С ветовната история познава много странни и необичайни обрати. Българската история не прави изключение в това отношение. Десетки, а може би и стотици са примерите за това. Днес ще представим един от тези случаи, при които османският султан лично дарява сабя на един от водачите на освободителното движение в българските земи. Името на този българин е Иван Кулин. Днес не е чак толкова познат за повечето българи, но това е една личност, която с живота и дейността си заема своето запазено достойно място в пантеона на българското безсмъртие.
Биография
Иван Кулин е роден през 1803 г. в село Медковец, Ломско. Когато е едва осемгодишен, пред очите му турци убиват баща му за това, че със своя чета е участвал в освободителното движение на съседна Сърбия. Ерудиран, говорещ пет езика, Кулин е уважаван от християните и е избран за кнез, човек, който да защитава правата им пред турските власти. Като такъв през 1850 г. той участва в делегацията, която се среща с османския владетел султан Абдул Меджид в столицата Цариград. След този разговор българите получават за своя собственост земята, която обработват и която до този момент е била собственост на султана. Абдул Меджид е силно впечатлен от Кулин, който води преговорите с него на перфектен османски език, и в знак на признание му подарява златен пръстен и сабя. Тези подаръци обаче влошават отношенията на българския първенец с турските бейове и аги в родния му Видин. Агите не могат да преглътнат, че простият гяурин, който буни раята и се държи като господар, е приет от султана, който го е и наградил. И това е и причината през следващите години Кулин да бъде наблюдаван зорко от турците и шест пъти да бъде арестуван и изпращан по занданите. Това обаче не сломява революционната му дейност.
Рисунка със сюжет от Видинското въстание от 1850 г.
Иван Кулин е един от организаторите на Видинското въстание от 1850 г, което е жестоко потушено от редовна османска войска. Кулин лично предвожда въстаническите чети в боевете при Раковица, Белоградчик, Връшка чука и Салаш. Още преди Васил Левски той създава в Белоградчик революционна организация от неговия таен тип.
Бягство
След неуспеха на въстанието Кулин е арестуван и заточен на остров Измит в Мраморно море. През 1853 г., след като научава за избухването на Кримската война и окупирането на Силистра от руснаците, старият поборник успява да избяга от затвора. За един месец изминава пеша над 1000 км и прекосявайки цялото българско землище, да стигне до родния си край. Тъй като властта също научава за завръщането му обаче, за да не бъде отново арестуван, Кулин е прехвърлен тайно през Дунава в Румъния. От Букурещ със съдействието на руския граф Паскевич той заминава за Белград, откъдето организира съпротивително движение в родния си край. Богати български търговци купуват в Сърбия и Румъния боеприпаси и оръжие и тайно ги прехвърлят във Видин. Когато съгласно клаузите на Хатихумаюна султанът разрешава на християните да участват наравно с турците в османската войска, Кулин е готов да подготви 16 000 българи. Плановете му са, след като тези българи бъдат въоръжени със султанско оръжие, да го обърнат срещу османската власт. Подучен от английския консул обаче, султанът намалява числеността на българските войници на 3000.
Макар и да е в Сърбия, Иван Кулин продължава да бъде трън в очите на видинските аги, които искат от сръбското правителство да им го предаде да го съдят за подбуждане към бунт и размирици в държавата на султана. Сърбите арестуват Кулин и го предават на турците, които за пореден път го хвърлят във видинската крепост и го подлагат на разпити и мъчения. Българите във Видинско обаче не оставят своя кнез. Богатите първенци събират помежду си пари, които дават като рушвет на пазачите в затвора. А те от своя страна „забравят“ да заключат вратата на килията на стария поборник. Така Кулин успява да избяга и този път и през Дунава се установява във Влашко.
