Н икола (Кольо) Ганчев е един от най-изявените дейци на българското освободително движение през втората половина на 19-и век. Роден е на 5 февруари 1843 г. в село Муратлии, днес квартал на Стара Загора, носещ неговото име. След като завършва 5-и клас на училището в Заарата, момчето усвоява едновременно два занаята: обущарство и часовникарство. Участва и в обществения и културния живот като театрал самодеец.
Комитет
В края на 60-те години Кольо Ганчев се включва активно в националноосвободителното движение на българския народ срещу Османската империя. Тъй като е съученик и стар познат на Васил Левски, той става и един от най-верните му съратници и сподвижници. Когато през 1869 г. в Стара Загора се създава революционен комитет, Никола Ганчев е избран единодушно за негов председател. След залавянето и обесването на Апостола за разлика от голяма част от комитетските дейци, които губят вяра в идеята за революция и освобождение, Ганчев продължава започнатото от Дякон Левски. През 1873 г. той е избран и участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Верният съратник на Левски взема участие в организирането и подготовката на Старозагорското въстание, избухнало през септември 1875 г. Според плана на БРЦК българските земи са разделени на пет революционни окръзи: Русенско-Шуменски, Търновски, Ловешко-Троянски, Сливенски и Старозагорски. За център на въстанието е избрана Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като се смята, че комитетът там е най-силен и най-добре организиран. Кольо Ганчев е един от най-дейните членове на комитета. Заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Господин Михайловски, Руси Аргов, Стефан Чифудов, Николай Райнов-Пантата и останалите членове набират пари, оръжие и боеприпаси за предстоящия организиран бунт.
Въстанието
Въстанието избухва на 16 септември 1875 г., като обаче една малка част от членовете на Старозагорския комитет се вдигат. Повечето от съзаклятниците просто се скриват.
Доста повече въстаници се вдигат в селата около Стара Загора. Образувани са 6 чети с обща численост над 800 човека. Някои от четите се насочват към градския център, като целта им е да се съединят с въстаниците там. Когато пристигат там, те разбират, че за съжаление повечето от „гражданите” са се уплашили и вместо да излязат с пушки в ръка, те се спотайват по домовете си или са избягали чак отвъд Балкана и дори отвъд Дунав.
През втората половина на септември се водят ожесточени сражения в землищата на селата Обручище, Самуилово и Елхово. Селските чети обаче бързо са разбити, а много от участниците в тях намират смъртта си. Така злополучно завършва Старозагорското въстание. Една част от членовете на Старозагорския комитет са убити в сраженията, а други са заловени, подложени на изтезания и осъдени на смърт или доживотна каторга.
Бесилка
Председателят на комитета Никола Ганчев е сред заловените живи революционери. В продължение на няколко месеца той е измъчван в тъмница, а накрая е осъден на смърт като опасен враг на империята и падишаха, тръгнал да „прави бунт на земята”.
На 19 май 1876 г. Никола Ганчев е изведен с окови на ръцете и краката на градския площад в Стара Загора, където е издигната бесилка. Присъдата му е изпълнена пред очите на съгражданите му, доведени насила да гледат публичната екзекуция. Така само на 33-годишна възраст загива един велик българин, приятел и съратник на В. Левски.
В чест на Никола (Кольо) Ганчев днес неговото име носят квартал и улица в Стара Загора. А в градската градина е издигнат негов паметник.
Старозагорското въстание, разбира се, е обречено на неуспех. Но то има и още едно пагубно значение. След него османската власт предприема масови и мащабни арести и на практика успява да разбие цялата революционна комитетска мрежа в Стара Загора и региона. Това е и основната причина на следващата 1876 г., по време на Априлското въстание, старозагорският район да е доста слабо активен и да не последва примера на средногорци от Четвърти Пловдивски революционен окръг, които изнасят въстанието на плещите си.
Съдби
В най-старата старозагорска църква „Свети Димитър” вдясно от входната врата има стенопис и надпис с текст: „През 1856 г. тука е образуван първият църковен хор под диригентството на даскал Атанас Иванов, с участието на Васил Левски като ученик в петокласното училище и вуйчо му архимандрит Хаджи Василий. Участват хористите – старозагорските революционери: Стефан Сливков, Кольо Ганчев, учителят Тодор Шишков, даскал Петър Иванов и др.” Каква е съдбата на останалите, изброени в текста на стенописа съученици на Левски, някои от тях бъдещи революционери?
Стефан Сливков е избран за подпредседател на Старозагорския революционен комитет.
През май 1873 г. след опита за покушение над хасковския чорбаджия Хаджи Примо от революционера Атанас Узунов, османската власт предприема масови арести. Сливков е сред арестуваните, осъден и е изпратен на заточение в Диарбекир. Освободен е оттам след освобождението на българските земи и подписването на Санстефанския договор.
В периода март 1885 - март 1886 г. Стефан Сливков е избран за кмет на Стара Загора, а след това и за помощник кмет. Бил е също и член на Окръжния съвет и депутат, избран от листите на Народната партия. Умира през 1917 г. на 80-годишна възраст в София.
Петър Иванов е роден през октомври 1847 г. в Ески Заара. Заминава за Белград, където се записва в Духовната семинария, но не я завършва, а става участник във Втората българска легия. Няколко месеца по-късно обаче той е изгонен от легията, защото се опълчва на един от сръбските офицери. През 1870 г. отново се връща в семинарията и я завършва. След завръщането си в родината учителства в родния си град, в Карнобат и Сливен. По време на престоя в родния си град поставя първите театрални спектакли в местното читалище. Член е на създадения от В. Левски в Стара Загора революционен комитет и в Старозагорското въстание. След поражението на въстанието е арестуван и съден. Смъртната присъда му се разминава, но му е забранено да учителства завинаги в пределите на Османската империя. До Освобождението се изхранваь като пише статии и дописки за различни вестници. Член е на Българското книжовно дружество, бъдещата Българска академия на науките. След Освобождението Петър Иванов заема различни административни длъжности, занимава се с публицистика, пише стихове и мемоарите си. През март 1898 г. той става първият търговски агент в новооснованото Българското търговско в Сяр. На 23 октомври 1891 г. е награден с черногорския орден „Княз Данило Първи III степен“. След края на Междусъюзническата война разочарованият българин връща ордена на черногорския крал Никола Петрович. Петър Иванов умира на 2 февруари 1927 г. в родния си град Стара Загора.
Третият от съучениците на Васил Левски, Тодор Шишков, е роден през 1833 г. в Търново, но живее в Стара Загора. Тук в 1850 г. по негова инициатива отваря врати първото читалище, което към 1877 г. има 500 членове и над 15 хил. книги. След като завършва колеж към Сорбоната - Франция, Тодор Шишков учителства последователно в Цариград, Сливен и Търново. Умира на 15 юни 1896 г. във Варна.
Иван Георгиев
