50-годишна жителка на Стара Загора е била единствената жертва на мистериозна бомбардировка над Стара Загора преди 8 десетилетия. Името и възрастта на жертвата досега бяха неизвестни за изследователите, така както в мъгла тъне и принадлежността на бомбардировача, пуснал страховития си товар късно вечерта на 12 септември 1942 година над квартала, където се е намирала консервната фабрика "Пиперка" в Града на липите. За жертвата се знаеше само по няколко засекретени преди десетилетия документи, които се съхраняват в Държавния военен архив и по чудо оцеляло писмо от 18 септември с. г., в което старозагорка разказва на живеещата си в София дъщеря за събитията от предната седмица.
Писмото
Писмото се съхранява в колекцията на Николай Гичев, който преди дни попаднал и на снимката от погребението на Ташка Г. Джадъгюлиева при поредна обиколка на местния битак. Под пожълтялата фотография има уточняващ текст, че това е погребението на единствената жертва от трагичното събитие. Според съхраняваните в ДВИА - Велико Търново, документи, докладни записки от дежурните офицери и командири на различни военни поделения в Стара Загора са били разрушени близо 60 къщи, 1 жена е загинала, а 17 са били ранените, сред тях и две деца. Приближилият се над града самолет е дошъл от север, пуснал е 3 бомби над крайния тогава квартал Акарджа и бързо набирайки височина отлита в посока към Ямбол, където е бил изпуснат от наблюдателите. Документът с гриф “Лично поверително“ е бил подготвен от тогавашния началник на 8-а дивизионна област полковник Никола Грозданов (1894-1976) и е бил предназначен за министерството на войната с копия да командващия Втора армия и командващия противовъздушните войски. Изведен е бил под №1781 от 18 септември 1942 година, но е бил подготвен часове след случилото се. Общо 6 са документите, съхранявани в същия архив, които хвърлят допълнителна светлина към случилото се в тази съботна вечер, когато във въздушното пространство на Царство България нахлуват общо 7 самолета и хвърлят част от смъртоносния си товар над Русе, селата Червена вода и Басарбово, Горна Оряховица, Казанлък и Стара Загора.
Погребението на единствената жертва от самолетната бомбардировка над Стара Загора преди 80 години Ташка Г. Джадъгюлиева
Документи
Най-ранен по време документ (2,00 часа на 14 септември 1942 г.) е телефонограма от подполковник Васил Чалъков при щаба на 8-а старозагорска дивизионна област до дежурния по щаба на войската в София капитан Никола Калицин. В нея обаче данните за разрушенията и пострадалите са оскъдни.
Погребението на единствената жертва от самолетната бомбардировка над Стара Загора преди 80 години Ташка Г. Джадъгюлиева
Атаката започва към 22,30 часа и продължава до към 1,00 часа след полунощ на 14 септември. Хвърлени са били 25 бомби с тегло от 20 до 200 кг, само за Стара Загора и Горна Оряховица се сочат жертви и ранени. В нито един от документите няма данни за принадлежността на ескадрилата, върху някои от събраните впоследствие останки от авиобомбите са разчетени цифрови обозначения, а върху оцелял парашут от осветителна ракета, намерена край Казанлък, с химическо мастило е било изписано О.Д.К. Намерени са били и няколко позива на румънски език, събрани след нальота над Русе и Червена вода. В Казанлък е била разрушена сушилня за тютюн, а в Стара Загора – консервна фабрика без особено промишлено значение. Една от бомбите над Горна Оряховица е била хвърлена от голяма височина, над 3000 м, според донесение с гриф „Поверително“ от 21 септември до командващия въздушните войски. От взривната вълна са били съборени две къщи в покрайнините на града и леко ранени са били трима души. В същия документ се обяснява, че поради липса на предварителна информация, осветлението в населените места с изключение на град Русе не е било загасено. Навсякъде обаче е имало реакция от страна на леката и тежката противовъздушна отбрана, които са изстреляли стотици леки и тежки снаряди, съобщава тогавашният командир на противовъздушната артилерия.
Христо Христов