Последни дни
През 1857 г. той се среща с Раковски, а през 1862 г. участва в Първата българска легия. След разпускането й води чети в родния си Видински край. В началото на 70-те години, подгонен отново от турците, се установява в сръбския град Зайчар, откъдето продължава революционната си дейност. Турците отново изпращат искане до министъра на вътрешните работи на Сърбия опасният бунтовник да бъде заловен и да им бъде предаден, за да бъде съден. Сръбските власти извършват обиск в обитавания от Кулин дом в Зайчар, но тъй като не намират доказателства за бунтовническа дейност, отказват да го екстрадират във Видинско. Все пак, за да угоди на турците, сръбският вътрешен министър обещава, че българинът ще бъде задължен всеки ден да се подписва в зайчарската полиция и действията му ще се следят. Това обаче се оказва излишно, тъй като на 6 юли 1870 г. Иван Кулин умира. Погребан е в Зайчар.
На гроба му е поставен каменен кръст с текст: „Хладна плена, хладна къща на дядо Иван Кулин, кнез на Медковец, 1870 г.“ А във вестник „Сърбия“ синовете му публикуват некролог с текст: „Западната война тъче покров над мойто отечество. С тези думи на уста внезапно почина от сърдечен удар на 12-и този месец нашият незабравим баща, известният на неговите приятели „дядо Иван“, български емигрант.
Като член на Българския комитет в Букурещ и като истински поборник за освобождението на своя народ, той занесе в студения гроб мисълта, че ще умре като роб, преди отечеството му да бъде освободено, което и стана. Горното съобщаваме на всички познати, негови приятели и другари с молба да присъединят своето съчувствие към нашата преголяма скръб.“
В последните месеци, лишен от възможността да посещава родината, пред близките и приятелите си в Зайчар старият бунтовник често с насълзени очи повтаря: „Родолюбивото ми сърце тупти само за освобождението на българския народ.“ А неговият приятел Панайот Хитов казва: „Дядо Иван беше един от ония българи, които са посветили сичкия си живот на България и нейната свобода.“
Оръжия
Сабята, подарък от султан Абдул Меджид, е запазена от синовете на Иван Кулин, които я предават в НВИМ в София. Това е турска офицерска сабя, уставен образец от средата на XIX век. Дължината й е 940 мм, а широчината – 34 мм. Клинът е с дължина 775 мм, извит, с широк симетричен канал и от двете страни и с орнаменти. Предпазителят е от сребро, кръстообразен, с топчета от двата края и също с гравировка. Чирените са от кафяв рог. Характерна особеност е сребърна верижка, която свързва единия край на предпазителя с главата на дръжката.
Сабята на Иван Кулин, дар от турския султан
Канията на оръжието е дървена, покрита с кожа и с две сребърни гайки. Наустникът и накрайникът са сребърни, украсени с растителни орнаменти. Портупеят представлява червен шнур, покрит с червена кожа. Краищата му са сплетени и покрити с топчета. Любопитен е надписът, гравиран върху острието на сабята: „Българино братко мой, ти от турчин ся не бой, вземи сабля, върви на бой.“ А от другата му страна е бунтовният девиз „Свобода или смърт“ и изобразен разярен лев.
Наред със султанската сабя до наши дни е достигнал и ятаганът на Иван Кулин, който се намира във Военноисторическия музей в Плевен. Той е дълъг 754 мм, а само острието му е 615 мм. Широчината му е 32 мм. Острието е слабо извито, едностранно заточено, като режещата му част е и допълнително закалена. Клинът е с режещ ръб по вътрешната страна на извивката. Обратната му страна е оребрена с изсечен геометричен елемент. Върху лявата страна на клина има надпис „Iован Кулин“, а върху дясната – годината „1858“.
Надписите са изработени чрез техниката „набита нишка“. Чирените са кулаклии, изработени от кафяв кокал, свързани с острието посредством три нита. Обковът е без украса, от светъл метал, с профилиран ръб. Пластината между чирените е украсена с флорален орнамент, изработен чрез изчукване. Канията е с дължина 690 мм, дървена, покрита с черна кожа с шев, закрит от декоративна метална нишка. В двата си края тя е обкована с ламарина, украсена с различни стилизирани орнаменти. Има метален наустник, украсен с гравирани листа, и накрайник, завършващ със зооморфна глава, за която няма единно мнение какво представлява. Определят я като „стилизирана глава на делфин“, лъвска уста или българска (балканска) ламя.
Иван Първанов
