В ойни, катастрофи, приключения, жени, алкохол, котки, лов, бикоборство, Куба - всичко е имало в богатия и непредсказуем живот на магьосника на писаното слово Ърнест Хемингуей. Те се оказват негова прокоба, но и вдъхновение в творческата му работа. С неподражаемия си телеграфен стил на писане световният писател остави за поколенията безценно литературно богатство.
Мания
Ърнест Хемингуей е роден на 21 юли 1899 г. в градчето Оук Парк, щата Илинойс, в религиозно протестантско семейство. Дядовците му са участвали в Гражданската война и семейството му се гордее с тази военна традиция. Ърнест имал 4 сестри и по-малък брат. 30-годишен е, когато баща му Кларънс Хемингуей се самоубива заради заболяване от диабет и защото загубил голяма сума пари.
Майка му, Грейс Хемингуей, била властна и амбициозна жена, която за всичко налагала собственото си мнение. От дете той е в сложни отношения с нея, които постепенно прераснали в ненавист. Докато Ърнест навърши 4 години, майка му го обличала като момиче, а косата му била толкова дълга, колкото на сестра му Марселин. Майката искала двамата да изглеждат като сестри близначки, карала ги да спят в една стая и да си играят с кукли. Години наред той не е могъл да преодолее последствията от тази нейна лудост. Писателят обвинявал майка си за самоубийството на баща си, както и за това, че самият той не е завършил колеж: „Тя пося в сърцето ми омраза. Искаше свобода, но само за себе си. Беше завършена егоистична американска кучка. Ако си близо до нея - или ставаш неин роб, или се гръмваш. Баща ми избра второто. А аз избягах далеч“- казвал с болка писателят.
Доброволец
След завършване на средното си образование през 1917 г., Хемингуей репортерствал шест месеца за в. "Канзаска звезда" (The Kansas City Star): "Работата във вестник не вреди на младия писател и може да му помогне, стига той да се измъкне от нея навреме", споделил след години.
През 1918 г. Хемингуей искал на всяка цена да участва в Първата световна война, но получил отказ заради увреденото зрение на едното си око. Той обаче успял да убеди комисията да го изпратят като шофьор на линейка. Така 19-годишен заминал доброволец за Италия. От фронта изпращал дописки като военен кореспондент за американски вестници.
На 8 юли 1918 г. е ранен в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве. Въпреки раните си той успял да спаси италиански войник, за което е награден с медал за храброст.
След войната по време на почивка в Африка Ърнест Хемингуей е тежко ранен в 2 отделни самолетни катастрофи в рамките само на 2 дни. Сериозно е пострадал и при пожар.
През 1940 г. Хемингуей купил къща в околностите на Хавана. Прекарвал голяма част от времето си в Куба преди революцията от 1959 г., останал да живее там и след това. Сприятелил се с Фидел Кастро, но когато животът станал твърде труден, се завърнал в Съединените щати.
Творчество
Първите книги на Хемингуей - "Три разказа и десет стихотворения" (1923 г.) и "В наше време" (1924 г.) са публикувани в Париж. "Пролетни порои" се появява през 1926 г., същата година излиза и първият значим роман на Хемингуей "И изгрява слънце". Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, участници в разочарованото "изгубено поколение" след Първата световна война. Романът „И изгрява слънце“ (известен и като „Фиеста“, 1926 г.) е големият му пробив на литературната сцена.
През 30-те години на миналия век Хемингуей пише такива големи произведения като "Смърт след пладне" (1932 г.) - публицистичен разказ за испанското бикоборство, и "Зелените хълмове на Африка" (1935 г.) - история за ловно сафари в Източна Африка.
После писателят изпада в творческа криза. Романът "Отвъд реката, сред дърветата" се появява след цяло десетилетие на творческо безсилие и е приет зле от критиците и читателите. Но "Старецът и морето", публикуван за първи път в списание "Лайф" през 1952, възвръща славата му. Това е кратка новела, в която се разказва за стар кубински рибар, наречен Сантяго, който след много усилия успява да улови гигантска риба. Но докато се прибере в пристанището, акулите изяждат рибата, както е привързана отвън към лодката. Прототипът на Сантяго е кубинският рибар Грегорио Фуентес, който доживява 104 години и умира през януари 2002 г. През 1954 г. за „Старецът и морето“ Хемингуей получава Нобелова награда за литература, а година по-рано и наградата „Пулицър“.
Хемингуей планира да напише още една книга за борбата с бикове, но вместо това написва "Безкраен празник" - спомени за 20-те години на миналия век в Париж.
Сред неговите най-прочути разкази е "Снеговете на Килиманджаро", който започва с епитаф за западния връх на планината, наречен Дом на Бога, близо до който са намерени останките на леопард.
При пътуване в Африка през 1954 г. Хемингуей претърпява 2 самолетни катастрофи само за 2 дни и лежи в болница. Същата година започва да пише повестта "Истинска при първа светлина" (True at First Light), в която описва сафари в Кения. Това е последната му творба. Част от нея се появява в "Спортс Илюстрейтид" през 1972 г. под заглавие "Африкански дневник", а книгата под оригиналното заглавие е издадена чак през юли 1999 г. Също и други романи на Хемингуей като „Острови по течението“ са публикувани посмъртно.
Концентрати
Прочут бохем Хем често прекалявал с алкохол. Издържал на денонощни запои с приятели и дълго време това не се отразявало на писателската му дейност. Обожавал коктейлите, любими му били мохито и дайкири. С чаша в ръка философствал: „Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол. Храната е за хората, коктейлът е за боговете!“
Постепенно алкохолът надделял. В края на 40-те започнал да чува гласове и напълнял. След седмици на тежък запой в Испания припаднал и лекарите установили чернодробна цироза. Алкохолизмът довел Хемингуей до тежка маниакална депресия, която лекувал с електрошокова терапия.
Самоубийство
След последното си пребиваване в клиника, лекарствата почти изтрили неговата памет - той вече не е могъл да напише и дума. Това е била последната капка, която преляла чашата на неговата депресия и го принудила да дръпне спусъка. На 2 юли 1961 г. писателят взима ловната си пушка в дома си в Кечъм, щата Айдахо, и изстрелва два куршума в главата си. Днес този модел двуцевка „Винченцо Бернардели“ (Vincenzo Bernardelli) носи името Хемингуей.
Ранен през 1918 г.: Винаги оцелявал
Повече от 70 са злополуките и болестите, които е преживял Хемингуей през бурния си живот – две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, дизентерия, пневмония, цироза, хипертония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа, смачкан прешлен… Но той винаги оцелявал.
Той обичаше есента
На надгробната плоча на Хемингуей е изписано: „Най-много от всичко той обичаше есента. Жълтите листа на канадската топола. Листа, плуващи в потоци, пълни с пъстърва. И високите сини небеса в безветрие. Той ще бъде част от тях завинаги.“ „Ню Йорк таймс“ го определя за „Най-значимия писател след Шекспир“.
Румен Жерев
