С лед 9 септември 1944 г. на власт в България има правителството на ОФ. Проформа то е коалиционно, в действителност обаче ръководна роля в него има БРП. А няколко години по-късно комунистите успяват да се разправят не само със своите противници, но и със своите съюзници и овладяват еднолично лостовете на властта.
Още докато са в коалиция обаче, болшевиките организират жестока разправа с всички инакомислещи. Формално това се случва чрез т.нар. народен съд. Но наред с осъдените без съд и присъда варварски са убити стотици българи, чиято единствена вина е, че до този момент не са били комунисти. Сред най-мразените от новите властници са духовниците.
Замисълът на Георги Димитров е по подобие на СССР църквата в България да бъде под властта на партията. И онези, които не са съгласни с това, са обявявани за врагове и убивани или изчезват безследно завинаги.
Георги Димитров стои в основата на гоненията срещу българските свещеници.
Една от жертвите на комунистическия зловещ терор е и свещеникът отец Петър Дивизиев от Разлог. Той е роден през 1903 г. в село Елешница, Горноджумайска околия. Завършва Духовната семинария. Тъй като е роден в бедно семейство, младежът няма пари, за да пътува, а му се налага в студ и пек да върви километри пеш, за да стигне до гара Белово, откъдето да хване влака. След като завършва с отличие, той става учител в Петрич и в някои от съседните села в продължение на 5 години.
Животът му там обаче е тежък. Две от децата му умират от малария. Дълбоко съкрушен, бащата решава да се обрече изцяло на Бога и става свещеник в родния Разлог. Влиянието му скоро става толкова голямо, че скоро Неврокопският митрополит го назначава за архиерейски наместник на духовната околия.
Дейност
Като духовен пастир свещеник Петър Дивизиев не ограничава дейността си само в сферата на църковните служби. Организира християнско братство към разложката църква, изнася неделни проповеди и беседи с енориашите. Никога през живота си отецът не се е занимавал с политика и не е коментирал управляващите и опозиционните партии. Приема преврата от 9 септември както и всички останали българи. Веднъж само, две седмици след преврата, се изпуснал пред сина си с думите: „Как тези прости хора ще управляват България?!“.
Очевидно обаче тези думи са били чути от не когото трябва и донесени на новите властници. И те до голяма степен предрешават съдбата на свещеника. Подобно на останалата част от интелигенцията в Разлог отец Петър също е включен в черния списък на враговете на народа. И разправата с него не закъснява много.
На 5 октомври 1944 г., по-малко от месец след болшевишкия преврат в България, отец Петър е повикан в частен дом да извърши водосвет. Оказва се, че това е предварително подготвен капан. Веднага след като влиза в дома, свещеникът е задържан от органите на народната милиция.
Отвеждат го в ареста както е в свещеническите си одежди, с Божия кръст в чантата. Карат го да подпише самопризнания, че е бил агент на царската полиция. Конкретното обвинение е, че отишъл да опее разстреляните от жандармерията разложки ятаци. Напразно свещеникът се опитва да обясни на бившите партизани, че това е негов дълг и не може да откаже да опее покойник. Комунистите, за които религията е „опиум“, смилат от бой духовника, за да го накарат да подпише скалъпените уж негови признания.
Осъдени от Народния съд врагове на народа
Той отказва. Но дори и да беше подписал, това едва ли щеше да промени нещо. Може би само това, че щеше да бъде изправен пред народния съд и „законно“ осъден на смърт и разстрелян в някоя потайна доба. Да, смъртта му чрез разстрел действително би била за духовника избавление пред това, което се случва в действителност.
Касапница
На 5 октомври през нощта отец Петър Дивизиев с още над 50 души е изведен тайно от Разлог. С насочени в гърба пушки „враговете на народа“ са принудени да вървят по тъмни доби в планината. Късно след полунощ те стигнали в местността Лушин край Добринище. Близо до землянката на първия партизанин Иван Козарев групата е принудена да спре. И тогава започва ужасът, който не може да бъде описан с думи. Комунистите се нахвърлят върху завързаните арестувани и започват да ги удрят с кирки, лопати, брадви и мотики.
След това убийците ограбили жертвите си, съблекли ги голи и ги хвърлили в общ гроб с ръце, завързани с бодлива тел. Отец Петър бил оставен последен. Потънал цял в кръв, с множество тежки рани, едва крепящ се на краката си, той е бил принуден да опее всички убити. А когато опелото завършило, удар с кирка във врата прекъснал живота на Божия служител. По време на убийството отец Петър Дивизиев е на 41 години.
Мястото на масовия гроб в местността Лушин
Новината за масовото убийство скоро се разнася в Разлог. Майката на отец Петър и една от сестрите му решават да намерят тялото му и да го погребат по християнски. Това обаче е трудно и дори невъзможно, тъй като милицията пази мястото на зловещото убийство. Все пак в една тъмна нощ двете жени тайно успяват да напуснат града и след дълго лутане достигат до мястото на кървавата касапница. С голи ръце майката се опитала да разрови общия гроб и да открие трупа на сина си, но това се оказва невъзможно. Двете жени са принудени да се върнат обратно в Разлог. А само няколко часа по-късно майката на отеца умира, неуспяла да преживее шока от смъртта на сина си.
Убийството на свещеника обаче не удовлетворило жаждата на местните комунисти за кръв и мъст.
Репресии
Години наред останалите негови близки били заклеймявани като „народни врагове“ и подложени на репресии. Сред тях била и съпругата на отец Петър. Още на следващия ден след убийството му тя и децата им били изгонени от квартирата, която обитавали. Гоненията срещу семейството обаче продължило, като накрая презвитерата и децата й били принудени да се изселят от Разлог. На дъщерята на „народния враг“ не било разрешено да се запише да учи в университет.
Вместо това тя била изпратена да работи в производството и в селското стопанство. Гаврата на властта със семейство Дивизиеви не спряла дотук. Приживе свещеникът имал застраховка, но съпругата му не могла да вземе и стотинка от тези пари, които държавата присвоила. И въпреки всичко преживяно до края на живота си тя не спирала да повтаря на децата си: „Няма лоши хора, всички са добри. И не бива да мразите никого. Уважавайте хората, дори и те да не ви отвръщат със същото.“
Впрочем в Разлог и днес се носят легенди за съдбата на убийците на отец Петър. Един от тях полудял, а друг се обесил, като преди това непрекъснато повтарял, че попът го гони и иска да го убива, за да му отмъсти.
След падането на комунистическия режим през 1990 г. масовият гроб в гората е разкопан. Най-отгоре бил скелетът на отеца. От жестокия удар с кирката черепът му бил счупен. В продължение на три месеца извадените от ямата кости и черепи били оставени в църквата в Банско. А след това са събрани в три ковчега и са погребани по християнски. Така най-после 46 години след насилствената си смърт тленните останки на отец Петър Дивизиев намират покой.
Иван Георгиев
