Х ристияните се кланят на иконите или статуите на Христос, Богородица и светиите, а будистите палят свещи пред изображенията на Просветления. В Непал обаче все още се кланят на жива богиня – Кумари Деви. Култът към нея се счита за световен уникат, но все пак се вписва чудесно в богатия пантеон на Източните божества. В Непал редовно се провежда кастинг за богиня сред малки момиченца. Животът на „избраната Свише“ обаче после не е никак лек.
Шакти
„Кумари" идва от санскритската дума "Каумария" - "девица", а "Деви" означава "богиня". Тази традиция, датираща от X век, се основава на прастари вярвания. Те идват от хиндуисткия философски текст Деви Махатмя, че върховната богиня на Дурга, която се смята, че е изявявала цялото творение от утробата си, живее във вътрешните пространства на всяка жена, в целия Космос.
Хората вярват, че богинята Кумари носи женските енергии, наричани „шакти“. С тях тя може да лекува болните, да изпълнява конкретни желания, благославя за закрила и просперитет. Вярва се, че Кумари Деви притежава силата да прави връзка между света на живите и света на божественото. В Непал и индуисти, и будисти искрено вярват, че Кумари е превъплъщение на протобогинята Дурга (или Талежу). Дори кралете в тази част на света нямали право да предприемат никакво действие без благословията на Кумари.
Игра на табла
Една от легендите за появата й гласи, че крал злодей преспал с невръстна девойка. Тя починала и владетелят, за да изкупи вината си, въвел в страната култ към невръстните богини. По-разпространено предание за култа към живата богиня гласи, че един ден крал Джаяпракаш играел табла с богинята Талежу и се канел да я прелъсти. Тя обаче разчела нечестивите му помисли, които накърнявали божествения й статут. Разгневила се и изчезнала от света на смъртните, но обявила, че ще предава мъдростта си чрез малко момиче, което никога в живота си не е виждало кръв.
Кастинг
Така до ден днешен се прави кастинг за богинята Кумари. Желаещите се избират между момиченца между 3 и 4 годинки. Най-ценени са тези деца, на които не им е паднал първият млечен зъб. Семействата на бъдещата богиня трябва да се поне три поколения от към кастата на бижутерите Бара от народа невари. Самото дете трябва да е абсолютно здраво и да няма никакви белези или родови петна по тялото. Преминалите тези изисквания отиват за внимателно проучване хороскопа на детето. Ако то отговаря на специалните описания в древните книги, свещениците проверят дали детето покрива други 32 изисквания (изпитания). Някои от тях са доста шокиращи.
Изпитания
Малкото момиченце трябва да влезе само в полутъмна стая, в която има разпръснати прясно отрязани глави на биволи и овни, кървящи и едва осветени от фенери. Истинската Кумари не трябва да показва никакъв страх. После тя трябва да пренощува в храм сред статуи на дракони и змии, отново без да покаже и най-малък знак на страх. Ако премине и през този кошмар, момиченцето ще трябва да избере предмети, принадлежали на предишната Кумари сред много поставени пред него вещи.
Ритуали
Да станеш Кумари, е голяма чест за семейството на детето, но същевременно – тегоба и отговорност. Когато новата богиня бъде избрана, започват сложни ежедневни ритуали, които да поддържат нейната божественост. Тя не бива да стъпва на земята и да употребява само специални „чисти“ храни. Всеки ден на малката се прави много сложен грим. Тя не общува с никого, освен с прислугата, свещеници, със собствената си фамилия и понякога с няколко добре подбрани връстници, с които играе кротки игри. Кумари не може да излиза навън, освен ако няма фестивал. Дори тогава краката й не бива да докосват грешната земя. Момиченцето трябва да бъде носено на ръце или на паланкин (тържествена носилка за короновани особи). Стремежът е да я опазят от случайно нараняване. Защото види ли собствената си кръв, ще трябва да бъде детронирана като богиня.
Тя се показва на прозореца на своя дворец в Катманду всеки ден в 11 часа и благославя поклонниците си със специални лечебни мантри, на които я обучават посветени мъдреци. В останалото време никой не трябва да я вижда, дори да я снима, когато благославя. С навлизането на пубертета живата богиня напуска двореца, за да отстъпи място на следващата Кумари.
Повдигнаха въпроса за правата на децата
Устоите на вековната непалска традиция обаче напоследък са сериозно разклатени.
Драматичните политически събития, които разтърсиха из основи Непал между 1997 и 2007 г. и превърнаха страната от почти средновековна монархия в модерна федерална република, не подминаха и древните правила за живота на Кумари. През 2020 г. Върховният съд уважи искането на загрижени за правата на детето организации, което разхлаби суровия режим на „живите богини“, който ги лишаваше от нормално детство и превръщаше двореца им в Катманду в техен затвор. Съдът постанови, че Кумари трябва да се полазва от всички права, записани в Конвенцията за правата на детето. Богинята ще може да ходи на училище, да пътува без ограничения и да ползва здравни услуги.
Животът след двореца се оказва кошмар
След като напуска двореца си, на една бивша Кумари й е ужасно трудно да се приспособи към нормалния живот. Тя трябва да тръгне на училище, без да има ни най-малка представа как да общува с връстниците си, да се грижи сама за себе си. Девойката Рашмила е първата от бившите Кумари, успяла да получи образование и да работи като програмист. Останалите едва се научават да четат.
„Беше ми ужасно трудно да усвоявам най-обикновени битови действия. Ненавиждах „чуждите хора” – собственото си семейство, с които трябваше да живея, мразех дома си, който силно се отличаваше от двореца. Не знаех как да се облека сама, как да изляза на улицата. На 13 години тръгнах в първи клас с 5-годишния си брат и не разбирах нищичко. Не ми се отдаваше нито един предмет, дори азбуката не знаех. Беше ми трудно, но победих Кумари в себе си”, горда е бившата богиня.
Който се ожени за бивша, скоро умира
В момента в Непал живеят девет бивши живи богини. Най-възрастната от тях – Дил, е на повече от 90 лета. Има обаче поверие, че който се ожени за такова момиче, скоро ще умре. Дил обаче е изключение – тя има деца и внуци и съпругът й е жив на същата преклонна възраст. В дома й обаче е в стая, в която не влиза никой друг. Там под портрета си отпреди 80 години тя повтаря тайните мантри, усвоени в храма. А когато някоя от внучките я попита на какво се е научила, докато е била богиня, Дил отговаря само с една дума „Търпение”.
