88 хиляди последователи следят всеки неин пост във Фейсбук. Чаровна, харизматична, с неизменна искряща усмивка и топло излъчване, тя е Тюркян Севен. И е една от най-известните кулинарни блогърки. „Щипка серотонин“ е място, в което винаги ухае на домашна кухня и на любов.
Читателите на блога са едно голямо семейство, в което тя майчински напътства младите и неопитните, дава самочувствие на неуверените и се радва на успехите им. Историята на тази невероятна жена е също толкова вкусна. Тя показва, че родината е в сърцето и я носиш със себе си, където и да си. А също и че колкото повече любов даваш, толкова повече получаваш.
Това е силата, която дава амбиция на стоматоложката да върти смело черпака, да усмирява тестото и да споделя всички тайни, които правят гозбата уникална.
В продължение на два дни прекрасната кулинарка раздаваше автографи върху книгата с нейни рецепти, която „ИнфоДАР“ издаде. По ирония на съдбата, точно след като се завърна в Истанбул, Турция бе връхлетяна от разрушително земетресение. „Далече сме от областта, но сърцата ни са свити и тъжни. Това е животът: днес ни има, утре ни няма. Благодаря отново за съчувствието ви“, каза Тюркян на българското си фейсбук семейство, което скърбеше с нея. „Бих желала да ви прегърна всички лично, но е невъзможно. Искам да знаете, че както аз, така и целият турски народ чувстваме дълбоко подкрепата ви и подкрепата на всички страни, които, без да се колебаят, се отзоваха веднага на помощ във всяко отношение. И това ще мине. Колко е хубаво да сме само ХОРА“, сподели още тя.
Домът на Тюркян е в Истанбул, с изглед към Босфора. Но детството, за което си спомня с любов и носталгия, е преминало в Разград. И до днес това е мястото, към което сърцето първо я влече в България.
Изселване
Съдбата й се променила за три дни през 1989 г., когато трябвало със семейството си да стегне куфарите и да замине за Турция, за да се установят там. По това време тя е студентка в Стоматологичния факултет в София. Изселват се с най-необходимото. Не обича да говори за това, спомените са болезнени. Но в Турция тя продължава да следва. Там среща и бъдещия си съпруг, гинеколог. Ако е вярно, че любовта на мъжа минава през корема му, то това обяснява обожанието, с което нейният съпруг я гледа. Споделям с него, че е голям комплимент да избере тази слънчева жена за спътница в живота си. Кима утвърдително, когато тя му превежда какво съм казала. В семейството й никой не говори на български. Но част от рецептите й са нашенски. А покрай огромното си семейство във Фейсбук езикът й се е развързал и почти не се запъва, докато говори. Освен когато е много развълнувана и притеснена, дали ще може да каже на българските си почитатели всичко, което иска. По време на пресконференцията за представянето на книгата й под масата се вижда, че тактува нервно. Но това е в началото. Когато усеща подкрепата и обичта, която е получавала виртуално, тя се усмихва и засиява. Миналата седмица Столичната библиотека се изпълни с нейни почитателки, които я прегръщаха и целуваха като близък роднина, член на семейството, когото не са виждали отдавна. Всъщност за почти всеки от последователите й се е превърнало в навик да отвори личния й блог, за да види дали не е изпробвала стъпка по стъпка поредната рецепта. Или просто да вдъхне от аромата на дом и уют, с който я свързват.
Първи опити
Какво може да стимулира един стоматолог да се развихри в кухнята? „При нас (в Турция – бел.а.) стоматолозите нямат работно време, работим от сутрин до вечер. В един момент се усетих, че съм изтървала периода с растежа на децата и почувствах, че трябва да се разхлаби маратонът. Преди две години взима решение да прекрати професионалната си дейност, за да отделя повече време на приятелите и семейството си. В началото готвенето за нея е преди всичко отмора. После кухнята се превръща в нейна стихия. Тя я окупира и започва да изпробва една след друга всички рецепти, които е опитвала или с които иска да експериментира. Споделя всичко стъпка по стъпка. Не винаги резултатът е положителен, особено ако работи с желатин. Но това я стимулира да пробва отново и отново, докато нацели формулата. И тъй като няма тайна, която да задържи само за себе си, хората искат още и още. И тогава идва поканата от издателя Стефан Недков да събере рецептите в книга.
„Идеята беше на жена ми, тя я следеше и ме накара да я потърся“, признава той. Но след като се свързал с нея, той осъзнал откъде идва магията. „Не съм срещал такова нещо. Хората я обичат. Когато заявихме, че книгата е излязла от печат, в рамките на час и половина сайтът ни блокира. Наложи се да сложим нов сървър. Хората са щастливи, че Тюркян Севен е до тях“, каза Недков.
Затруднението за нея дошло от това кои сто рецепти да подбере от близо 700, които е приготвяла и снимала. От баба си е научила да прави гюзлеми. „Ароматът на детството ми е на топъл хляб“, споделя Тюркян. Най обича да експериментира с тестото. Тайните му научила от една специална дама, която се грижела за децата и кухнята, докато тя лекувала зъби и администрирала семейната клиника. Пак тази жена, за която тя пази топли спомени, я научила в какви тенджери и тави да готви, колко вода да добавя в ястията, за да не се разкашка гозбата, и други техники.
Настроение
„Готвенето подобрява настроението, аз готвя, за да се чувствам добре. Обичам да съм сама в кухнята, когато го правя. Организирана съм и всичко ми се получава“, казва тя. А мъжът й се съгласява. Именно той е човекът, който има шанса пръв да опитва всяка нова рецепта. Харесва всичко, което излиза от златните ръце на жена му. Предала любовта към готвенето и на дъщерите си, които днес имат свои кухни. Не се изкушава да влезе в риалити формат. Всъщност повечето от рецептите, които споделя с последователите си, се приготвят непосредствено, след като ги е качила в блога си, така че това е то, истинският формат.
Обича да готви бавно, за да се наслади на процеса. Но на мюсюлманския празник Рамазан се е случвало да е като машина, за да помогне на свекъра и свекървата да посрещнат всички гости. Майката на съпруга й е от района на Северно Черно море и от нея е усвоила тънкостите на тамошната кухня, например как се пържи хамсия – нарежда се на ветрило и се ръси с царевично брашно. Свекърът е от Скопие. Българските навици, които е установила в семейството си, са, че меси много пити – нещо не толкова типично за турците, както и чубрицата: „Че закъде без нея?“.
Родителите й – баща очен лекар и майка медицинска сестра, също обичат да се връщат към корените си и да вдъхнат аромата на българската кухня и на щастливия живот, който са имали тук. Татко й всяка година идва тук, за да се види с приятели и роднини.
Подарък
На въпроса би ли се зарадвала да получи от съпруга си подарък за рождения ден – нова тенджера, тя избухва в смях. След което отсича: „Не! Предпочитам цветя и пръстенче“. А съпругът й си записва. Това, в рамките на шегата. Двамата са толкова дълго заедно, че си познават и кътните зъби. В буквалния смисъл.
Тюркян не обича да приготвя изчанчени рецепти, предпочита класическата кухня. „Обичам тенджерата да къкри. Почивам си, като готвя. Удовлетворена съм от професионалния и личния си живот. Хората ме обичат искрено. Не искам да развалям тази магия“, скромно споделя Тюркян на финала на срещата ни. Разделяме се с обич. За кратко. Все пак сме си фейсбук роднини. Едно голямо и сплотено семейство, в което попиваме аромата на дома, уюта и любовта.
Кристи Петрова
