В близките няколко дни ще бъдат отбелязани 128 години от рождението и 34 години от кончината на един от легендарните водачи на Македонското освободително движение и лидер на ВМРО Иван Михайлов – Ванчо. Предстои откриването на негов бюст-паметник в Благоевград. Официалното откриване ще е на 14 септември 2024 г. от 14.00 часа в Градската градина.
Роден на 26 август 1896 г. в близкото до Щип Ново село, Иван Михайлов или Ванчо, както го наричат още от детинство, учи в Солунската българска гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През 1918 г. през Първата световна война е в редиците на Българската войска. След войната се установява в София и следва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Включва се активно в Македонското освободително движение и е привлечен за пръв помощник на Тодор Александров. Ванчо Михайлов създава Студентското дружество "Вардар" и е негов пръв председател. След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. е избран за член на ЦК на ВМРО. Едва 28-годишен се утвърждава за безспорен водач на ВМРО. За броени месеци успява да възстанови мощта на ВМРО.
Възмездие
В цяла Македония се подновяват наказателните акции на четите на ВМРО срещу сръбските и гръцки поробители. Според скопския проф. д-р Александър Апостолов: "От 14 април 1922 до 9 март 1930 година ВМРО извършва 63 атентата, а специално организираните сръбски сили за борба против комитите са над 25 хиляди души".
Ванчо Михайлов добре познава извървяния път на освободителното дело на българите в Македония. Важно място в дейността му заема съюзът на ВМРО с хърватското освободително движение "Хърватски домобран".
В своето безсилие Жика Лазич, заместник-министър на вътрешните работи на Кралство Югославия, изпраща ренегатите бандити Стоян от Судик и Санде Долянец, които на 30 октомври 1927 година, на моста над река Отиня край гр. Щип, подло убиват бащата на Ванчо - Михаил (Мише) Гаврилов, и по-големия му брат Христо Гаврилов. Единствен свидетел на кървавия акт става свещеник Андов, чиято къща е в близост до моста. Сръбската власт разпространява мълвата, че убийството било дело на някакви "федералисти", отцепници от ВМРО.
Реакции
По повод подлото убийство френският вестник "Демократ" на 4 ноември 1927 година отбелязва: "Не е мъчно да си въобрази човек след това убийство паниката, в която ще изпаднат в Македония всички близки, които имат синове и братя, които се борят за свободата на тяхната родина... Сега, когато Македония е окупирана от християнски власти, които се назовават "освободители", самата полиция убива бащите заради синовете, нещо, което е по-голямо посегателство върху правата на човека и гражданина..."
Отговорът на ВМРО е безмилостен. На 9 октомври 1934 г. Владо Черноземски зрелищно разстрелва сръбския крал Александър в центъра на Марсилия.
Емиграция
След преврата на 19 май 1934 г. започва нов период в живота на Иван Михайлов. Заедно със съпругата си Менча Кърничева той напуска България и нелегално продължава да живее в Турция, Полша, Унгария, за да се установи през 1941 г. в Загреб.
Сърби, гърци и БКП не успяват да ликвидират наследника на Тодор Александров във ВМРО, той доживява до дълбоки старини. На 5 септември 1990 г. Иван Михайлов склопва очи в Рим на достолепните 94 години.
Интервю
За читателите на в. „Телеграф“ Вида Боева-Попова, верен сподвижник на Иван Михайлов, предостави от Рим малко познато интервю на нейния съпруг Антон Н. Попов с лидера на ВМРО, публикувано във вестник „Македонска Трибуна“ от 31 юли 1981 година. Някои от акцентите в интервюто са актуални и днес.
На въпрос защо българската комунистическа власт в един глас с югославската засилват нападките срещу него, Ванчо отговаря: „Откакто моето име се е чуло в Македонското движение, комунистите винаги са ме нападали; никога не са ме похвалили за нещо – хвала Богу. Четох нападки във връзка с наказанието на група хора, които всъщност са жертва на предателя Тодор Паница. Сръбската централа, с помощ и на известната виенска централа, в която Влахов и Паница свиреха първите цигулки, намислиха да преобърнат и Пиринската област в поприще на техните злодеяния – точно както със злодеяния беха посеяни от сръбските банди окръзите Скопски, Кумановски, Брегалнишки, Струмишки. Вместо да признаят кои са виновниците, тръгнали са да обвиняват тези, които са наказали провинените...
Същата виенска централа имаше пълно участие в организирането и внушаването на атентата в софийската черква „Света Неделя“. И за тоя адски план е знаел Паница. В „Света Неделя“ загинаха маса невинни хора... Но истината за избитите в храма „Света Неделя“, чиито катафалки, наредени една след друга, съставляваха колона, дълга почти един километър, се премълчава в България.
Що се отнася до нападките против мене, те продължават и подир Втората световна война - и от „югославска“, и от сръбска, и от българската комунистическа партия. Измежду смешните измислици се появи и това, че докато траеше войната във Виетнам, най-големото зло били д-р Г.М. Димитров, наричан Гемето, командуващият американските войски във Виетнам генерал Уестморланд, и... Иван Михайлов. За такива случаи нашият народ обича да казва: „Не знаеш – дали да им се смееш или да ги оплачеш“.
Характеристика
Ако речем да заключим тази точка пак с титовските писания и с Тито, требва да си спомним, че за него най-пълна характеристика и искрено мнение даде американското общество преди повече от двадесет години. Това общество не позволи да прекрачи прага на Белия дом един толкова нежелан насилник и авантюрист“.
Запитан как Българската комунистическа партия се отнася сега към Югославия, отговорът му е: „Зачестиха взаимните посещения и сътрудничество на база търговска, културна и пр. Но дължим пак да си спомним, че младият унгарски учен Петър Юхас заяви: „Опитът на Георги Димитров да решава македонския въпрос го е само комплицирал“. А Югославия винаги бърза да подчертава, че най-добре уреждал македонския въпрос именно Георги Димитров. Каквото се харесва на Югославия, не може да се хареса на родолюбивите българи, що се отнася до Македония. Това требва да бъде винаги мерилото“. През м. март 1979 г. български списания цитираха думите на П. Юхас така: „Георги Димитров изрази съгласие със становището на Югославската комунистическа партия от месец октомври 1940 година, че населението в Македония е македонско; и от това сложният въпрос беше комплициран повече“.
В края на интервюто си Ванчо е лаконичен: „Без сръбската войска скопските титовци висят във въздуха. Те нападат главно българите, за да се харесват на сърбите. А не бива да забравяме и това, че самата идея за македонска народност е сръбска идея, а не на Мисирков, който беше едно сръбско оръдие... Тито беше напълно искрен, когато заявяваше, че ако се позволят свободни партии в Югославия - тя ще се разпадне. Искрен бе и когато поддържаше, че държавата Югославия може да се крепи само върху щиковете на войската.
Румен Жерев
