Н а 28 май 1952 г., преди 72 години, в Благоевград умира един истински български лекар, който поставя борбата за спасяване живота на пациентите и болните дори над собствения си живот. Перикъл Джогов напуска този свят две седмици след като навършва 78 години, а на погребението му присъстват стотици хора.
Днес името на доктора е тотално неизвестно за обществеността в България. А то трябва да бъде записано със златни букви в историята на българската медицина и да се знае и помни от всеки днешен млад българин, решил да облече бялата престилка, да произнесе клетвата на Хипократ и да се посвети на лечението.
Биография
Перикъл Вангелов Джогов е роден на 15 май 1874 г. в село Търново, което по онова време се намира в пределите на Османската империя. Днес то е в община Битоля в Македония. Никой от рода Джогови до този момент не се е занимавал с медицина.
Бащата на бъдещия лекар е занаятчия, но не иска синът да продължи собствения му занаят, а да стане учен и да се издигне в обществото. Затова, след като завършва гимназията в Битоля, с бащината благословия младежът е изпратен да изучава „високите науки“ в престижния за времето си Медицински факултет на Атинския университет.
След завършването му в продължение на още две години Перикъл посещава лекции по медицина в Париж и във Виена. След връщането в родината си младежът приравнява европейската си диплома, за да му бъде призната тя и в империята на султана.
Това става доста трудно, тъй като в онова време в Османската империя все още гледат с подозрение на всеки учен, издигнал се от средите на раята. След известни перипетии през 1900 г. Перикъл Джогов най-накрая е назначен за лекар в Горна Джумая.
Там обаче прекарва само 2 години. След конфликт с представители на местната османска власт младият лекар е принуден да напусне Джумаята и заживява в близката паланка Крушево, населена от българи и власи. Там той прекарва около година, след което с протекциите на българите в Горна Джумая отново е върнат в градчето. Тук с много малки изключения той прекарва целия си останал съзнателен живот.
Епидемия
В Горна Джумая д-р Перикъл Джогов поставя началото на амбициозната си програма да приложи в български условия видяното и наученото при пребиваването му в Европа. Той стои в основата на създаването на амбулаторното лечение не само в Джумаята, но и в целия Пирински регион.
Извършва широка пропагандна дейност, като изнася сред населението в региона лекции и сказки за ползата от профилактиката и навременното лечение още при първите симптоми на заболяванията. Тази негова кампания до голяма степен е и причина през 1913 г. по време на страшната холерна епидемия Горна Джумая и околностите да не са толкова силно засегнати, колкото други райони на България.
В разгара на епидемията, без да се страхува от заразяване, той посещава домовете на семействата, като ги преглежда и лекува, без да им взема пари. А често се случва самият той със свои лични средства да купува лекарства за вече болните. За жителите на Горна Джумая от онова време Джогов е не просто техният доктор, а истински спасител и ангел в бяла престилка.
Сред съветите, които лекарят най-често дава на хората, за да се предпазят от холерата, е личната хигиена: да мият редовно ръцете си, да пият само преварена вода и да обработват на силен огън за продължително време месните продукти. Хората се вслушват в съветите му и това помага Горна Джумая да се предпази от холерна епидемия, а огнището там бързо е локализирано и овладяно, без да се дадат много жертви.
Война
По време на Първата световна война д-р Перикъл Джогов е мобилизиран в армията, като е назначен за началник на военната медицинска комисия към откритата временна болница в Неврокоп. По време на войната той отново е поставен пред сериозно изпитание, свързано с епидемията от коремен тиф, и отново със съветите и профилактиката, както и с личния си пример той успява да предпази населението от Пиринския край и войниците в окопите от масово заболяване и бум на смъртни случаи.
След края на войната д-р Перикъл Джогов отново се завръща в Горна Джумая и подхваща лекарската си професия. Създава градската амбулатория, в която през 1920 г. привлича на работа току-що установилата се в градчето акушерка Магдалена Железарова-Тишинова.
В тази амбулатория наред с работата си като акушерка младата жена поема и функциите на медицинска сестра и санитарка. Тъй като липсва родилен дом, й се налага да посещава по домовете родилките и в домашни условия да извършва ражданията.
Перикъл Джогов работи активно до 1933 г., когато се пенсионира. Но дори и вече като пенсионер, никога не отказва да посети болен, да го прегледа и да назначи лечение. Младите лекари не само че не му се сърдят, но ежедневно търсят съвети и помощ от възрастния си колега. А той от своя страна никога не отказва да им помогне със знанията и опита си.
Признание
До последните дни от живота си д-р Джогов не спира да се интересува от новостите в европейската и световната медицина. Абониран е за чуждестранни медицински списания, които получава и сам сътрудничи със статии на някои от тях. За неговото осведомяване с последните новости и тенденции в медицината помагат и шестте езика, които владее.
Наред с френския и немския, на които той може да чете и пише с лекота, владее още: руски, турски, гръцки и албански. Освен това по време на обучението си, а след това през целия си живот д-р Джогов поддържа лични контакти и връзки с някои от най-известните и най-добрите лекари в Европа, от които не се колебае да потърси помощ и съдействие, когато се натъкне на медицински случай и препятствие, с което не може сам да се справи.
Д-р Перикъл Вангелов Джогов напуска този свят на 78-годишна възраст, като неговото желание е да бъде погребан без тържествени церемонии като един обикновен труженик. На погребението му обаче присъстват стотици жители не само на Горна Джумая, носеща вече новото си име Благоевград, но и десетки хора от цяла България, на които по време на Първата световна война той е помогнал, като ги е излекувал и е спасил живота им.
Идват и потомците на излекувани от доктора бивши български войници. Един от тях разказва, че преди да умре, баща му поръчал да прави, да струва, но да постави цвете на гроба на лекаря, който го спасил от холерата по време на войната, когато бащата бил едва 20-ина годишен. „Благодарение на д-р Джогов баща ми е оживял. След войната се е оженил и съм се родил аз.
Ако не е бил докторът тогава, днес нямаше да ме има и мене“, с насълзени очи повтарял мъжът. За съжаление днес информацията, която е запазена за тази наистина изключителна личност д-р Перикъл Джогов, носещ името на видния древногръцки държавник, е твърде оскъдна. А младите хора в някогашната Горна Джумая едва ли изобщо са чували за него.
Иван Георгиев
