Н а 9 септември 1944 г. в България е извършен държавен преврат, в резултат на който на власт идва правителството на Отечествения фронт. Тази коалиция всъщност си е чисто формална, тъй като още от самото начало доминираща роля в нея има комунистическата партия. През следващите няколко години в страната ни се развихря истински терор срещу знаещите и можещите. Всеки малко по-заможен бързо е обявен за капиталист, кулак, враг на народа, буржоазен шпионин. И ако все пак успява да спаси живота си за момента, той е натикан в болшевишките концлагери, където е унижен и смачкан. Малцина са онези, които успяват да излязат живи от лагерите, за да научат, че от милионери са се превърнали в бедняци и просяци.
Предприемач
За щастие повечето представители на преддеветосептемврийския български бизнес не доживяват да видят деня на своя позор. Сред тях е габровецът Пенчо Семов, наричан от съвременниците си Българския Рокфелер. Неговата житейска история е емблематична за съдбата на повечето наши предприемачи в условията на вихрещия се комунистически терор и тотален произвол, узаконен на високо държавно ниво.
Вилата на Българския Рокфелер
Пенчо Иванов Семов е роден през 1873 г. в габровското село Цвятковци. Утвърждава се като един от най-успешните български предприемачи в Царство България. Акционер е в 28 дружества, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. Той обаче използва част от богатството си да помага на бедни и нуждаещи се хора, както и за различни социални проекти. През 1919 г. непосредствено след края на Първата световна война Семов дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България при подписването на Ньойския мирен договор. Това обаче е само първото от множеството благотворителни прояви, които прави габровският индустриалец в полза на българското общество.
Дарител
Той дава 300 хил. лв. и за построяване на сградите на Аграрния факултет на Софийския университет, на Института по заразни и паразитни болести в столицата и Стопанското училище в Габрово. Той купува и сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Заедно с търговеца Иван Хаджиберов изграждат в Габрово първите у нас тенис кортове и зимни пързалки.
Така изглежда вилата на Пенчо Семов отвътре
В 1936 г. Пенчо Семов дарява на Съюза на българските журналисти част от чифлика си и цялата своя вила във Варна. Наред с това предприемачът построява и поддържа първия в България приют за бездомници. Открива безплатни ученически трапезарии и дава пари за обучението на децата на своите работници. Дарява средства и на католическия колеж „Св. Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово и училища в цялата страна. През живота си Пенчо Семов дава общо над 250 млн. лева за различни благотворителни каузи. Което го превръща в един от най-големите благодетели в цялата българска история, като поставя името му редом с това на братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово и на свищовлията Димитър Апостолов Ценов.
Удар
Девети септември 1944 г. нанася жесток удар върху бизнеса и преобръща целия живот и бъдещето и на Пенчо Семов. Още в първите месеци след преврата той е притискан до стената, заплашван, тормозен психически и физически от новите властници, комунистите, да им предаде всичките си средства. Семов обаче отказва с думите, че не вижда сред тях читави хора, които истински милеят за България и че на такива хора той не би поверил и една стотинка от спестяванията си. За разлика от друг велик българин от онова преломно време, Атанас Буров, който минава през изселването и лагерите, това е спестено на Пенчо Семов. Габровецът си отива от този свят на 10 юли 1945 г. на 71-годишна възраст. Според някои от неговите съвременници в смъртта му обаче има доста въпросителни, които още не са изяснени и до днес. Някои дори подозират, че е възможно той да е бил отровен по нареждане „отгоре“.
След смъртта си Българския Рокфелер оставя капитали на стойност малко над 1 милиард български лева, или около 9 милиона тогавашни американски долари. Преди смъртта си Пенчо Семов основава фондация, която трябвало да управлява парите и капиталите му и да се грижи за изпълнение на неговата предсмъртна воля. Фондацията му обаче така и не успява да изпълни волята на дарителя. През 1947 г. комунистите решават да заграбят парите и имотите на Българския Рокфелер, като ги национализират в полза на „народната власт“.
Карло Луканов получава огромното наследство на предприемача
След падането на тоталитарната власт в архивите е открит документ, от който става ясно, че през 1950 г. държавата получава собствеността на фондацията на Пенчо Семов, която е на обща стойност 204 162 524 лв. в пари, акции и ценни книжа. Като получател се е подписал Карло Луканов, председател на Държавната планова комисия и баща на бъдещия политик комунист трето поколение Андрей Луканов. Любопитно е да се отбележи впрочем, че в периода 1955-1959 г. управител на Българската народна банка е още един член на фамилията Луканови, сестрата на Карло Луканов - Вела. Така че къде са отишли стотиците милиони на покойния Пенчо Семов, едва ли е трудно да се познае.
„Корабът в гората“ край Габрово
От многото недвижими имоти на Пенчо Семов днес е запазена неговата лятна вила в околностите на Габрово. Това е 4-етажна сграда, пред която е имало малко езерце и около 240 декара парк. Заради красотата и стила си тя е била наричана от местните „Перлата на Габрово“. В приземния етаж на вилата е имало параклис с мраморен иконостас, който след 9 септември 1944 г. е разглобен и е използван за направата на паметник на габровски партизанин. Друга част от него пък е превърната в парапет на стълбище на църква.
През лятото на 2022 г. д-р Минко Михов, директор на габровската болница, към чийто активи е зачислена порутената вила на фабриканта, съобщи, че вече е финализирана продажбата на сградата и прилежащия й парк, които са продадени за 246 хил. лв. Подробности обаче тогава не бяха дадени, тъй като купувачът на този етап все още не искал да се афишира. Нужно му било време, за да изясни плановете си за възстановяването и бъдещото използване на сградата. Намеренията му обаче били да я запази и да я реставрира във вида, в който тя е била някога и да възвърне общественото й предназначение.
След оповестяването на тази новина част от габровци въздъхнаха с облекчение, че сградата, истинско произведение на изкуството, най-после ще бъде спасена. Друга от сградите на индустриалеца, достигнала до наши дни, е „Корабът в гората“, или „Парахода“, която в продължение на дълги години е била използвана като специализирана болница за лечение на белодробни заболявания. Наречена е така, защото по формата си тя наистина прилича на озовал се незнайно как сред дърветата морски плавателен съд. Тя се намира на срещуположния хълм, точно срещу лятната вила на бившия предприемач.
Иван Георгиев
