Н а 10 декември 1877 г. настъпва прелом в началния период на Руско-османската война от 1877-1878 г. и той е свързан с превземането на Плевен от руските войски и предаването на турските военни формации, начело с Осман паша в града. Според повечето историци това е най-тежката и продължителна битка в хода на цялата Освободителна война, като с това тя предопределя бъдещето на цялата военна операция, завършила с краен успех на Русия.
Атаките, обсадата и превземането на Плевен обаче далеч не може да бъде определена като плод на гения на руските генерали и ръководители на военните действия, а по-скоро точно обратното. Тя показва в най-пълна сила липсата на единодействие и единомислие между хората, стоящи начело на руското генерално командване по време на цялата война.
Лагери
Преди години покойният проф. Божидар Димитров беше категоричен, че руската войска се отправя на война с Османската империя все едно отива на сватба: с недостатъчно войска, с недостатъчно ясни военни планове. А по време на войната противоречията между хората, от които зависи развитието и изходът на войната, на моменти се изострят доста драматично.
Най-общо в хода на военните действия се оформят най-малко 2 лагера. Хората от единия могат да бъдат определени като привърженици на агресивната настъпателна политика по време на цялата война. Към тази група могат да бъдат причислени главнокомандващият Николай Николаевич, ген. Михаил Скобелев и дипломатът и външен министър на Русия граф Николай Игнатиев. Хората от втората група са за едно по-спокойно темпо на водене на военните действия, като тяхната логика е Русия да се съобразява с останалите Велики сили и тяхната политика.
Те са за по-протяжно и предпазливо водене на войната и тяхната позиция оказва доста пагубно влияние върху целия ход на военните действия и крайния резултат. Към тази група трябва да бъдат причислени на първо място канцлерът Горчаков, а наред с него още и командирът на Западния отряд ген. барон Николай Криденер, както и някои от останалите висши офицери в състава на руската армия. За съжаление към тази група трябва да бъде прибавен и самият руски император Александър Втори, който през по-голямата част от войната заема едни повече от предпазливи позиции по отношение на развитието на военните действия. И в повечето случаи, когато трябва да се атакува и да се прояви активност в настъпление, с действията си царят със заповедите си буквално спъва победоносното настъпление на руските войски. Това противоборство между двете крила или фракции сред командващите руската войска се очертава особено отчетливо по време на Плевенската епопея.
Хронология
За да се разбере същността на случилото се край Плевен, е важно да се направи един кратък преглед на действията на руските войски до този момент.
На 12/24 април 1877 г. в Кишинев е прочетен официалният Манифест на Александър II, с който Русия обявява поредната война на Османската империя. А на 15/27 юни руските войски извършват десанта при Свищов и навлизат в Дунавската равнина. Русия подхожда към тази война, осигурила си на своя страна подкрепата на други две европейски империи – Австро-Унгария и Германия. Тя обаче не успява да привлече на своя страна останалите две Велики сили – Франция и особено Великобритания. И това по-късно ще се окаже пагубно.
След навлизането в българските земи руските войски са разделени на три отряда: Западен - от 35 хил. войници и офицери, командван от ген. лейт. Николай Криденер, Русчушки - от 70 хил. състав, начело с престолонаследника Александър Александрович (бъдещия руски император Александър III), и Преден, предвождан от ген. лейт. Йосиф Гурко - Корейко, в чийто състав е включено и Българското опълчение. Според плановете на руския генщаб именно този Преден отряд трябва с бързи действия да премине по най-краткия маршрут по ширина Северна България и старопланинските проходи, да навлезе в Тракия, откъдето да се насочи към Одрин, а оттам и към Константинопол. Функцията на останалите два отряда според първоначалните военни планове е била да прикрива Предния отряд. На практика обаче нещата придобиват съвсем друг и неочакван обрат. Тъй като не разполага със сили, които да се противопоставят на Предния отряд, турското командване заповядва на Осман паша, командир на Видинския армейски корпус, да се насочи на изток и да противодейства на руснаците. Осман успява да достигне до Никопол с около 13-хилядна войска. След като на 4 юли 1877 г. Западният руски отряд превзема Никопол, пашата и войската му са принудени да се насочат към Плевен, където се установяват. Първоначално Плевен изобщо не е бил в обсега на руското генерално командване.
Атаки
След установяването на Осман паша там обаче в руския щаб започват дебати относно това трябва ли да бъдат превзети Плевен и Ловеч, или войските на Осман паша да бъдат пренебрегнати за сметка на марша на скок през старопланинските проходи към Цариград. В продължение на половин година руснаците извършват три атаки срещу Плевен. Първите две завършват с неуспех за тях. Като причини за неуспеха историците сочат лошото разузнаване, погрешно изготвените карти, но наред с това и нерешителността на император Александър, който няколко пъти спира желанието на главнокомандващия Николай Николаевич да разреши радикално проблема с Плевен. Докато той иска да настъпи и да превземе Плевен, други лица от руския генщаб, основно Криденер и Горчаков, са на мнение, че подобно настъпление не трябва да се предприема, тъй като в Плевен турците разполагат с доста внушително количество военни сили. Нещо, което по-късно се очаква, че не е вярно и че руснаците са били подведени. Турските сили в Плевен през този период са 2-3 пъти по-малко от това, което руснаците предполагат. Но така или иначе пасивността на руснаците в решаващите моменти не са в тяхна полза и те не успяват да се възползват от численото си превъзходство.
Блокада
След три безуспешни опита да превземат Плевен чрез настъпление руският щаб решава да избегне проблема чрез блокада. Заслугата за това е на ген. Тотлебен, който след краха на третия щурм заявява: „Четвърти щурм на Плевен няма да има“. Към Плевен са насочени допълнителни въоръжени сили. Прекъснато е снабдяването на армията на Осман паша с провизии.
Обсадата дава резултат и на 28 ноември/10 декември 1877 г. Осман паша развява бяло знаме и изпраща парламентьори. А няколко часа по-късно същия ден той се предава и оставя сабята си на ген. Иван Ганецки.
Грешки
Превземането на Плевен е от изключително голямо значение за бъдещето развитие на военните действия. По този начин се освобождават значителни руски военни сили, които получават така дълго чаканата възможност да се насочат през старопланинските проходи към Южна България, а оттам към Цариград. Това решава и по-нататъшния ход на войната.
През цялата война руското главно военно командване извършва поредица от непростими грешки и е истинско чудо, че все пак в крайна сметка войната завършва с победа на Русия и с освобождението на България. А в чест на половингодишните сражения край Плевен, през 1977 г. за 100-годишнината от епопеята, е изградена и открита Панорамата. Тя се намира в района на Скобелевия парк, до редута Кованлък, където по време на третата атака от обсадата на Плевен се водят едни от най-ожесточените сражения.
Иван Георгиев
