водопровода е градът на Христовото чудо - Гадара.
Хора и средства за реализацията на съоръжението са били осигурени от Рим и от градовете, включени в Декаполиса, със статут на автономия. Те не представлявали някаква официална лига или политически съюз. Били обединени от общ език, култура, географско местоположение и политически статус. Градовете на Декаполиса са се развивали в центъра на региони, където семитската култура процъфтявала. Тук са живели набатейци, арамейци и евреи.
